2374
Следвайте ни

"Приказки от мен за теб": Две страхотни истории за малки и големи

Ковид мерките отмениха награждаването в литературния конкурс

viber icon

Ограничителните мерки заради новите пикове на заболеваемостта по време на четвъртата ковид вълна принудиха организаторите да отменят Празника на приказката. На него днес в Детския отдел на НБ "Иван Вазов" трябваше да бъдат наградени победителите в националния литературен конкурс "Приказки от мен за теб".

Десетте най-сполучливи истории бяха  определени измежду общо 76, които участваха в надпреварата, обявена от Центъра за подкрепа на личностното развитие-ОДК-Пловдив. Достойнствата им прецени жури в състав Александър Секулов, Ина Иванова, Елеонора Пенева, Елена Левашка и Ваня Чернева.

Конкурсът излъчи най-добрите автори на истории в три категории: деца, възрастни и екип.

Децата от Школата по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК-Пловдив вече илюстрират приказките. Най-сполучливите са на сайта на Центъра. Публикува ги и в. "Марица" в приложение "Образование". Ето следващите две:

Приказка без край... за Доброто и Злото

В далечна мистериозна земя живеели щастливо цар и царица. Народът им се радвал на живот  в изобилие и благоденствие. Всеки ден организирали пищни тържества в чест на своя щедър владетел. Царят и царицата имали пет дъщери, които притежавали магьоснически дарби. Те отговаряли за проявата на различни добродетели при хората и били защита от злото - доброта, съчувствие, обич, грижовност, задължение. Благодарение на тях хората живеели в мир и разбирателство. Но една вечер царицата сънувала страшен сън с ангел, който <210> казал: 

- Царице любима, ще родиш син, който ще донесе разруха, зло и нещастие на земята!

На сутринта тя разказала съня си на царя и заедно взели трудното решение да убият новороденото. След около шест месеца царицата родила син, както й казал ангелът. Той бил толкова красив - със сини очи, руса коса и ангелско личице, че родителите му още в мига, когато са го зърнали, го обикнали от цялото си сърце и решили да го отгледат.

Момчето растяло здраво, умно, силно в грижите на своите добри сестри. Всяка вечер те му го приспивали с вълшебни истории за странстванията и приключенията на митични герои, които се радвали на вечна слава. Момчето ги слушало в захлас и искало тайно да прилича на тях.  И постепенно започнало да не се радва на спокойния живот в царството и искало повече - да преоткрива и да властва над всичко на света. В душата му започнал да гори огънят на силното желание, което му пречело да мисли, да се храни и да живее.  Копнеело за слава, вечна слава. Обладано от черни мисли как да постигне това, то забравило заръката на баща си: „Човек трябва да е благодарен за това, което притежава. Само тогава може да е истински щастлив“.

Един ден момчето тайно напуснало през нощта царството на баща си в плен на желанието си да преоткрива и властва. Вървяло, вървяло и стигнало до едно царство, в което го посрещнали много мили дами, богато облечени и сияещи от щастие:

- Откъде идваш и какво търсиш сам в непознати земи? - попитали те.

- Идвам от далече и търся славата! - отговорило то.

- Добре си дошъл! Ние ще ти я покажем! - казали старите дами и го приели в дома си.

Нагостили го с екзотични ястия, подслонили го и като заспало, му изтръгнали добротата от сърцето. На сутринта момъкът се събудил на една поляна - изхвърлен, без пари и храна, с тягостно чувство за жажда да извършва зло. Той даже не разбрал, че дамите били вещици!

Продължил по пътя си и стигнал до една чешма, която била единствена в селото. В плен на злите си мисли, той разрушил чешмата и обрекъл на смърт местното население. Чешмата била пазена от зли сили, които, за да си отмъстят,  му отнели следващата добродетел - съчувствието. Така станал сляп за чуждата болка и безпомощност.

Без доброто и съчувствието момъкът продължил странстванията си. По пътя срещнал старец с дълга бяла брада и затруднена походка:

- Вземи ме на ръце, момко! Отнеси ме до селото ми и ще ти се отблагодаря щедро! - помолил го дядото.

Момчето не проявило капка разбиране и съчувствие и продължило към селото на стареца, за да стигне преди него и да му отнеме богатството.  Вървяло, вървяло, но село не открило. Тогава разбрало, че то не съществувало, а старецът бил ангел, който му отнел и следващата добродетел - обич. А без обич той не можел да проявява и грижовност.

