49

Пловдив е най-доброто място за висше образование в 12 направления

Пловдив е най-доброто място да се завърши висше образование в 12 професионални направления от общо 52, в които обучават 52 университета у нас. Това означава, че предлага най-високо качество на подготовка в 23% от сферите, застъпени в системата на висшето образование в България.

Университетите под тепетата запазват миналогодишните си лидерски позиции в 10 области, но добавят към тях още две. Освен по медицина, МУ-Пловдив тази година излиза начело  и в „Обществено здраве“ заедно с МУ-София. А АМТИИ се връща начело в класацията по „Теория  на изкуствата“ и заема първото място заедно с Нов български университет, след като миналата година отстъпи само на точка от него и зае втората позиция.

Това показват резултатите за 2022 г. от Рейтинговата система на висшите училища в България. Тя класира вузовете, отчитайки 100 индикатора, които измерват нивото в различни аспекти, включително учебния процес, учебната среда, социално-битовите и административните услуги, научната работа, престижа, реализацията на пазара на труда, доходите и регионалната значимост.

Филиалът на Техническия университет в Пловдив запазва първата си позиция в 6 професионални направления: "Електротехника и електроника"; "Енергетика"; "Комуникационни и компютърни технологии"; "Машинно инженерство"; "Общо инженерство"; "Транспорт и корабоплаване".

Аграрният университет отново е N1 по „Растениевъдство“ и „Растителна защита“.

УХТ запазва лидерското си място в „Хранителни технологии“.

Медицинският университет  е първи в областите „Медицина“ и „Обществено здраве“.

АМТТИ също има едно водещо място – по „Теория на изкуствата“.

Пловдивският университет "Паисий Хилендарски", който е второто по големина висше учебно заведение у нас след СУ „Св. Климент Охридски“, стои стабилно в класацията с втората си позиция в обучението по педагогика и „Педагогика на обучението по…“, „Биологически науки“, „Химически науки“. Трети е в „Математика“, „Психология“, „Физически науки“. Отново е четвърти в „Религия и богословие“, „Социология“, „Театрално и филмово изкуство“, „Философия“

Изкачва се с три места нагоре и вече дели петото място в Великотърновския университет в „Социални дейности“. В направление „История и археология“ се изкачва с една стъпка нагоре от миналогодишната си пета позиция и поделя четвъртата с НБУ. 

Застава пети в страната и в едно от най-желаните от кандидат-студентите направления – „Информатика и компютърни науки“ с 55 точки. Безспорният лидер в тази област е СУ „Св. Климент Охридски“, който със 74 точки се отказва на 9 от втория – Американския университет, следван от НБУ и УБИТ.

В сравнение с миналата година ПУ се изкачва с едно място в „Политически науки“ но остава шести, доста е назад в „Икономика“ и „Туризъм“ – N9, и „Администрация и управление“ – N10.

Направлението, в което преди години бе лидер – „Теория и управление на образованието“, сега се оглавява от СУ, следван от Шуменския и Великотърновския университет, като ПУ заема четвъртото място. Всички те обаче се побират само в 5 точки разлика.

Аграрният университет затвърждава челните си позиции в „Растениевъдство“ и „Растителна защита“, като запазва второто място в „Животновъдство“. В „Науки за земята“ остава шести, изпреварен тази година от Шуменски университет и НБУ. На шесто място е и в „Туризъм“, а в „Икономика“ – доста по-назад, с N13.

Медицинският университет и тази година е национален лидер в обучението редом с  МУ –София, но го изпреварва в „Обществено здраве“ и поема водаческа позиция и в това направление. Втори е във „Фармация“, трети в „Стоматология“, четвърти – в „Здравни грижи“.

Университетът по хранителни технологии и техника  за поредна година е пръв в своята област. Водачеството му е убедително с 53 точки, вторият – Тракийският университет, е с 46. Тази година се изкачва с едно място до второто в „Биотехнологии“, като изпреварва ХТМИ. В „Енергетика“ обаче отстъпва едно стъпало по-долу, изпреварен от Тракийския университет. В „Електротехника и електроника“ УХТ заема пета позиция а в професионално направление „Икономика“ е чак N14.

Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ излиза начело по „Теория на изкуствата“, наравно с НБУ. Втора е след Националната музикална академия в „Музикално и танцово изкуство“, запазвайки тази позиция в сравнение с миналата година. Отстъпва обаче третата си позиция в „Педагогика на обучението по…“ на Шуменски университет и НСА, които го надминават само с  1 точка.  Остава четвърти в „Изобразително изкуство“, но вече с 43 точки вместо миналогодишните 41.

Частното Висше училище по сигурност и икономика се придвижва с две места назад и тази година е седмо в направлението „Национална сигурност“, по икономика отстъпва с едно място до N16.  Изпреварва го друг пловдивски частен университет – Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. В „Администрация и управление“ е N13, пак изпреварено с едни гърди от ВУАРР, който заема дванадесетата позиция.

Тазгодишната Рейгингова система поставя под N15 ВУАРР в професионално направление „Икономика“, на 27 точки от първенеца СУ „Св. „Климент Охридски“.

 

 

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Явор

Явор

14.11.2022 | 15:19

Университетите в бг трябва да са5—10; максимум! Няма смисъл от некачествена стока, образована от абсолютно неадекватни лектори!

