49

Пилотен проект изследва какви умения трябват в строителството, транспорта и IT сектора

Всеки 4 от 5 работни места в бъдеще ще изискват висока квилификация, но няма база данни какви способности е нужно да има персоналът

Според прогнозите, в съвременната икономика 4 от всеки 5 работни места в бъдеще ще са свързани с висококвалифицирани дейности. В същото време няма достатъчно надеждна информация какви точно умения трябва да притежават кадрите.

Затова се разработва пилотен модел за събиране на информация за това какви умения търсят работодателите у нас - тъй като проблемът за това какви кадри са нужни на бизнеса е един от основните в пътя за усъвършенстване на професионалното образование в България.

Това бе една от темите на работна среща в МОН с представители на сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ). Тя е в рамките на проект „Качество на учебното съдържание в професионалното образование и обучение“, изпълняван по програмата ЕРАЗЪМ+. Към момента няма достатъчно данни за това какви кадри са нужни и какви ще са бъдещите тенденции в различните сектори. Събраната информация от пазара на труда ще се използва за адаптиране на учебните програми в професионалното образование. Целта е да се изграждат широкоспектърни умения, гъвкави учебни планове и програми, по-прецизно измерване на уменията.

В работната среща участваха зам.-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова, експерти от МОН, представители на ИКТ сектора, на университети, на БАН и на петте центъра по националната програма „Обучение за ИТ умения и кариера“ от 2017 г. – в Правец, Русе, Пловдив, Бургас и София.

Моделът за събиране на информация от бизнеса ще бъде приложен пробно в три сектора - ИКТ, Строителство и Транспорт. Информацията ще включва следните аспекти: специализирани умения (общи за сектора и специфични за професията), умения за използване на технологии, свързани със сектора и конкретната професия, и преносими умения и компетентности.

Събраните данни ще са от полза и за работодателите, и за експертите, разработващи учебните програми, и за учениците и родителите им. Те може да бъдат използвани и за прецизиране на набора от компетентности в Държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професиите, както и на учебните и изпитните програми, а и на взаимодействието между МОН и бизнес секторите. обясни Ваня Тивидошева, директор на дирекция „Професионално образование“ в МОН.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?