Проверяват пловдивски професор за съмнителна рецензия
Обявил за монография труд, който не отговаря на изискванията и е бил вписан незаконно в регистъра
- 16:45, 07.04.2022
- 4338
- 9
Учени от институти в системата на БАН сезират парламентарната Комисия по образование и наука за порочни практики в научните среди, а сред посочените 10 примера са и действията на пловдивски професор. Авторите на сигнала са скандализирани от поведението му и негова рецензия на труд, за който впоследствие е установено, че е незаконно вписан като монография, без да отговаря на изискванията.
Димчо Чешмеджиев работи в Пловдивския университет и през 2005 г. се хабилитира там като доцент по история и теория на културата. През 2010 г. се хабилитира още веднъж за доцент в Кирило-Методиевския научен център (КМНЦ) в БАН и започва да работи и там на половин щат.
„Това не е незаконно, но БАН винаги има претенции за отпускане на средства от бюджета, за да изравни заплатите на учените си с тези на университетските преподаватели, които са в пъти по-високи. Оказва се обаче, че за 12 г. подпомага Чешмеджиев със 130-150 хиляди лв. Т.е. БАН подпомага учен от ПУ, а не собствените си учени", роптаят авторите на сигнала.
В позициите на професора съзират следната връзка. В края на 2018 г. КМНЦ към БАН обявява конкурс за професор - историк, за секция „Кирило-Методиевски извори“. Димчо Чешмеджиев го печели като единствен кандидат.
Конкурсът за професор на директорката проф. Славия Бърлиева е няколко месеца преди неговия, рецензент и на двамата е проф. Красимир Станчев, който от години работи в Рим.
През февруари 2020 г. проф. Славия Бърлиева издава книга с няколко статии на български и английски. Рецензенти са ѝ Димчо Чешмеджиев и Красимир Станчев. Те слагат подписите си, че сборникът е монография, а това дава право на авторката да бъде член на академични журита. Година по-късно обаче Националният център за информация и документация (НАЦИД) отписва наказателно книжката, защото не отговаря на изискванията за монография. Общността е скандализирана, че не е потърсена отговорност от рецензентите.
Научните среди са подразнени и че проф. Чешмеджиев трайно е уседнал в БАН и дори се изказва подигравателно, когато на Общо събрание се коментират промени в устава - учените да останат на работа 2 г. след възрастта за пенсиониране, но при навършването на 67 г. да се оттеглят. Професорът в момента е на 62 и авторите на сигнала цитират думите му от протокола на заседанието: „Предложенията за пенсиониране в БАН не трябва да излизат от нашия център, защото ще ни се смеят хората. Това са комични предложения. Че няма да минат, няма да минат, тъй като тези, които ще решават, всичките са около тази възраст, най-малкото. И като им кажем, че ще посещават след пенсия институтите и няма да вземат пари, те всички ще се зарадват, ще ръкопляскат даже... Всеки един университет се стреми да задържи добрите си учени. Те, като остареят, след пенсия водят часове на хонорар, от което има сметка университетът, тъй като плаща по-малко за една и съща работа. Аз работя в ПУ и смятам, че тези предложения не бива да излизат, защото наистина ще ни се смеят. Нищо няма да стане!“.
В сигнала до парламентарната комисия учените настояват за прекратяване на подобни порочни практики - в контекста и на реформата, предприета от МОН.
Проф. Димчо Чешмеджиев: Доносът е от асистентка, която не стана доцент
- Проф. Чешмеджиев, как ще коментирате, че рецензиран от Вас труд е отписан от НАЦИД, защото не е монография?
- В КМНЦ, където аз съм на втори щат, има уволнена дисциплинарно асистентка, която искаше да става доцент, но не я направиха. Понеже отказах да ѝ напиша рецензия, тя написа доноси до Следствието и НАП. Доскоро ме проверяха, че съм взел пари за рецензия на книгата на бившата директорка Славия Бърлиева. Тази рецензия, която е публична в специализирано списание и с която съм участвал и в журито на проф. Бърлиева, не е заплатена.
Дали книгата е монография, или не и дали тя с нея е станала професор, може да се провери в НАЦИД.
- НАЦИД казва, че не е монография.
- И какво да направим? Тя стана после професор, а аз съм взел пари да кажа, че е монография, пък то не е?
- Оспорва се Вашата експертиза.
- Моята експертиза не може да се оспорва, защото аз съм професор, а тя е главен асистент. Тя не може да прецени, аз мога. Преценил съм, че е. Тя написа донос. НАЦИД каза, че не е. Но всъщност след лека преработка книгата беше призната за монография.
- Как ще отговорите на упрека, че сте уседнали в БАН и се противопоставяте на нова схема за пенсиониране? Заплашвали ли сте същата главна асистентка, внесла предложението?
- Не съм заплашвал никого. Аз съм на половин щат и ме използват само като професор, за да съм член на научния съвет. Нямам възможности да оспорвам такива схеми. Аз съм на пълен щат в ПУ. Тази нова схема не се разглежда на такова ниво.
- Но на събрание е била обсъждана промяна в устава на БАН.
- Да. Аз имам право на своя позиция. Конфликтът беше, защото в КМНЦ се оставят след пенсиониране на половин щат да работят видни професори, чиято експертиза са използва. Те са членове на научния съвет и тяхната задача е да се занимават с наука. Винаги ще подкрепя такива учени да останат в академията и да помагат. Науката не е футбол - като навършиш години, да не можеш да риташ. Това са големи български учени и Ивета Рашева не може да заеме мястото на нито един от тях. Монографията, с която иска да стане доцент, е посредствена, макар че си беше осигурила и положителни рецензии. С нея не стана доцент в друга структура на БАН - Балканския институт, където беше отхвърлена.
Обади ми се, бях на море. Искаше да зарежа всичко и да напиша рецензия, за да стане доцент. Като това не беше за конкурса в КМНЦ, а в Балканския институт. Никога няма да напиша, защото смятам, че монографията е посредствена. Занимавам се 40 г. с този проблем. Беше написала и до Следствието. Оттам ме издирваха, докато четях лекции в Сорбоната. Вече е приключено.
- Има ли вече становищата на сезираните институции?
- От НАП прекратиха проверката. Но не съм само аз. Целият институт се проверява 10 г. назад за хонорари.
Реформата
МОН започва реформа в акредитацията, атестацията и борбата с плагиатството. В бюджета за 2022 г. са предвидени 20 млн. лв. за допълнителни трудови възнаграждения в държавните вузове. Ще ги получат, след като приведат критериите и показателите за атестиране на академичния състав в съответствие с нова методика, по която се работи.
В момента атестацията, включително изборът на критерии, зависи изцяло от факултетите, които оценяват сами себе си. Така почти всички преподаватели получават най-високи оценки. Постепенно те се превръщат в мнозинство, което чрез гласуване взема всички важни решения. Затова ще се въведат общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател да постигне според своето ниво и минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. Целта е само добрите да успяват. Така ще се повиши мотивацията и ще се обнови съставът, като се освободят места за младите.
Успоредно ще се актуализират минималните изисквания за професионалните направления. Ще се промени съставът на журитата в конкурсите за академични длъжности и научни степени. Няколко от членовете ще се избират на случаен принцип от регистъра на Националния център за информация и документация (НАЦИД).
Ще се разширят проверките за плагиатство. Сега са само на научни трудове, участвали в конкурси за академично израстване. Ще се даде възможност за проверка на всички сигнали за научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни - чрез двустепенна система за проверка. На първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и вузовете. Втората степен е съществуващата национална комисия по академична етика. Тя ще проверява само сигнали, обжалвани след първа инстанция.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни