49

По четене, математика и природни науки: Нашите ученици с резултат под средния за 81 държави

Не покриват минималното ниво, което по стандартите на PISA всички ученици трябва да придобият до края на задължителното си образование

Учениците на 15 години в България са с резултати, които са по-ниски от средните за общо 81 държави, участвали в изследването на PISA през 2022 г. Това важи и за трите оценявани области – математика, четене и природни науки, става ясно от огласените днес резултати.

54% от българските ученици са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика. На тестовете по четене техният дял е 53%, а по природни науки - 48%.

PISA e програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците. Тя тества ключови умения на 15-годишните  в областите четене с разбиране, математика, природни науки - в държави по цял свят. Провежда се през 3 г., като всеки път се добавя още един елемент, този път е творческо мислене.

Характерно за тестовете е, че мерят не обем знания, а практическото им прилагане и в крайна сметка доколко училището подготвя за реалния живот. Учениците попълват и въпросници, които правят резултатите  съпоставими със социален статус на семейството, местоживеене и други фактори, които оказват влияние върху постиженията.

Индикаторите позволяват сравнение между качеството на подготовка в различните държави, независимо от различията в учебните програми. А резултатите са база, на която се изготвят националните политики по цял свят.

В изследването през 2022 г. са участвали 6107 наши ученици, родени през 2006 г. Те са от 202 училища от цялата страна. 47% са момичета, а 53% са момчета. Участвалите ученици от България са от 8., 9., и 10. клас, като най-голям е делът на учениците в 9. клас – 92%.

В извадката 15% от всички училища с 15-годишни ученици са в София, 38% са от областен град, а 47% от друго населено място.

Децата са попълвали компютърен тест с отворени и затворени въпроси в две сесии по 60 минути. В няколко допълнителни въпросника предоставят и информация за семейството си, навиците си за учене, интереса си към четенето, математиката и природните науки и изучаването им в училище, използването на дигитални устройства, интернет ресурси в и извън училище и др.

По четене 15-годишните деца у нас са постигнали 404 точки при средно постижение за ОСИР 476, по математика - 417 точки при средно за ОСИР 472, по природни науки - 421 при 485 среден резултат за всички държави.

У нас момчетата и момичетата се представят на сходни нива по математика, но момичетата превъзхождат момчетата по четене с 33 точки в PISA 2022.

Средното постижение на родените през 2006 г. българчета е под ниво  2. По скалата на PISA то  е минималното ниво на владеене, което всички ученици трябва да придобият до края на задължителното си образование.

Скалата е с общо 6 равнища, всяко от които съответства на определени умения.

 

В сравнение със средното ниво на всички 81 държави  по-малък дял от учениците в България имат постижения на високите равнища от скалата (5. и 6. равнище) в поне една област на оценяване. В същото време е по-малък процентът на учениците, които достигат ниво 2 и по-високо от него.

Изследването през 2022 г. поставя акцент върху математическата грамотност.

Държавите с най-високи резултати в тази област  са Сингапур - 574 точки, Макао, Китай - 552, Китайски Тайпе - 547, Хонконг, Китай - 540, Япония - 536, Корея - 527 и Естония -510.

Държавите, за които може да се приеме, че са с еднакъв на България среден резултат по математика в PISA 2022, са: Монголия , Кипър , Молдова, Катар , Чили.

По-напред от нас са повечето европейски държави като Франция, Испания, Полша, Австрия, Румъния , а също и Турция. 

В дъното на таблицата с 336 точки са Доминиканска република и Парагвай.

Социалната среда оказва силно влияние на представянето на учениците, стана ясно по време на представянето. Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки.

Резултатите от PISA 2022 затвърждават изводи от предишни изследвания относно диференциацията между постиженията на децата. У нас разликата между резултатите на учениците с благоприятен  и с нисък социално-икономически статус по математика е 108 точки. Това е по-високо от средното за ОИСР – 93 точки.

