71
Следвайте ни

Преговарят за общи политики в образованието ВИДЕО

viber icon

С тема "Образование" продължават преговорите между победителя на изборите - "Продължаваме промяната", и потенциалните бъдещи коалиционни партньори - "Има такъв народ", БСП и "Демократична България".

По-рано тази сутрин, във втория ден на разговорите,  четирите политически сили търсиха допирни точки в политиките си в здравеопазването и земеделието.

На срещата за образованието присъства и служебният министър акад. Николай Денков.

Визията на "Демократична България" е за щастливи ученици, които да ходят доволни на училище. Да ги посрещат мотивирани учители. А родителите да са спокойни, че успешно ще се реализират. Конкретизирана е в 10 точки.

Първата от тях е свързана с онлайн обучението във време на пандемия, довела до дефицити в мотивацията на учениците, психичното здраве, социализацията. Необходими са спешни мерки за връщане в присъствена форма - носене на маски, да се започне агитация за ваксинация и на ученици от горните класове. Особено горям е проблемът за учениците, които трябва да имат практически занятия, а нямат. След няколко месеца ще излязат шофьори, които ще започнат работа в градския транспорт, а не са си взели часовете по кормуване, каза Ивайло Старибратов. Нужно е да се снемат дефицитите индивидуално на всеки ученик и да се направи персонален план да преодоляването им. 

Системата остава трайно нереформирана. Нужна е структурна реформа. 90% от децата от 0 до 3 г. не са обхванати. Отпадането на ученици е сред най-голямото в ЕС.

Административната реформа да доведе до по-бърза дигитализация и да се намали административната тежест върху учителя. Той да бъде зает с преподаване.

На четвърто място е трайното недофинансиране в системата. Проблемът не е в делегираните бюджети. Проблемът е, че един ученик "струва" у нас 2000 лева, а във Великобритания - 15 000. Затова сме заложили в програмата параметри - 4% от БВП да отиват за средно образование, 1% за висше и 1% за наука. Финансирането трябва да се обвърже и с качеството на образованието. Във визията на ДБ учителите са тези, които създават качеството, а държавата ги подкрепя. Искат система за мерене на качеството на преподаване, като това е свързано с работата на НАционалния инспекторат и резултатите от НВО. ДБ може да предложи няколко варианта за изработване на стандарт за качество.  Например Съюзът на математците да каже какво трябва да знае едно дете на изхода на системата, учителите да го проектират в училище, националните изпити да проверяват дали е овладяно. Регионалното управление на образованието да осъществява контрола на качеството и резултатите от проверките да са публични. 

Държавата трябва да гарантира достъп по местоживеене до качествено образование и грижи. Бюджетирането да става на база всяко родено дете, а не на всяко обхванато. Да се промени изцяло структурата на грижата до 3-годишна вързаст, като се регламентират и алтернативни форми.

Освен физически достъп, да има и функционален - образователна интеграция. Държавата години наред си е затваряла очите за нуждата от десегрегация. Трябва да се реграментира ролята на образователните медиатори, които са връзка между училището и общността, от която са децата. В условията на пандемия тези деца са най-засегнати и това ще проличи на изпитите и на пазара на труда.

Друг приоритет е компетентностният подход. Към ключовите компетентности да се добавят и професионални, академични, емоционални и социални компетентности. Това също трябва да залегне в стандарта за качество, но изисква промяна и на преподаването, и на изпитването. Цялата система трябва да се преподреди.

По отношение на учителя да се намали административната тежест. Да бъде въведена ранна стажантска програма за студенти по педагогика. Те да влязат в класната стая веднага и да се учат в реална обстановка. Важно е да се изгради система за подбор на педагози - да се предотврати попадане на неподходящи хора в системата. Да има национална система за наставничество в гилдията. Да се направи ревизия на квалификационните форми, за да се види кои дават ефект в класната стая. Учителите да получават достойно заплащане.

В момента имаме много инструменти за инспектиране, но какво мерим без стандарт за качество? ДБ иска комбиниране на количествени и качествени показатели - например резултати от НВО плюс инспектиране на място. Към институционалното оценяване да се добави и гражданско участие през училищните настоятелства.

Финансирането да стъпва на три стълба - реални нужди, резултати и проектна дейност.