Отговори
7 0
Да,!

Да,!

14.11.2022 | 14:36

После на ТБ Чернишевски ще ви оценят в Паркове и градини, събирачи на шумата!

Отговори
2 2
Ева

Ева

14.11.2022 | 11:58

Освен медицинския и техническия , другите произвеждат трайно безработни! А тези два изнасят продукт, за чието образование плащаме ние и после ревем, че няма Лекари! Сбъркана държава!

Отговори
6 2
В края на уродливия ни ПСЕВДОпреход...

В края на уродливия ни ПСЕВДОпреход...

14.11.2022 | 12:17

1. Пиерос Сотириу – 600 хил. евро на година Кипърският централен нападател акостира на Хювефарма Арена в началото на миналата година, но бързо се превърна в основен футболист и реализатор на отбора от Разград. За да подпише договора си с орлите, Пиерос Сотириу се съгласи на редуцирана заплата в сравнение с това, което получаваше в Астана. В Казахастан Сотириу получаваше около 800 хил. евро на година, но за да подпише с Лудогорец той направи компромис и сега защитава зелената фланелка срещу „скромните“ 600 хил. евро на година, което автоматично го прави най-скъпоплатеният футболист в родния елит. 2. Кирил Десподов – 40 хил. евро на месец Кирил Десподов се завърна в родния футбол с гръм и трясък след неуспешен престой в Италия където не успя да се наложи в състава на Каляри. Шокиращо или не, Десподов всъщност получава по-висока заплата в новия си отбор отколкото в италианския тим. Лудогорец успя да уреди трансфера на бързоногото крило срещу сумата от 2 млн. евро и по този начин го направи един от най-скъпите трансфери в историята на българския футбол. Ето и хронология на заплатата, която получаваше Кирил Десподов като футболист на ЦСКА-София, Каляри и Лудогорец: ЦСКА-София – 5 000 евро на месец Каляри – 35 000 евро на месец Лудогорец – 40 000 евро на месец 3. Тодор Неделев – 20 хил. евро на месец Любимецът на феновете на канарчетата нееднократно отказа любопитните оферти от страна на ЦСКА-София, Левски и Лудогорец. Носещ жълто-черната любов в сърцето си, Тошко наскоро преподписа с Ботев (Пловдив) и защити за пореден път думите си, че в България ще играе само за отбора, от който е тръгнал за големия футбол. Предполага се, че креативният футболист и капитан на Ботев (Пловдив) защитава цветовете на своя тим срещу заплащане от 20 000 евро на месец, което го поставя много високо в класацията по заплати на футболисти в България. 4. Жорди Кайседо – 15 хил. евро на месец Драмата с трансфера на новата перла в атаката на червените бе пълна. Проблемите, които той имаше с бившия си отбор, не му позволиха трансфера на Армията да се случи лесно, но в крайна сметка той подписа с новия си клуб и бързо успя да се аклиматизира към условията на българския футбол. В момента той е един от най-добрите голмайстори в родното първенство и съвсем заслужено прикова интереса на някои световни грандове като Бока (Хуниорс), а и отбори от Западна Европа като Спортинг (Хихон), чиято оферта от 4.5 млн. евро бе отказана от Гриша Ганчев! Еквадорецът ниже гол след гол с червения екип срещу месечно възнаграждение от 15 000 евро на месец, а това означава, че той е сред най-добре платените футболисти в родния елит. 5. Юрген Матей – 15 хил. евро на месец По темата за заплати на футболисти в България няма как да изпуснем възможността да говорим и за новия капитан на ЦСКА-София Юрген Матей. Партньорството в отбрана с Мено Кох превърна ЦСКА-София във втория най-добре защитаващ се отбор в Първа лига, а стабилността, която Матей излъчва, не остана незабелязана от Стойчо Младенов и Гриша Ганчев. Треньорът на червените даде капитанската лента на Юрген Матей, а Гриша Ганчев възнагради финансово нидерландеца като го направи равен по заплащане с Жорди Кайседо и сега и двамата прибират по 15 000 евро на месец. 6. Димитър Илиев – 8 хил. евро на месец На другия полюс по темата за заплати на футболисти в България е Димитър Илиев, но това определено не се дължи на поради липсата на класа. Митко Илиев е двукратен носител на отличието Футболист на България – за 2019 и 2020 година, а в последните 5-6 години се превърна в константа при голмайсторите. За съжаление, Христо Крушарски и наложената от него финансова политика в отбора на Локомотив (Пловдив) е безкомпромисна и дори двукратен носител на отличието Футболист на България не може да получава повече от 8 000 евро на месец. Именно срещу тавана на заплатите се разписва капитанът на Локомотив (Пловдив). 7. Георги Миланов – 7.5 хил. евро на месец Положението със заплати на футболисти в България не винаги е цветущо, а добър пример за това е отборът на Левски. Финансовите проблеми на синия клуб принудиха Наско Сираков да прибегне до драстични мерки с редуциране на заплатите на футболистите, а пръв на подобна мярка се съгласи не кой да е а Георги Миланов. Българският национал се е съгласил на новите параметри по договора си, които спрямо стария договор изглеждат така: Заплащане според стария договор – 15 000 евро на месец Заплащане според новия договор – 7 500 евро на месец

Отговори
2 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?