Заедно с това се установява, че около 46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас, докато средният процент за страните от ОИСР е 30%. А 40% се разсейват от други ученици, които използват дигитални устройства (средно за
ОИСР: 25%)

Значително спада и процентът на задържане на вниманието на нашите ученици, като се оказва, че около 48% от учениците не слушат какво казва учителя им в часа по математика. Това е със 18% повече от средното за ОИСР.

Около 41% от учениците в България съобщават, че не се справят добре в повечето или всички часове по математика (средно за ОИСР: 23%);

Накъде вървим

Тенденцията в страните от ОИСР е негативна и за трите оценявани области. Представянето в PISA 2022 е най-ниското по всички предмети, значително под средното представяне, наблюдавано при всяко по-ранно оценяване (с изключение на PISA 2018, по природни науки). По математика представянето остава близо до нивото от 2003 г. през всички оценявания до 2018 г., след което спада рязко между 2018 г. и 2022 г. При четенето и природните науки най-доброто представяне се наблюдава съответно през 2009 г. и 2012 г., след което тенденцията се променя към негативна. Причините на този продължил десетилетие спад имат по-дълбок произход, който надхвърля шока от COVID-19.

В България трайното понижаване на резултатите е от 2012 г. насам.

По математика спрямо 2018 спадането е  с 19 точки. За други държави е много повече: Нидерландия - 27, Финландия - 23, Словения - 24, Швеция -21, Германия -25, Норвегия -33. В този смисъл по отношение на други държави стоим стабилно, но с резултати трайно под средните за ОИСР.

Тенденцията в България за по-висок дял на учениците под ниво 2 се запазва и в PISA 2022. Българската образователна система не успява да се справи с ниските резултати на 54 % от учениците в края на задължителното им образование, отчита изследването. 

До известна степен тези резултати са обясними с разликите във философията на българската образователна система и уменията и компетентностите, които изследва PISA. Н този смисъл резултатите не са пряко отражение на постижимостта на българските учебни програми в нито една от оценяваните в PISA области – четене, математика и природни науки. В същото време показват тревожно ниско ниво на умения за практическото прилагане на вече усвоеното от учениците в тези сфери.

Предстои задълбочен анализ на доклада за България, който е с обем два тома по 400 страници. Поискани са и допълнителни анализи за страната ни, казаха от МОН.

 

Министърът на образованието проф. Галин Цоков:

Нашите ученици имат знания, но не могат да ги прилагат

Няма да променяме шоково изпитите по модела на PISA, но ще има повече практически задачи

Лошите резултати от PISA и спадът спрямо предишни изследвания предизвика безпокойство на фона на изявленията от на министъра на образованието  и науката проф. Галин Цоков.

Той обяви, че от догодина се въвеждат входни и изходни нива по формата на PISA  за учениците от 8. и 9. клас. Още тази година на НВО за десетокласниците ще влязат още практически задачи, догодина това ще стане и за изпитите в четвърти клас, а настоящите петокласници първи ще се явят на изцяло нов формат на изпита в 7. клас след две години.

Как се очаква да се справят петокласниците след две години на НВО по такъв формат? И не е ли по разумно евентуална промяна в националните изпити  и в оценяването да се въведе за настоящите първолаци, за да върви заедно с промяна в учебните програми и начина на преподаване?

"Резултатите падат, защото образованието не е ориентирано компетентностно - тоест към изграждането на умения, както и оценяването - коментира министърът на образованието проф. Галин Цоков. -  Основната идея е в националните изпити задачите да станат по-практически ориентирани.

Трудно можем да дадем задачи като в PISA, защото екипи от световни специалисти съставят такива задачи. Но можем да направим нашите по практически. В матурите в последните години това се случва. Ще бъде постепенен процес.

Ако почне сега, до 2 години ще може да се реализира в националните външни оценявания. Знанията ги имат нашите ученици, но не могат да ги приложат в живота. Ако се започне сега и в следващите 2 до 5 г. се реализират уменията във връзка със знанието, което е компетентоностиният подход, и резултатие ще станат по-високи.

