Пловдивчанката Вера спасява планетата

Ще видите Вера пред щанда за сирене как настоятелно моли продавачката да <210> сложи продукта в кутия, която носи от вкъщи. Ако <210> се допие кафе, тя ще влезе в заведението и ще подаде на бармана своя собствена силиконова чаша, където да <210> налее топлата напитка. Младото момиче е предизвикателство за всяка квартална бакалия или супермаркет, където продават насипно фасул, леща, ядки. Никакви найлонови торбички! Вера Маркова прецизно ще извади от раницата си платнена торбичка и ще изсипе лещата вътре. У дома веднага я прехвърля в стъклен съд.

Да, понякога ме мислят за „странна птица“, разказва младата пловдивчанка, а аз просто искам да водя природосъобразен начин на живот. Без крайности, но каквото зависи от мен, ще го направя, категорична е Вера. Така със замах отказала найлоновите торбички и пластмасовите опаковки. И част от пластмасовите продукти от ежедневието - като стандартната четка за зъби /ползва бамбукова/, пастата за зъби /в която няма нищо лошо освен тубичката от трудноразградим материал,  а и шампоана за коса пак по същите причини. Най-лесно бе със сламките, които не можах категорично да отхвърля, защото какво е един коктейл без сламка, просто ги смених с метални за многократна употреба. Те вървят с миниатюрни четчици за почистване, обяснява тя.

Като всеки модерен човек пловдивчанката се стреми да събира боклука си разделно, като дори е дискутирала с фирмата, която поддържа цветните контейнери как точно да изхвърля отпадъка така, че да е удобен за последващо рециклиране. Така например, ако сложите използвана картонена кутия от пица в контейнера за хартия, не е добре, посочва Вера. Причината е, че по нея вече има мазни петна, което пречи на преработката на хартията. Може би най-странно за закостенелите хора ще прозвучи, че тя сама компостира домашния отпадък. С него наторява градинката на свой роднина. Не е никак трудно, стига да сте осъзнали, че тази планета трябва да остане и след нас, казва тя. Подходящ съд може да бъде глинен или дървен, на който се правят дупки, за да диша отпадъкът. Редуват се хранителните отпадъци с пласт почва и пласт листа. И не мирише, опровергава веднага Вера Маркова.

По правилата на природата

Осъзнаването, че природосъобразният начин на живот е моят избор, започна съвсем случайно. Още докато следвах в английски университет, в един момент се почувствах много уморена и угнетена, без никаква причина, още повече здравословна, разказва младата пловдивчанка. Стоях в библиотеката, за да подготвям свой проект, и изведнъж погледът ми попадна на статия за едно малко бедно дете от Индия, което нямаше обувки. Тогава се ударих по челото: Боже, аз си стоя тук и се самосъжалявам просто защото ми е некомфортно, а това дете ходи босо! Трябва да направя нещо! Така решава да стане доброволка.

Добра идея, но трудна за изпълнение, защото просто не знаела откъде да започне. Нямала представа дори на кого или на какво искала да помага. И докато се лутала покрай доброто си намерение, всичко се наредило отведнъж. Оказало се, че в университета <210> има специален департамент, който се занимавал с това. След немного формалности Вера Маркова се озовала в Индия, където доброволците живеят в свой собствен свят - водата се помпи, електричеството се осигурява от соларни панели и е забранена употребата на всякакви пластмасови прибори. Зъбите се мият с природни материали, тоест с паста, направена по специална рецепта от самите доброволци.

Не бих казала, че съм изпитала цивилизационен шок, но си спомням, че по цял ден стоях с една тетрадка и си записвах новите правила и моите впечатления, посочва тя.

 Със свой магазин „Зелена революция“ 

В доброволческия корпус в Индия Вера се чувствала в свои води. Сред съмишленици лесно се спазва природосъобразен начин на живот. Връщайки се в България обаче, сред хора, които никак не са склонни да заменят пластмасовата бутилка вода със стъклена, се почувствала разколебана. Ала не за дълго. В началото на 2017 година пловдивчанката основала свой онлайн магазин, който нарекла „Зелена революция“ и започнала да продава стоки за бита и ежедневието, които са еко и не замърсяват природата. Мрежата бързо се разраснала и вече има доста фирми, които произвеждат специални стоки и опаковки за нейния бизнес.

Забелязвам, че и тук вече има осъзнаване на проблема със замърсяването на планетата. И изречението "една найлонова торбичка се разгражда за 400 години" вече кара много хора да се замислят дали да не направят малка крачка за бъдещето на децата си и просто да сменят найлона с платнена торбичка, разказва Вера Маркова.

Прави и още един експеримент - влиза в кафене и си поръчва освежаваща лимонада. Без сламка, казва тя и чака реакция на барманката в Капана. О, вие не ползвате пластмаса, усмихва се заговорнически служителката. А Вера пък бърка в бездънната си раница и вади бамбукова сламка за многократна употреба. Видяхте ли, пловдивчани са мъдри и осъзнати хора, искрено се радва Вера Маркова. 

Четка от банбук

В банята на Вера няма паста за зъби. Отдавна е заменена с таблетки. Това не съм го измислила аз, смее се момичето, но приветствам иновацията на сто процента, понеже е много удобно за пътуване. Таблетките са вносни, дъвчат се и съответно се разпенват в устата. Останалото е работа на четката за зъби, която е с бамбукова дръжка, разбира се.