49
Следвайте ни

Образователна бедност заради пандемията: Българските ученици изостават с 1 г.

След като се измести върху осигуряване на устройства, фокусът да се върне отново върху това как децата да трупат умения, а не само знания, препоръчва докладът на "Образование България 2030"

viber icon

Образователното изоставане на българските ученици в резултат на пандемията е 1 година, докато в други средно развити страни е около 6,8 месеца.  Световната банка и ЮНЕСКО въведоха термина образователно изоставане заедно още един – образователна бедност. Ако преди пандемията тя е засягала 53 от 100 деца, сега вече е 63%. Този показател касае основно учениците в риск.

Равнището е засечено не чрез стандартизирано измерване на знания и умения, а като са взети предвид различни фактори  и резултати от PISA в предишни години. „Но дори и да не са абсолютно точни, данните са тревожни.

У нас имаме криза в криза – върху нерешените проблеми в образованието е насложена и ковид проблематиката

казва Наталия Митева, мениджър образование и социални дейности в “Телелинк бизнес сървисис“ – най-големия доставчик на образователна инфраструктура в България. Тя прогнозира, че в резултат на пандемията хибридното обучение ще е новата реалност в образованието и политиките в сектора трябва да са съобразени именно с нея. Те обаче изостават не само в това отношение, а и спрямо стратегически цели, разписани още преди началото на ковид ситуацията.

Това показва годишният доклад на „Образование България 2030“, който бе представен онлайн снощи. Организацията прави ежегоден мониторинг на сектора, като тазгодишният проследява динамиката в последните 5 г. от влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование. Заключенията обаче не са оптимистични и докладът носи името „Образование в застой“. „Голяма част от проблемите пак са на дневен ред.

Били са направени стъпки, но или не са били ефективни, или ефектът изобщо не е  бил мерен.

Стратегическите документи също са залагали по-високи цели от постигнатите“, обобщава председателят на Сдружение „Образование България 2030“ Веселин Димитров.

Един от основните проблеми, които за пореден път поставя докладът, е за начина на преподаване и изпитване – така че да се трупат и мерят не знания, а умения. Заключението е, че настоящите изпитни формати – национални външни оценявания и матури, не мерят това, което твърдят - уменията за практическо прилагане на знанията. Извън системата на отчитане остават специфики по райони и ефектът от частните уроци. Догодина предстои новото изследване на PISA, което ще отчете и влиянието на ковид, но данните от последното през 2018 г. са тревожни – 46% от 15-годишните у нас са функционално неграмотни и не покриват базови изисквания по български език, математика и природни науки. Препоръката в доклада е ориентиране към компетентностния подход и промяна в националните изпитни формати.

Според доклада 80,7% от наскоро завършилите образованието си на възраст между 20 и 34 г. са заети. В ЕС нивото е 80,9%. Но 85% от работодателите смятат, че намирането на кадри с нужната квалификация е по-трудно отпреди. Затова авторите на доклада настояват за механизъм, който да прави оценка на качеството на образованието

Положителна тенденция е ръстът на разходите за образование – от 4% през 2014 г. на 4,5% от БВП през 2021 г.

Увеличаването на средствата е необходимо, но само по себе си не повишава качеството,

отбелязва анализът. Той отчита ръста на заплатите като важна стъпка, но обръща внимание и на нуждата от по-качествена и ефективна продължаваща квалификация. В момента тя отчита брой учители, минали даден курс, но не проследява как това обучение се е отразило в класната стая – на методите на преподаване, резултатите и поведението на учениците, каза Стефан Лазаров,  образователен експерт и съавтор на доклада. Няма индикатор например колко от учителите след допълнителна подготовка развиват медийната грамотност на учениците. Напълно формално обучаващи фирми добавят STEM в предлаганите теми, без да се променя съществено ориентацията на обучението.

Буксуваме и в проблема с отпадащите ученици – цифрите на излезлите от системата на образованието и върнатите обратно с работа по Механизма за обхват варират всяка година, но остава без промяна показателят, че ежегодно отпадащите от училище са около 10 000.

