Проф. Тамара Албертини от университета в Маноа: Онлайн не мога да чета по лицата на студентите

Професор Тамара Албертини преподава Ренесанс и Ислямска философия в Хавайския университет в Маноа. Тя е на коренно противоположно мнение от това на пловдивчанина пианист Стефан Чапликов, „Дигиталното образование е несравнимо с класическото, оформяно векове наред от човешкия опит! Тук са най-великите умове на човешката цивилизация: Платон, Аристотел, Питагор, а също музиката на Бах, Бетовен, Моцарт и стотици други артисти - наши учители по култура. Не виждам място за сравнение. Затова продължавам да твърдя, че младите хора - ученици или студенти, имат нужда от три неща: образован учител с професионален опит, дъска и тебешир!“. Това заяви тя по време на международна конференция в София на тема „Присъствието на дигиталната технология в образованието", организирана от програма „Фулбрайт".

От 2009 година Албертини е президент на Швейцарското общество на Хавай. Днес тя е член на българо-швейцарското дружество Асоциация "Луи Айер". Живее в слънчевия щат и е омъжена за Джордж Минкин. Имат син и дъщеря.

„Дигиталното образование преди пандемията беше използвано за инструкции при обучението на млади шофьори, на пилотите и най-вече във военните специалности. Сега го адаптираме заради ситуацията около COVID-19, но силно се надявам скоро всичко да премине и отново да се върнем към класическо образование“, казва Албертини.

Според нея, когато студентите <210> изписват чужди думи на арабски или старогръцки, трябва да хване  ръката им, с молива в нея, и да им помогне да изпишат непознатите за тях думи - точно така, както правили колегите <210> с първолаците.

"А дали това ще е възможно, ако им преподавам дигитално? Докато преподавам, се движа по подиума в залата, променям височината на гласа си. Познавам студентите си и по лицата им мога да прочета дали са уморени, отегчени или възхитени от думите ми. Виждам въпросите по лицата им, още преди да са ги задали. Убедена съм, че същото се случва и с моите колеги, независимо къде преподават. Иначе е все едно да гледаш Мона Лиза дигитално", заявява тя.

Като университетски професор, начело на Катедрата по философия в Хавайския университет, проф. Албертини често пътува.

„В Рим заставам пред една от любимите ми статуи ​- „Пиета“ на Микеланджело. В този момента чувствам респекта на автора към Божията майка, която държи мъртъв в ръцете си Божия син. Аз също имам син и разбирам болката <210>. Минути по-късно, когато съм на улицата, виждам същата композиция в дигитално оформени гипсови статуетки, като сувенири за продан, чист кич. Усещам цялата тази безвкусица и се чувствам разводнена - ето това са дигиталните технологии", казва професорът.

Творчеството като ритуал

"Наскоро попитах двойка художници-иконописци: В какво се състои творчеството ви, та вие рисувате копия на икони на един и същ светец? Отговорът им ме изненада: „Иконописецът не създава копия. Независимо че образът на рисувания светец се повтаря в много икони, всяка една е оригинална по своята духовна стойност. Затова всеки път преди рисуване ние спазваме стар ритуал с молитва и диета - така си създаваме специална духовна нагласа. Аз бих допълнила: да, творчеството, като обучението е ритуал. Подобни ритуали има в източното християнство, също във фреските по стените на католическите храмове. Ритуали са имали в своя бит и храмове и древните алевити, чиито следи откривам в Източните Родопи в България“, обяснява Албертини.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?