Във висшето образование да се изработи регламент науката да е в полза на бизнеса и държавата. Необходима е консолидация и окрупняване около изследователски цели от обществена значимост. Нужно е да се прецизират процедурите за заемане на академични длъжности. "Демократична България" е за сътрудничество между нашите учени и  българи в научни организации в чужбина.

"Има такъв народ" възприема науката и образованието като елемент на държавната сигурност. За основен недостатък счита начина на финансиране на училищата.  Сами по себе си делегираните бюджети са добри, но у нас претърпяха крах, каза Пламен Николов.

Друг проблем е мандатността  на директорите. В някои населени места има "вечни" директори. Това дава възможност и за политическо кадруване. Изграждат се политически зависимости, които биха били премахнати чрез мандатност. ИТН предлага два мандата по 5 г. в едно училище. След това може да бъде в друго учебно заведение.  Кандидат-директорите да се явяват на публичен конкурс и родителите да знаят на кого поверяват децата си. Договорът да е не с началника на РУО, а с министъра на образованието. Така ще се избягват местните политически зависимости. 

Училището да стане първостепенен разпоредител на бюджетни средства, а не те да минават през общината. Директорът да разполага с всички средства, без те да се преразпределят от общината. Да се създаде звено за одит към РУО. Да се направи атестиране за заварените директори.

Проблем са учебните програми. В учебниците да се намали теоретичният материал. Да има повече извънкласни дейности. Да се ограничи броят на учебниците по предмети за един клас - сега се хаби твърде голям държавен ресурс. ИТН предлага до 2 учебника по предмет за клас.

Събития от националния културен календар да се обвържат с училището - с една екскурзия до историческо място например ще се научава повече от наизустяване от учебника.

ИТН предвижда ваучери за спорт за ученици със спортни постижения.

В гражданското образование да се включват практически казуси.

Да се възстановят базите и да се провеждат летни и зимни лагери.

ИТН смята, че в 4. клас е много рано за провеждане на НВО. Провеждането му тази година като в 7. клас предизвиква голям стрес. ИТН иска НВО да отпадне на тази възраст и да се замести с изпит по български език. Защо трябва да е стандартизирано външно оценяване, нека всеки учител да го проведе - нима нямаме вяра на учителите, попитаха от ИТН. Искат и възможност за повтаряне на годината в 4. клас, а по-нататък и по-долните, но след усилена подготовка през лятото. Тогава обаче с това да не бъде ангажиран титулярът, а пенсионирани учители. В момента това, че не се повтарят класовете от начален етап, води до големи дефицити в 5. клас или отпадане от системата. Прибирането на учениците механично в клас не помага, защото те отпадат в ителектуално отношение - вече не могат да преодолят дефицитите.

Професионалното образование също има нужда от реформа. В момента професионалните гимназии събират деца, които не са приети никъде и които нямат намарение да работят това. ИТН предлага да се направи икономически анализ за нуждата на бизнеса и държавата. Възоснова на него приоритетно да се насочат пари към професиоталните гимназии, които готвят нужните кадри. Да се насърчи дуалното обучение, което сега се случва отчасти фиктивно. Да се позволят публично-частни партньорства за създаване на отделни специалности за нуждите на местния бизнес или локална инвестиция. 

Приобщаващото образование в момента почти няма. Включването на децата със СОП в масовите училища се е превърнала в административна дейност, която реално не функционира в посока интеграция. Липсва разграничаване в ЦОП между терапевтична и образователна дейност. ИТН предлага в рамките на 1 г. да се сформира комисия с участие на детски педиатър, логопед, рехабилитатор и други специалисти. За това време да се разграничат критериите за ефективно включване на деца със СОП в системата на образование, като червената линия е способност за усвояване на учебен материал. За тези, които са в състояние да усвояват, да се направи разграничаване кои са подходящите методи. В масовите училище да има класове с повече деца, които имат сродни потребности за обучаване. Където няма интелектуални, а физически затруднения, да се осигурят нужните ресурси. Където има тежки интелектуални проблеми, те да бъдат насочени към Центровете за специална образователна подкрепа. Децата с множество увреждания не следва да подлежат на задължително образование. Сега има насилие върху родители на лежащо болно дете то да бъде записано някъде, за да се ползва делегиран бюджет. 

