49
Следвайте ни

Предай нататък една хубава книга за Коледа СНИМКИ

Кампанията на Центъра за подкрепа на личностното развитие продължава и утре

viber icon

Какво да сториш, ако изведнъж се окаже, че си пораснал с няколко сантиметра повече от героите в любимите си приказки?

„Предай нататък“, е отговорът на петокласничката от СУ „Пейо Яворов“ Никол Станчева. Момичето дари томчето си с най-красивите истории на Братя Грим, за да може и още деца да пътешестват из тях, докато тя вече „крачи“ из тийнейджърската литература.

Никол от Вокално студио „Синтез“ е сред десетките деца, които се включиха в коледната инициатива на Центъра за подкрепа на личностното развитие-ОДК-Пловдив „Подари любима книга, създай коледно преживяване“. В нея от 6 декември те подаряват книги, част от които ще оформят кътове за четене в центъра, а други ще поемат към училищни библиотеки.

„Мило дете, дано да се потопиш в магията, в която се потопих и аз. Желая ти щастие и късмет“, написа 11-годишната Дария на първата страница на сборника „Нови вълшебни приказки“.

Вячеслав Рупски от Арменското училище, който е в школата по компютърно програмиране, пък свали от рафта у дома „Моят първи атлас“. И вместо пожелание към новия му притежател, написа: „Книгата е прозорец към света“.  Наистина вярва в това, затова библиотеката му у дома е пълна с енциклопедии за математиката, географията и космоса.

Християн Симонов също се увлича по компютрите и посещава школата по програмиране. Напоследък много му харесала книгата „Къде растат парите“ от Деница Прошкова. И майка му купила още една – за да зарадва с нея и други деца. През лятото Християн от НУ „Петко Р. Славейков“ прочел и „Пипи Дългото чорапче“. „Искаме да възпитаме у него любознателност. Да е далновиден, но и да гледа философски на нещата в този материален свят“, казва баща му Красимир. А един от начините е добрият пример.

Седмокласничката от СУ „Любен Каравелов“ Ивелина Томова се изявява в Вокално студио „Синтез“ и в Хор „Детска китка“ към ЦПЛР-ОДК-Пловдив. Освен да се пее, най-хубавото занимание е да се чете, смята тя. Обича книгите на Роалд Дал, а други, които вече е „израснала“, подари в коледната кампания – „Щурчовото конче“ от Асен Разцветников и „Лакомото мече“ от Емилиян Станев.

Всеки малък дарител получи за жеста си благодарствен адрес от екипа на ЦПЛР-ОДК- Пловдив. „Подарената от теб книга ще разкрие нови светове и ще даде криле за сбъдване на мечти на друго дете, а посланието ти ще построи моста на приятелството между вас. Заедно допринасяме за повече доброта, топлина и уют на коледните и новогодишни празници“, пише в него. Децата получиха и новогодишна картичка с коледни фотоси на участници в школата по фотография към центъра.

Други 77 пък подариха своя авторска приказка, като участваха в националния конкурс „Приказки от мен за теб“. Десетте отличени истории са в сайта на ЦПЛР-ОДК-Пловдив, публикува ги и в. „Марица“ - с илюстрации на децата от Школата по изобразително изкуство към Центъра за подкрепа на личностното развитие. 

Ето приказката на Десислава Сивилова, отличена в раздела за възрастни:

 Илюстрация на Катерина Джорагова, 12. г., от Школата по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК с ръководител Николай Балдев

 

Безмълвието на сирените

– Имало едно време две морски сирени...

– Ааа, от ония, дето пеят и подмамват моряците, за да се разбие корабът им в скалите?

– Ох, ама и ти ли си повярвала на тия приказки? Изобщо, ама изобщо не е истина! Сирените не били някакви зли вещици, които...

– Ама пеели ли?

– Е, да, пеели! Когато морето се разбунтувало, като се вдигнели ония ми ти вълни като планини и почнели да се блъскат и да реват, и да фучат... Тогава запявали сирените. Звънките им гласове се понасяли над разпенените гребени, надвивали воя на прибоя... Толкова прекрасно пеели, че разбеснелите се вълни забравяли за какво се карат.

– Ама значи вълните са живи? Щом се карат?

– Естествено, че са живи! И са много игриви и весели, обаче и ужасно капризни. И лесно се отегчават. А като им доскучае, най-много обичат да се надпреварват - коя ще стигне по-надалеч, коя ще се вдигне по-нависоко, коя ще тръсне по-силно разпенените си коси... И ако слънцето дреме зад някой облак и няма съдия в състезанието, започват да се карат.

