2374

Приказка победител: Една шестокласничка между Елин Пелин и Хари Потър

Радина Бахчеванова впечатли с приключенията на едно момче в бабината градина

Шестокласничка от Математическата гимназия е сред победителите в националния конкурс "Приказки от мен за теб" на Центъра за подкрепа на личностното развитие-ОДК-Пловдив. Освен че впечатли авторитетното петчленно жури с приключенията на едно момче в бабината градина с чушки и патладжани на село, Радина  Бахчеванова вече има и свои редовни читатели. След като миналата година преподавателката по информационни технологии научила класа как се прави сайт, момичето си е създало свой. В него публикува авторски разкази и стихотворения. Така съчетава точните науки със страстта си към литературата.

Радина се посветила на това влечение още в първи клас, но отскоро участва в Школата по творческо писане към ЦПЛР-ОДК-Пловдив. В разказите ѝ има борови гори и кукувици, селски събори, но също - отбор за търсене на съкровища "Пиратски залив" и едно малко обикновено коте. Е, не точно, а котката на една вещица.

Шестокласничката е повлияна от любимия си автор Елин Пелин и от поредицата за Хари Потър. Започнала да прави първите си опити в разказа, когато прочела "Ветрената мелница", "Самодива" и "Душата на учителя" - любимите ѝ творби на Елин Пелин. Понякога разказите ѝ се раждат от нещо преживяно, друг път - от странен сън с извънземно.

Радина споделя, че любовта към книгите у нея е вдъхнала майка ѝ. Мечтае един ден да стане филмов сценарист. Ще прави приключенски екшъни. Дотогава ще трупа опит в писането чрез предизвикателствата от преподавателката си в школата Елена Левашка. Последния път трябвало да разкаже любима приказка, но като размени ролите на добрия и лошия герой.

Общо 77 истории постъпиха в първия национален литературен конкурс "Приказки от мен за теб". От тях журито излъчи 10-те най-добри. Вече са публикувани на сайта на ЦПЛР-ОДК-Пловдив. Помества ги и в. "Марица".

Ето приказката на Радина Бахчеванова, която е сред отличените в раздела за истории, създадени от деца:

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА БОРКАТА

"Патладжан", Мария Русева, 3 г.

Борката беше едно малко момченце, на 8 години, току-що завършило успешно първи клас. Той никога не беше ходил на село, затова много се учуди, когато родителите му съобщиха, че ще остане за лятната ваканция при баба и дядо.

Когато пристигна, той остана поразен. Тук беше много по-различно от София. Вместо големите блокове една до друга бяха наредени малки къщички. Коли почти нямаше. Тук не миришеше на дима на автомобилите, а на прясно окосена трева.

Борко влезе в къщичката с номер 9, изписан върху входната врата. Това беше къщата на баба му Мария и дядо му Косьо. Той беше чувал от баща си, че когато бил малък, прекарвал дните си тук и колко било забавно. Момчето очакваше да види голям парк с пързалки и люлки. Та нали това бяха най-хубавите места в София, а вместо това откри един двор, пълен с дървета, а в края му имаше и лехи с всякакви зеленчуци - моркови, зеле, краставици и какво ли не. Някои от тях дори не беше виждал на живо или може би само в манджите на майка му. Когато влезе в къщата, не намери никъде телевизор, климатик, компютър. Пералнята беше стара, имаше и печка, а баба му миеше чиниите на ръка. Това май не беше виждал скоро. Леглата бяха твърди и някак неудобни. Навсякъде летяха разни буболечки. Борката се огледа ужасен и погнусен. Как щеше да прекара цяло лято тук? Не искаше да остава, но баща му каза, че няма как. Нямаше кой да го гледа цяло лято в София, и той се сви намръщен на леглото.

По обед баба му го повика:

- Борко, иди да донесеш от градината патладжани, че на дядо ти му се яде кьопоолу.

Той облещи очи. Ами сега? Какво е това кьопоолу? Не си спомняше дали някога беше ял. „Вкусно ли е? А какво беше патладжан?“ Помъчи се да си спомни какво беше дърдорила госпожата им в училище за зеленчуците. Тогава той беше прекалено зает да рисува по чина и никак не слушаше. Сега това му се стори като... ами като... пантоф. Да! Нали двете думи звучаха близко? Сааамо с мъничка разлика.

И той влезе в градината. Огледа я и видя чушката. Тя му се стори като заоблен пантоф и затова отиде при нея.