ИТН иска ревизия на Наредба 1 за приобщаващо образование, която сега не работи. Иска промяна на Постановление на МС за 100 за Механизма за обхват. Сега води до фалшиви статистики за върнати в клас деца. Работата на учителя е да обучава детето, а не да ходи да го търси къде се намира, категорични са от ИТН.

В областта на висшето образование са твърде много университетите. Ограничаването да става, като се прецизират акредитациите и се намалят пътуващите преподаватели. Да се облекчат процедурите за преподаване на чуждестранни преподаватели. Държавата трябва да се ангажира с дигитализация на универститетските библиотеки. Нужно е да се съживят Кариерните центрове, които съществуват формално.

Да се въведе оценка и на университетските преподаватели - сега има много хабилитирани без никакъв научен принос. ИТН иска 0,7% от БВП за наука. За последните 3 г. има постоянно увеличение на средствата за наука,  а сега са заложени 20 млн. лв. по-малко.

БСП счита, че не бива да се прилага пазарният принцип в образованието. Резултатът от него в момента е  47% функционална неграмотност при деветокласниците, политическо кадруване, 700 училища без физкултурни салони, стотици - все още са с външни тоалетни. Не се случи реформата в учебните програми, а новият закон не реши нито един проблем в системата на образованието.  БСП настоява за мерки за рязко повишаване на качеството на образование.

В предучилищното и училищното образование БСП иска пълен преглед на учебните програми и учебно съдържание с приложен компетенстостен подход, съобразено с възрастови особености и родната култура, недопусане на джендър идеология.

БСП иска 1 учебник по предмет за всеки клас - срещу печалбарската система в момента. Да се разшири персонализирането на учебния процес. Предлага пилотен проект за обучение според индивидуалните нужди на учениците. Друг приоритет е дигитализацията. Предлага създаване на мрежа на талантите, като се запазва връзката с тях при заминаване в чужбина. 

Вижда необходимост от преработване на Механизма за обхват, с който в момента са натоварени основно учителите, макар да е разписано участие и на други институции - социални служби и полиция. БСП е за реално ангажиране и контрол на всички отговорни институции.

БСП предлага безплатни детски ясли и градини и осигурено място по район. Учебниците да са безплатни до 12. клас. Да има реална психологическа подкрепа на всяко дете в училище. 

Учителската професия да стане регулирана под контрола на държавата. Да има поне 100 часа годишно за продължаваща квалификация на учителя и система за контрол на качеството. Сега се издават сертификати на килограм от "правилните" обучителни организации. Харчат се над 30 млн. лева в страната, а ефектът е малък. 

Нужна е нова система за атестиране с оценяване на знания и умения на входа и на изхода. Няма друг реален критерий.

Учителите да се разтоварят от несвойствени дейности.

Нова система за подбор на началници на РУО и директори - само по професионални качества. Нова система за контрол на качеството - преодмисляне на ролята на Националния инспекторат.

Поддържане на учителските заплати над средната за страната.

Създаване на условия за целодневна организация в училище. Сега се мъчим всячески да задържим децата в училище.  Имаше програма за преминаване на едносменен режим, която не сработи. Сега местим децата от една класна стая в друга след обяд. За да минем към целодневна организация , трябва да създадем база за отдих и спорт, за да пълноценно присъствието на децата в училище цял ден.

В професионалното обучение - сътрудничество с бизнеса, инвестиции в поетапно модернизиране, технологични кабинети и лаборатории.

Поне 5% от БВП да са за образование. Нов модел за финансиране на училищата, който да е на принципа парите следват качеството, а не парите следват броя ученици. 

Във висшето образование създаване на национална карта за образование и икономика с цел планиране на кадрите по региони. Бизнесът да участва с хоризонт 5-10 г.

БСП предлага програма за оборудване минимум съвместно с бизнеса.

В условия на демографска катастрофа БСП иска съхраняване на държавните вузове при оптимизиране на програмите и специалностите, но при сътрудничество с бизнеса. Стартовата заплата за млад учен да е поне две минимални работни заплати. Иска развитие на Центрове за върхови постижения. В момента научните изследвания и иновациите са в два фонда. БСП иска обединяването им.