Останал сам, в дрипи, с кръвясали очи, без душа, момъкът странствал години наред и заприличал повече на дявол, отколкото на човек. Хората бягали от него и му се смеели. Никой не искал и да му помага. Заживял в гората, но дори животните странели от него. Накрая се превърнал в злото, от което всеки бяга. За да търси храна и вода, той слизал сред хората по различни села и посявал зло, разруха и нещастие. Така постигнал своето желание - славата. Всеки говорел за него и го преследвал.

През всичките тези години сестрите му го търсели из всички краища на света, но не го откривали. Вместо брат си те срещали нещастие, зло и скръб в очите на хората. И се опитвали да възстановят доброто и хармонията с добродетелите, които дарявали. Те разбрали, че брат им се превърнал в Дявол, който всява страх и смърт.

И така до наши дни добродетели и пороци вечно се търсят в борба за надмощие…

Това е една приказка без край и кой ли ще победи - Доброто или Злото?

Селин Сюлейманова ​- 12 г., от град Опака, област Търговище

Илюстрация към "Приказка без край... за Доброто и Злото" на Мирослава Марчева - 12 г., от Школата по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК-Пловдив с ръководител Николай Балдев

Среща в гората

Лятото полека отминавало. Слънчевите лъчи все още грейвали щедро. Сутрин прескачали от хълм на хълм, за да стигнат до равнините и бистрите ручеи, да ги стоплят и да осигурят приятна обстановка за животните и растенията. 

Близо до китно средногорско село се извисявал обширен хълм на име Калена могила. По билото му растяла гъста дъбова гора, а в подножието се ширели поляни. През деня дърветата, храстите и тревите клюмвали от горещините, но сутрин се ококорвали и с нетърпение очаквали своите постоянни обитатели - зайците, сърните и елените, мечките, лисиците и чакалите, костенурките, глиганите и още много други живи същества, с които така щедро ни е надарила тази загадъчна и красива дива природа.

Малкото сиво зайче се събудило в прегръдките на своята майка, разтъркало сънливите си очички и тутакси решило да се разходи наблизо, за да си намери нещо вкусно - сладка грудка, листенца или росна тревичка, за да утоли глада си в ранната утрин. Отправило се към близкото къпиново храстче и устремено се втурнало да осъществи плана си. Не щеш ли, в този миг съзряло по горската пътека да бяга и размята рунтавата си опашка хитрата лисана, която забелязала зайчето и започнала предпазливо да се движи между гъстите храсталаци. Наблизо се разхождал и нейният добър приятел и събеседник - кръвожадният вълк. 

Уплашено, зайчето бързо се мушнало по-навътре в къпината. Сърцето му туптяло бързо-бързо - ха да изхвръкне, но то продължило тревожно да чака развръзката от тази неочаквана среща. Лисана погледнала вълка и усетила неговото намерение да хване зайчето, пресрещнала го и хитро проговорила:

- Къде си тръгнал, Кумчо Вълчо?

А вълкът нямал време да води дълъг разговор, набързо искал да я отпрати в друга посока. Но тя уверено му казала:

- Я виж, Вълчо, ей там, на припека, лежи заек по-голям. Я иди и го хвани, и добре се нахрани!

А вълкът, нали е глупав, се хванал на лъжата и хукнал натам. Лисицата, доволна, че го е надхитрила, си помислила: „Ето, сега аз ще хвана зайчето и ще си хапна сладко-сладко!“.

А то намерило сили, набрало кураж и докато Кумата и Кумчо се разправяли кой ще го изяде, с леки стъпки се промушило под къпината и се понесло с подскоци през тревата, прескочило обраслото с бурени деренце и намерило бързо своята майка, която още се протягала в леговището си. Тя веднага усетила, че нещо се е случило с детето <210>, протегнала лапичките си и го сгушила до себе си. Сивото зайче се успокоило, почувствало сигурната майчина прегръдка, и дълго време не се отделило от нея. А лисицата и вълкът останали гладни.

Зайчето подскачало уверено около майка си, радвало се, че успяло да се скрие и да се спаси от злите си врагове - хитрата лисица и кръвожадния вълк.

 Нонка Нешова Чардакова, 80 г. 

Следващите приказки, отличени в конкурса, ще бъдат публикувани на 11 ноември.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?