Затова ще подкрепим учителите и децата за такава подготовка. Няма как да ги подготвим конкретно за PISA. Това, което можем да направим, е да подкрепим учителите във връзка с този стандарт за качество с овладени компетентности, които да прилагат на практика."

Министър Цоков открои още един проблем, поради който падат резултатите -  ангажираност и участие на родителите. Според данните от 2022 г. родителите на 22 процента учениците е нас са водили разговори с учителите им относно подготовката. Това е с 10% по-малко от предишно измерване. "Всяка промяната е свързана и с участието на родителите. Ако повече са ангажирани с това, които става в училище, тогава и резултатите на техните ученици ще са по-високи", каза министър Цоков.

Оцени новината

Оцени новината
3/5 от 2 оценки
3/5 от 2 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
11 коментара
Вижте ни “светилището”-“академика” Денков-псевдо-капацитета,моралът му

Вижте ни “светилището”-“академика” Денков-псевдо-капацитета,моралът му

05.12.2023 | 19:30

Акълът му,липсата на достойнство и чест,и оттам си направете извода в МОН какво е от негово и след него време..ПОГРОМ и шуробаджанащина,и безхаберие и некадърност-запазената марка на ПП-та!!!

Отговори
5 3
Дии

Дии

05.12.2023 | 18:33

Трябват по високи заплати за учителите, ранно пенсиониране и повече ваканции понеже половин работен ден е много уморителен и отпуската не е достатъчна.

Отговори
3 8
Очаквано!

Очаквано!

05.12.2023 | 18:31

Но пък увеличихме заплатите на даскалите! Така поиска Янка! А резултатите - майната им - ний сме номер едно! Чалга поколение отглеждаме и тепърва ще берем плодовете /или срамотиите/. Разбира се, и в тези условия избуяват хубави стръкчета, но те са незабележими в общата сивота!

Отговори
10 2
Лима

Лима

05.12.2023 | 16:09

Само учителят ли е виновен? А отговорете си сами.

Отговори
12 6
Колко ли са българчетата от тях?

Колко ли са българчетата от тях?

05.12.2023 | 15:53

Само по това, че момичетата са с 6% повече от момчетата подсказва отговора. На 15 години някои са вече майки.

Отговори
5 6
ДАСКАЛ ФЕНЕРСКИ

ДАСКАЛ ФЕНЕРСКИ

05.12.2023 | 15:47

ТАКА ЩЕ Е ДОКАТО ПОДВЪРТАТЕ ВАНЯ КАСТРЕВА В МОН- ТАЯ СМЕНИ 2 ВЕКА....И НЕ Я ГОНЯТ.ЕТО ДО КЪДЕ СЕ СТИГНА..И СЕГА ДА ПОПИТАМ ЗАПЛАТИТЕ ХВЪРЧАТ РЕЗУЛТАТИТЕ СЕ ТРЕСКАТ В ЗЕМЯТА...КАК СТАВА ТОВА ОЦЕНЯАНЕ НА ТРУДА НА УЧИТЕЛИТЕ...

Отговори
13 1
Денков "академика" да го коментира

Денков "академика" да го коментира

05.12.2023 | 15:43

Нали беше министър на образованието. Явно не става за управленец. Да си ходи!

Отговори
13 3
ивон

ивон

07.12.2023 | 09:33

тиквата "по-добре", нали?

Отговори
2 0
Яна

Яна

05.12.2023 | 15:34

Още им ги “вдигайте” заплатите, на псевдо Будителите!

Отговори
20 7
Елма

Елма

05.12.2023 | 14:52

И всичко това благодарение на усилията на сегашните учители! Високи заплати, ниски постижения! Едно време имаше хубави учебници, дисциплина и себераздаващи се учители, на които цял живот съм благодарна!

Отговори
25 5
пффф

пффф

05.12.2023 | 15:10

Бабо Елма, не бяха всички толко "себераздаващи се" :))

Отговори
7 14

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?