44

От Деметра до Шевалас и Момотаро - или как се прави електронен гид за час

Иновативният 6. Ж клас от СУ "Св. Патриарх Евтимий" показа що е то проектно базирано обучение пред други наши училища и едно словашко

Шестокласници обиколиха Цар-Симеоновата градина въоръжени с карта, компас и телефон. Поспряха край забележителности в нея, проучиха ги и ги събраха в електронен гид. Всичко - за няма и час.

А освен полезен продукт заниманието в паркова среда извън класната стая създаде и много емоции. По трасето децата бяха изненадани от учителите си с какви ли не предизвикателства - да изчисляват разстояние по карта чрез знанията си по математика, дори да правят упражнения с гирички като в час по физическо.

Отбор N5 се бори с математическата задача, след като е открил паметника на Момотаро

 

Интердисциплинарният урок с тема „Пътеводител - проучи, опознай, създай, научи“ обедини 10 учебни дисциплини в тъй нареченото проектно базирано обучение, заради което СУ „Св. Патриарх Евтимий“ е сред 43-те в Пловдивско със статут на иновативни. Как работи методът в 6. Ж клас, наблюдаваха екипи от иновативното 79. СУ "Индира Ганди" в София,  ОУ "Св.св. Кирил и Методий" в Костенец, СУ "Братя Петър и Иван Каназиреви" в Разлог и гости от едно българско училище в Словакия -  БСУ „Христо Ботев“ в Братислава.

Намираме се до един от подстъпите към Цар-Симеоновата градина, обясни учителката по „Човекът и природата“ Веселина Чапанова на старта. Разказа, че от 1991 г. е паметник на парковото изкуство. А после остави децата да обследват  зелените 9 хектара, като се превърнат в изследователи на различни обекти. Разпределени в 6 групи, учениците изтеглиха плик със задачата за своя тим и се впуснаха в приключението.

Навигаторът на отбор №5 Филип разгърна картата, а водачът Ема определи посоките с компаса-гривна на ръката си. Със съучениците си Николай и Васил поеха в търсене на паметника на Момотаро, а задачата на Яница бе да прави снимки по цялото трасе.

Без колебание тимът премина по алеите, а в нозете на японския войн го очакваше нова задача: ако на картата  разстоянието от началната точка на играта до обекта е 22 см направо и после още 15 вдясно, какво е действителното разстояние в километри? Тимът съобрази да вземе предвид мащаба, да пресметне, да преобразува мерните единици и съвсем скоро бе готов с отговора си на изпитанието, измислено от учителката по математика Веселина Теофилова.

Но нямаше време за радост.

Петорката получи кюар код, който да сканира, за да отвори текст за паметника. Така учениците узнаха, че е поставен по повод 20 г. от побратимяването на Пловдив с Окаяма, а японският град със 700 000 жители е столица на префектура на най-големия остров в Япония. Чрез четене с разбиране, замаскирано хитро в игра от преподавателката по български език и литература Антоанета Савова, шестокласниците трябваше да извлекат и синтезират информацията, че Момотаро означава Прасковено момче. Побеждава демоните с помощта на животни - говорещо куче, маймуна и фазан.

Четене с разбиране - най-важното от текстовете трябва да влезе в презентацията

 

Символизира борбата за справедлива кауза, но през Втората световна война е било използвано и за пропаганда. Днес е знак за пловдивчани, че някъде на изток има един приятелски народ.

След любопитните факти отбор №5 продължи по маршрута, определен предварително от преподавателката по география Златка Ранджева - до близката детска площадка. Пак с кюар код отвори текст и въз основа на данните в него отговори от какво са направени съоръженията и какви са свойствата на материалите. В статията се оказа скрита и друга информация - как да се спортува на открито с гирички - за тонус и мускулатура.

И всички направиха по 10 упражнения от описаните от учителката по физическо възпитание и спорт Ренета Стойнова.

Накрая остана учениците да стигнат до Павилиона - на мястото, където някога се е провел първият мострен панаир в Пловдив, и да се подготвят да презентират пред всички.

Докато петте отбора готвят презентациите за своите обекти, шестият събра информация за всички в електронен гид

 

В това време друг отбор тръгна да търси паметника на Христо Ботев, трябваше да открие от кой стих са думите върху него „…той не умира“, какво свързва това стихотворение с „Хайдути“, какви теми са застъпени в творчеството на поета революционер.

В останалите маршрути учителката по история Таня Мандраджиева бе предизвикала изследователите да проучат фонтана Деметра и кой е Люсиен Шевалас. А докато петте отбора се подготвят да разкажат на останалите, „фотографите“ от всеки тим се скупчиха около лаптоп на една от пейките, свалиха снимки, добавиха текст и подредиха всичко в електронен гид за Цар-Симеоновата градина - както са учили да го правят в часовете по информационни технологии при Петя Делчева.

В приключението на 6. Ж се оказаха вплетени и още задачи - от материята, която преподават Борислав Янчев по английски език, Георги Кондев - по "Технологии и предприемачество", Елица Гигова - по изобразително изкуство. И даже музикалната тематика, която е стихията на учителката по музика Даниела Попова. Ади изсвири на пиано през мобилен телефон японска народна песен като препратка към презентацията за Момотаро, а в чест на Ботев всички заедно изпяха „Тих бял Дунав се вълнува“.

Така е по-интересно, отколкото в клас, увериха Ема и Филип. Разбрали го още в 5. клас, когато за първи път иновативната им паралелка започнала да учи чрез такива преживявания.

 

Словаче учи всички предмети на български

И гласът на една тийнейджърка от Словакия се вля в дружното изпълние на „Тих бял Дунав се вълнува“ в Цар-Симеоновата градина. Знае песента, защото Ботев е патрон и на нейното училище, макар и на стотици километри от Пловдив - в Братислава.

Тамара е на 13 г. и е ученичка в Българското средно училище „Христо Ботев“ в словашката столица. Няма български корени. И допреди 5 г. нищо не я свързвало с България. "Учех в наше училище, но там не ми беше добре", разказва Тамара. И семейството решило да я премести в българското близо до дома. Вече пета година тийнейджърката учи на български и го говори съвсем свободно. "Оказа се, че точно там намерих своята среда", казва тя.

Школото е създадено още през 1948 г., а от 1995 г. е средно, като има и детска градина, обяснява учителят по български език Румен Кънев. Паралелките са маломерни и цялото училище наброява стотина деца. Именно това дава спокойствието на Тамара. През годините в него учели основно деца с български корени, но сега има и русначета, и украинчета, и ученици с местната националност. Частното училище е в образователната мрежа на Словакия, но на подчинение на нашето Министерство на образованието и науката. То се включва в обмена с нашето СУ "Св. Патриарх Евтимий" по национална програма "Иновации в действие" чрез изработване на „Пътеводител на ученика“. Той ще описва забележителности на града в превод на словашки, за да популяризира българския език и история сред ученици от словашки училища.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?