– Ооо, ама слънцето, значи, от мързел се крие?

– Ти пък, мързел! То се скъсва, горкото, по цял ден да грее, всички туристи по плажа да изпече равномерно, че и на вълните споровете да решава - и като му се приспи много, гушва се в някой облак на мекичко и удря една дрямка.

– Ей, чакай, а какво стана със сирените?

– Сирените, да. Тяхната задача е, като наскачат вълните и се хванат за косите, и аха да изплискат съвсем морето - тогава сирените запяват и щурите вълни се заслушват и се кротват. Песента ги милва и ги помирява, и те вече не са съпернички, а приятелки, и се хващат за ръце и се понасят бааавно и плааавно... А песента продължава да ги унааася, да ги омааайва и приспива...

– Ааа, без тия! На мен не ми се спи още! Разкажи ми за ония две сирени, дето ги спомена... и за моряците! Те защо корабокрушират тогава?

– А, да, моряците. И те се заслушват в чудната песен на сирените. Напират да разберат откъде иде това вълшебство и самички се натрисат в скалите! Честна дума, сирените нямат капка вина! Те само се стараят да утихне бурята.

– Ясно, разбрах. И значи, ония две сирени...

– Ония две сирени били първи дружки, и все заедно ходели и заедно пеели. Можели да се преобразяват и на жени с крака, и на риби с опашки, и...

– И на чайки с крила?

– Неее, на чайки не! Не си ли чувала чайките как пронизително кряскат? Изобщо не са им нежни и красиви гласовете като на сирените.

– Вярно. Добре, давай нататък. Какво станало с двете дружки?

–  Един ден те разбрали, че родното им море го грози голяма опасност. То било съвсем мъничко море, почти като езеро, само че солено, и те много си го обичали. Обаче хората били решили да го пресушат...

– За да си направят картинг писта?

– Това пък откъде ти хрумна? Не, пречело им, защото си било такова, своенравно море, все им заливало къщите и обръщало лодките. Защото искало да си играе, нали разбираш? Младичко било още, като непослушно пале... а хората били сериозни, имали работа да вършат, не можело по цял ден вода да изгребват от избите. И затова поискали да се отърват от него. Обаче двете сирени не можели да го позволят. Какво щели да правят без своите приятелки, вълните? Вярно, че били щури и свидливи, но сирените пак си ги обичали.

– Олеле! И какво станало, спасили ли морето?

– Чакай, много бързаш. Почудили се сирените как да постъпят, преобразили се на девойки и се разходили сред хората, молели, убеждавали, разказвали за рибките и рачетата, които щели да останат без дом... Ей, ама ти плачеш ли?

– Н-не... М-мъчно ми стана... за рачетата... К-какво ще правят на сухо?

– И сирените това разправяли, но никой не искал да ги чуе. Пречело морето, и туйто! И тогава те се върнали в дълбините, отчаяни, омърлушени, и...

– Запели най-тъжната си песен?

– Неее, по-лошо. Замлъкнали. Мъчно им било, че трябва да се простят с обичния си дом, и изобщо не им се пеело. И тогава вече вълните здравата се ядосали. Ама направо подивели! Само че тоя път, вместо да се блъскат една друга, се нахвърлили на брега. Вече хич не било на игра. Що заливчета наводнили, що градчета потопили, що лодки преобърнали... И нали ги нямало сирените да ги озаптят, три дни и три нощи не спирали да вилнеят. Всичко по пътя си рушали. И още щели да продължат, но...

– Майчице! Кажи ми, че сирените пак запели и ги успокоили?

– Не съвсем. Тоя път ги успокоили хората.

– Ама и те ли имали вълшебни гласове?

– Донякъде. Обадил се гласът на разума. Видели колко е сърдито морето, колко са го засегнали. И съжалили. Спомнили си какъв добър другар може да им е, да ги пренася бързо от бряг на бряг, да ги черпи с риба, да ги учи да плуват... Разкаяли се, че така лошо искали да постъпят с него, и се отказали. И тогава сирените ги чули и запели чудна радостна песен, а рачетата и рибките, и даже чайките запели с тях...

– Ама... чайките наааали... не можели да... пеят...

– Ти нещо много взе да се прозяваш. Да не ти се доспа?

– А, никак даже. И аз като слънцето... Само маааалко искам да дремна и после... пак да ми разказваш...

– Сладки сънища, слънчице.

Десислава Сивилова, отличена в раздела за възрастни в конкурса "Приказки от мен за теб" 

Снимки: Наташа Манева

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?