Следвайте ни

Пътят на двама пловдивски физици до дифракцията и назад

Проф. Драгия Иванов и д-р Стефан Николов са двама пловдивски изследователи, които обясняват известни и недотам опити от света на физиката. Обединени от магията на вселенската наука, те работят от десет години по редица опити и наблюдения, а техните открития са на кориците на Physics Еducation.

Освен че на фокус са явленията, които са част от учебния материал, можете да станете и свидетели на някои демонстрации и на други не обяснени докрай феномени.

Ето какво ни разказа д-р Николов:

 

Кои са трите най-важни неща за един учен? В какво се крие тази квинтесенция на едно откритие - любопитството, стремежа към знанието, възхищението от науката.

Има различни учени, различни направления, с различни изисквания. Но най-важното е: а) да искаш да разбереш по-добре света около теб, любопитство, любознателност; б) да си готов да кажеш "не знам"; в) да си готов да кажеш "мисля, че знам, но може и да греша". Откритието може да се получи всякак – с много труд, с късмет, но ако нямаш този копнеж към познанието...


С три думи - защо физика и какъв е физичният свят?

Защото е яко! Иначе физичният свят е всичко около нас. За истинския физик заобикалящият свят е източник на непрестанни изненади. Всяко нещо може да е интересно. Винаги и навсякъде.


Какво различава откривателя от учена?

Откривател е всеки, който е открил нещо ново, независимо дали го е търсил. Колумб изобщо не е имал намерение да намери нови земи, просто да стигне до Китай и Индия пътувайки на запад.

Ученият целенасочено се стреми да подобри разбирането си за заобикалящия го свят или поне част от него. Това може да стане с открития на нови неща, но може да се състои в задълбочаване на познанието за нещо, което е принципно вече известно.

Някой може да е добър, успешен учен, без никога да бъде откривател, строго погледнато. И обратното, както показва примерът с Колумб. Но през повечето време откривателите са учени, които са направили откритието си чрез работата си в науката, а повечето учени рано или късно стават откриватели на нещо ново, голямо или малко.


А как започна и съответно продължи вашия път на учени откриватели? 

Любопитство. Желанието да научиш, да разбереш повече. Готовност да се заровиш в нещо привидно просто и банално, за да откриеш нещо ново. Стремежът да споделиш познанието си с другите.


Вие сте две поколения, които са се обединили пред лицето на вселенската наука, нещо, което е необичайно според общоприетото хващане, че „приемственост в България няма“. Къде се срещнахте и какво ви подтикна да работите заедно?

Срещнахме се при работата си в клуба на знаещите "Квант". Открихме споделения си интерес към образователни експерименти. Професор Иванов имаше нужда от помощник и желание да споделя експериментите си, аз имах желание да се занимавам с учебни експерименти и оцених богатия му каталог. И така вече десетина години.


Къде можем да прочетем повече за опитите ви и публикациите ви?

Професор Иванов има публикувани няколко книжки с опити и няколко (вече доста стари и трудни за намиране) учебни помагала с опити. Има ги и съвместните ни публикации, които могат да бъдат намерени в списанията „Физика“ (вече несъществуващо българско списание, но старите броеве ги има в библиотеките), Physics Education и The Physics Teacher.

Конкретно аз имам и авторски профил в Google Scholar, където са поместени всичките ни статии на английски. Повечето статии са в платени списания, но при личен контакт можем да ги споделим с всеки желаещ.


Могат ли хората да видят на живо демонстрация на някои от опитите ви?

Ама разбира се. Само се свържете с нас във Физико-техническия факултет на ПУ. Аз работя там, а професор Иванов, макар и вече пенсионер, често идва и все още помага. И винаги сме готови да покажем един или два, или двадесет опита на всеки желаещ .


А имате ли любим опит? Ако да, бихте ли го обяснили на по-простичък език.

Това е като да питате родител кое му е любимото дете. Само че нашите са десетки! Най-красиви са опитите ни по физика, в които успяваме да покажем на живо явления, които иначе всеки изучава в училище – дифракция, интерференция, дисперсия.

Опитът ни по дифракция с компакт-диск създава величествена цветна картина. Имаме и страхотна демонстрация на образуването на дъга.

Има ли явление, наблюдение, което сте на път или искате да докажете?

Явления и наблюдения принципно не се доказват, обясняват се. И, да, имаме няколко неща, по които работим и в момента. Напоследък специализираме в това да вземем вече известен опит, който нормално се прави и обяснява набързо, да се задълбаем в него и да открием (почти винаги) нещо повече, нещо ново.

Руслан Йорданов

Журналист

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?