Следвайте ни

Психолог предлага "хапче" срещу плач

Книга без нито едно "трябва" съветва за адаптацията в забавачката

Книга без нито едно „трябва” съветва родителите как да преведат детето си през трудната първоначална адаптация при постъпване в учебно заведение. “Детската градина - щастливо място” на пловдивския психолог Теодора Пампулова е практически ориентирана. Книгата е базирана на игровата терапия, която е достъпна за практикуване у дома и е с бързи и позитивни резултати. Играейки, малкото дете научава повече за света, придобива умения, учи се да разрешава проблеми, да създава приятелства, да организира, да следва правила, да споделя играчки.

Авторката е детски психолог, педагогически съветник в ЕГ „Иван Вазов” и регионален председател на Дружеството на психолозите в България. Работи с деца до 17 г. и техните родители в „Стая на емоциите“ - проект, с който спечели втора награда на конкурса  на Община Пловдив „Най-добър млад предприемач “ през 2018 г.

„Това е опитът на майката Теодора Пампулова и на детския психолог. Дъщеря ми в момента е в детската градина и имаше някои малки проблеми при тръгването. Но с лесни хитринки и техники успяхме да се справим сравнително бързо, за да може да се адаптира в новата среда и да се чувства комфортно”, казва авторката.

„Адаптацията на детето в детската градина не е само негова, а на цялото семейство, обяснява Теодора Пампулова. Свързана е със съществена промяна в ежедневие, начин на мислене, организация. Необходимо е всички да вземат превантивни мерки, за да се случи безболезнено.

Първо трябва да помогнем на детето да разбере какво представлява детската градина. Основен пропуск на родителите е, че казват само хубавото: там ще си играеш, ще се забавляваш, ще имаш нови приятели. Това наистина е така. Но пропускат да кажат, че ще трябва да се справи с някои проблемни ситуации само. Например да си обуе пантофите, да потърси друго приятелче за игра, а не да чака да го поканят. Да търси учителката, когато не може да се справи с нещо. Когато родителите са пропуснали това, детето отива с грешни очаквания, че това е място, в което всичко ще му се случва изключително лесно”.

Психоложката е категорична, че родителите трябва да променят отношението си към детето. То вече е достатъчно голямо да се храни само, да се облича, да се обува, да търси контакт с възрастните. Семейството трябва да насърчава самостоятелност.

Дневник на успехите

Има различни начини, с които емоционално да подготвим детето, а подготовката е много по-съществена част и отменя задължението на родителя да се справя, когато то вече ходи на градина, но не може да се впише, обяснява Теодора Пампулова.

Тя предлага да се направи дневник на успехите и в него родителят да отбелязва онова, което детето е успяло да постигне. „Например във вторник не е плакало. Записваме го в дневника изключително демонстративно, с гордост, с похвала. Могат да се използват снимки, които родителите получават от учителите. Може да се поставят рисунки. В някои заведения като метод за поощрение се дават стикери. Слагаме и тях там. Но толкова демонстративно, че детето да разбере колко важно е това, което то е постигнало”, описва Пампулова.

Може да се използва и календар, в който да се отбелязват дните до тръгване на градина, както ги отброяваме преди Коледа.

Може детето да направи рисунка за учителката, която да занесе с родителя предварително. Това е вариант семейството да се запознае с нея в аванс.

Криеница и гоненица

Игрите криеница и гоненица са важни, защото са първите, на които децата играят в детската градина, казва Пампулова. Криеницата в САЩ е част от скрининговия тест за умствена изостаналост, а във Франция с нея се диагностицира аутизъм. Тези игри не изискват нищо материално, децата бързо се кооперират и се забавляват.

„Важен е и преходният обект - играчката, към която детето е привързано. Обикновено това е играчката, към което то се пренасочва, когато му отнемем биберона. Често това е одеялце, плюшена играчка - нещо мекичко, към което се отнася изключително грижовно. Ако не противоречи на политиката на детската градина, е добре да му позволим да носи тази вещ там. Не е препоръчително обаче това да са нови играчки, защото предизвикват конфликт между децата”.

Откъде да купим хапче против страх?

Можем да си направим, отговаря Теодора Пампулова. И обяснява, че от 3 до към 10 г. децата се повлияват от внушения на възрастните. Можем да нарочим едно бонбонче за хапче, което ще помогне за справяне с негативните емоции. Съвсем възможно е детето да повярва и така то да окаже положително влияние.

Така не го ли подмамваме да търси външно решение, вместо силата в себе си да се справи? „Даваме възможност да опита с външна намеса. В периода на адаптация то ще установи само, че има капацитета да се справи. Ще разбере, че хапчето е само някакъв вид подкрепа. Постепенно ще осъзнае, че в градината нещата се случват и никак не са лоши”, успокоява Теодора Пампулова.

Детска градина за животни

е друга хитрина. Прави се с играчки, с кибритени кутийки за легла и с масички от конструктор. Дава се възможност на детето да избере кой ще ходи на детска градина. Обикновено то избира най-голямата играчка да е учителката.

„В детската градина за животни можем да представим предварително самото тръгване. Какво се случва, ако не можеш да се храниш - госпожата може да ти помогне. Или какво става, ако другите играят, а ти стоиш самичък. Може да се разиграят различни ситуации, така че детето да има предварителни механизми, които да използва после. Даваме му „оръжия” през ролевата игра, които да пробва дали работят, обяснява Пампулова.

Ако искаме да получим информация какво се случва после, това е изключително лесен и деликатен начин, без детето да разбере, че се ровим в неговия личен свят. И без да го подпитваме”, уверява авторката на „Детската градина - щастливо място”.

 

Три идеи за по-лесно справяне със ситуацията

 

1. Важно е родителите да бъдат внимателни, когато обсъждат адаптацията в детската градина. Често казват: детето ми не може да свикне, то не се справя. Изреждайки тези негативни неща в присъствието на детето, то се поддава на внушението. И започва да се държи точно така. Ако кажеш на едно дете, че е глупаво, то наистина започва да си мисли, че е такова. Ако повтаряш, че не се справя, то започва да вярва, че не е в състояние да се впише.

2. Родители, чиито деца са по-емоционални, могат да изчакат седмица-две след момента, когато цялата група тръгва на детска градина. Обикновено в началото децата много плачат. Много е вероятно едно дете да заплаче, повлияно от останалите. След втората седмица са доста по-спокойни и на входа няма да има толкова разстроени малчугани. Така чувствителното хлапе ще влезе в малко по-спокойна среда.

3. Често психологическите притеснения избиват в психо-соматични симптоми - болки в ушите, свито коремче, главоболие. Трябва да се потърси специалист, за да се реши проблемът бързо, за да не притесняват тези състояния детето през цялата адаптация. Първо да се изясни има ли физиологичен проблем и после да се осигури подкрепа от психолог.

 

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?