Сериозен проблем е и постоянното събиране на данни, което натоварва административно системата, а в същото време те не са съотносими с  масивите на НСИ, не могат да служат нито за обратна връзка, нито за изграждане на политики. 

В голямата си част изводите от доклада на „Образование 2030“ съвпадат със заключенията от анализ на Световната банка, огласен преди дни. И двата отчитат, че увеличеното финансиране се инвестира в дейности, но не и в резултати. "Пренареждането трябва да се случи от призмата на това  учениците да мръднат напред – не с усвояване на учебен материал, а с умения и реализация.

Да се насочват към професии с по-голяма добавена стойност, отколкото изисква местенето на кашони,

казва Наталия Митева.

Визията на „Образование България 2030“ е, че е необходимо фокусът да се върне върху компетеностния подход и овладяването на ключови компетентности, вместо възпроизвеждане на знания. Разписан в закона и в стратегическите документи, той бе изместен от пандемията - към осигуряване на устройства и интернет. Сега пак започваме да говорим, че децата нямат умения, а загубихме много време, преди да се върнем към този въпрос, казва Стефан Лазаров.

Средищните училища да станат обединени, за да задържат до 10. клас

Децата в риск онлайн изостанаха още повече, други развиха латентност от свръхамбиции на родителите

"Децата с образователни затруднения влязоха с тях в онлайн обучението и изостанаха още повече – казва училищната директорка Тодорка Русинова. – Проблемът е, че не са подкрепени от родителите. Осигуряването на устройства и интернет не доведе до активно участие в процеса. Обучавахме и баби, и лели, и дядовци зад устройствата, които дадохме. Но децата не бяха в състояние да се справят със задачите.“

Дора Русинова, директор на ОУ "Светлина"

Според директорката друга група, която се оформя при връщане в присъствено обучение, е на деца, изпаднали в латентност. Техните родители проявиха свръхамбиции в обучението онлайн, но кого оценяваме – тях или учениците, пита Русинова. В резултат на това поведение децата са загубили усещането, че могат да се справят сами.

В началото на тази учебна година е измерен и сериозен ръст на тревожност в 4.-5.клас.

Според директорката Механизмът за обхват не е ефективен. Тя поставя и въпроса за учениците след 7. клас от малцинствата и от малки населени места, които родителите не пускат в града от страх. Те още нямат навършени 16 г. и по закон подлежат на задължително образование. Но остават у дома и бързо семейството започва да ги използва като работна сила

Въртим ги в известно време в Механизма, но нямаме мост към вътрешната нагласа в общността,

обобщава Русинова. Предложението й е средищните училища, които събират ученици от по няколко села, да станат обединени. Тогава ще могат да  задържат учениците от околността до 10. клас.

Според нея понятието „компетентности на 21. век звучи имагинерно за голяма част от гилдията. „Учителите не могат да излязат от рамката на своето мислене, а фирмите за обучение не предлагат адекватни теми. Звучат модерно, иновативни и STEM, но колко от организациите обучават с адекватния инструментариум“, пита директорката. Често поредната допълнителна квалификация се свежда до събиране на екипа в СПА хотел и се води от организации, които предлагат учебници. Според Русинова трябва да се редуцират и броят на квалификационните центрове, и на обученията – да се сведат до 2-3 по ключови въпроси, но наистина смислени. Иначе се трупат формално кредити, което води после до формално атестиране на учителите и в крайна сметка нито те са подкрепени, нито се повишават качеството на преподаване и резултатите на децата.

А педагозите все повече прегарят професионално, предупреждава Русинова, и светва повече да се слуша гласът на хората от „бойното поле“. Колкото до учебните програми, фактологията убива функционалността. Затова е нужно не само да се олекотят, а да има и съдържателни промени, ориентирани не към заучаване, а към практическо прилагане.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

АНДРЕШКО СЕЛТАКА

АНДРЕШКО СЕЛТАКА

08.12.2021 | 18:05

Абе важното е да не стресираме дечицата с тея много МНОГО страшни тестове

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?