Настоява и за спешно отделяне на средства за студентските общежития, 1% от БВП - за образование и 1% - за наука.

За "Продължаваме промяната" намеренията за политики обяви настоящият служебен министър акад. Николай Денков. Той се съгласи с необходимостта от принцип на финансиране, при който парите да следват качеството. Няма спор по въпроса за нужното ниво на учителските заплати. Към това обаче трябва да се добави оценка на качеството. Наричаме го оценка на добавената стойност, уточни акад. Денков.

Съществува такава методика, която е апробирана и е била предложена от Световната банка. Тя ще дава два типа информация. От една страна ще показва разликата между входящо и изходно ниво, например в начална степен 1.-4. клас. За целта обаче е нужно стандартизирано изпитване и ПП категорично не приема отпадане на НВО в 4. клас.

Освен образователните резултати обаче, методиката отчита и още основни фактори - населено място, образователен ценз на родителите, социален статус, квалификация на учителите.

Системата ще извежда очакван среден резултат от НВО. И всяко училище ще се поставя къде е спрямо него. Тази система ще премахне "елитните" училища, като ще измерва реално напредъкът в образователния процес, обясни акад. Денков. Освен това може да работи на ниво училище, паралелка, преподавател, като сравнява подобните.

От друга страна методиката ще показва къде точно са дефицитите - дали  са свързани с финансиренато или например с мотивацията на родителите.

На практика този структурен анализ ще показва къде са точно проблемите, каза служебният министър.

Същият подход по думите му е приложим във финансирането и ще позволи да се види къде общините не се справят с формулите за делегираните бюджети. Ще се отчита обаче и спецификата - например, че училището е в планински район, с малко ученици.

Така ще се подобри финансирането и оценката на ниво училище и учител за напредък и добавена стойност, обобщи акад. Денков. Той увери, че до лятото на 2022 г. тези две системи могат да бъдат разяснени в гилдията, през 2023 г. да се пробва въвеждане на такъв елемент във финансирането, а от 2024 г. това да е съществен момент в разпределянето на средствата.

По отношение на учебното съдържание акад. Денков  изтъкна необходимостта от изчистване на академичния стил от учебниците по химия, физика и математика, за да станат те по-разбираеми за децата. Вижда проблем и в новите учебни дисциплини, свързани с технологиите и предприемачеството. В тези области е налице бърза промяна и е нужно постоянно обновяване и непрекъсваща квалификация на учителите.

Спортът, изкуствата и извънкласните дейности трябва да станат  част от обрзователния и възпитателния процес. Така за децата ще бъде и по-интересно да са в училище, защото няма да го свързват само с предметите, по които им се поставят оценки. За да се разгърне тази дейност, трябва в училищата отново да влязат треньорите и външни преподаватели, понеже учителите вече са достатъчно претоварени.

ПП е съгласна професията на учителя да стане регулирана и да бъде разтоварен той от административната тежест. На едно мнение с останалите политически сили е и относно нуждата от промяна  в системата за квалификация на педагозите - като се обнови списъкът с направления и се постави фокусът върху истински необходимите теми.

Подкрепя и идеята за мандатност на директорите, но дали да има следващ да зависи от оценката на работата. Ако някой се справя добре, няма причина да бъде  сменян, смята акад. Денков. Обяви се категорично и за деполитизация в системата на образованието.

Според него е нужна промяна на функциите на Националния инспекторат, тъй като записаното в закона сега е нереалистично. Той по-скоро трябва да реагира на сигнали за нередности, отколкото да бъде натоварен с инспектиране и атестиране.

Акад. Денков изтъкна още нуждата да продължат дигитализацията и подобряването на материалната база.

В сферата на висшето образование ще  продължи политиката: да останат университетите, които са най-добри в своите направления, и да се създадат изследователски университети. Пълно съгласие има и за консорциуми от университети като естествен път за окрупняване в системата.  Нужно е още подмладяване на преподавателския състав. За докторантите стипендията да е минимум 1000 лева и да се обвърже със средната заплата.

Предстои създаване на нов закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите.

Акад. Денков прочете и заложените средства по пера в Плана за възстановяване и развитие - за изграждане на нови училища и детски градини, STEM  и др.

Очаквайте подробности! 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?