- Ти ми приличаш на обувка, значи си патладжан! - каза той и посегна да я откъсне. Но чушката се залюля и проговори:

- Ти, невеж дребосък такъв! Приличала съм на обувка. Ха! И ме сравняваш със синия домат! О, как не те е срам!

Момчето се стресна и ококори. Чушката се разлюти, тихичко прошепна нещо и още недовършила, косата на Борката пламна. Той започна да крещи и да тича. Видя вадата с водата и - буф! - си потопи главата. Ала ядосаната чушка не беше приключила:

-Ти се мислиш за голям,

но пък аз по-друго знам,

че сега ще станеш малък,

дребничък и жалък!

И горкият Борко започна да се смалява и смалява, докато не стана малко по-голям от показалец. И тогава за него водата стана река. Понесе го със страшна сила надолу, хвърляше го и го блъскаше в буците пръст. Така ръмжеше и ревеше, че сърчицето на Борката слезе в петите. Той профуча покрай магданоза и лука, докато водата не го изхвърли чак при картофа.

Детето се изправи едвам-едвам, плюейки кал и листа. Беше целият подгизнал. Картофът, който досега спеше, се сепна, огледа окаяното състояние на момчето и му подаде едно от своите листа:

- Избърши се хубаво. Какво търсиш, мъничко човече?

- Аз търся домата. - Той беше дочул, че чушката каза „синия домат“, и затова попита: - Знаеш ли къде е?

- О, да, да! Ако вървиш само напред, след малко ще го видиш.

Борко така се зарадва, че замалко пак да падне във водата.

- Хайде, тръгвай! - подкани го картофът.

И не лъжеше. Ето че скоро Борката откри домата, ама това беше обикновен домат, а той търсеше синия домат. Доматът не знаеше къде може да открие патладжана и го прати при зелката.

- Да, зелката! Тя знае много неща и със сигурност ще ти помогне! - промърмори той.

Борката продължи нататък, но след малко се сети, че не го пита къде да намери зелката. Зачуди се кого да попита. Огледа се и първия зеленчук, който видя, беше един морков.

- Хей, ти, там долу, ще ми помогнеш ли да намеря зелката?

- Разбира се, но дай първо да те направя пак голям. Мисля, че знам някое и друго заклинанийце.

Последва пуфтене и мърморене, след което Борката започна да приема най-различни форми. Стана охлюв, после прие формата на коза, която се опита да опасе листата на моркова, но бързо се превърна в щраус, а после и в мишка, но накрая ръстът му си остана пак същият.

- Ох, грешка, моя грешка! ​- завайк​а се морковът. - Аз не знам какво друго да направя... Но спокойно, тази магия е временна. Поне пак ще си станеш голям. А зелката е две преки вляво и после четири вдясно. А сега чао! ​- И повече не се обади.

Борко се огорчи, ала все пак продължи. Когато стигна до зелката, беше толкова уморен, че с мъка каза:

- Лельо Зелке, търся патла...

Зелката го прекъсна:

- О, не така, стоп! Виж какво хубаво палто имам! Ти ме взе за някоя от простолюдието. Ама не може така да се отнасяш с мен! Нищо не искай от мен! Ей там са краставиците, тях питай! - И обидено добави: - Колко са нагли децата от сегашното поколение. Едно време...

Борко вече не я слушаше. Той беше при краставиците:

- Моля ви, госпожи Краставици, вие сте единствената ми надежда. Къде да намеря патладжана?

Краставичките се изчервиха, но отговориха:

- Върви само направо, после един път вляво и там ще го видиш - лилав и продълговат.

- О, благодаря Ви много! - И тичайки, подхвърли: - Трябва да се казвате „красавици“, а не краставици.

И ето го патладжана. Лилав и продълговат, точно както го описаха краставиците. Борко хвана и задърпа с все сила. Едва го откъсна и точно в този момент земята под него се отвори и той пропадна. Две черни лапи го повлякоха надолу. Това беше къртица. А той си я беше представял като морското свинче на близнаците Влади и Жорко, което беше видял, като го бяха поканили на гости.

Извика ужасено и... се събуди. Целият беше плувнал в пот. Слънцето беше високо. Той скочи, облече се и отиде в кухнята. Там баба му вареше чай.

- Бабо! - провикна се още отдалече. - Направи ми за обяд кьопоолу.

- Добре, Борисе, ще направя. Ти отиди да поиграеш, чедо, като стане закуската, ще те повикам. 

Борко отвори вратата и излезе навън, в градината.

Радина Бахчеванова, 12 г., Пловдив

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?