Образованието започва от дома

Връзката между родители и деца е един от основните компоненти на семейния живот. Взаимодействието между тях определя не само семейния климат, но и влияе върху развитието на малките ни наследници. Освен че децата учат от родителите си модели на поведение,  те са и огледало, отразяващо действията, думите и отношенията на по-възрастните.

Когато децата наблюдават поведението и комуникацията на родителите си, те усвояват не само специфични умения и знания, но и основни ценности и вярвания. Родителите, като пример за наследниците си, могат да им вдъхнат любов, доброта, търпение, уважение към другите, целеустременост.

Често децата копират поведението на мама и татко

и започват да имитират техния модел на поведение. Ако родителите проявяват агресия, детето може да повтори този модел в отношенията си с връстници.

Изследвания показват, че връзката между родители и деца оказва голямо влияние върху емоционалното и социалното развитие на децата. Малките, които виждат, че техните родители общуват помежду си по приятелски начин, изразяват чувствата си откровено и знаят как да разрешават конфликти, също развиват тези умения и стават по-социално адаптирани.

Взаимодействието между малки и големи обаче е двупосочен процес, при който всяка страна влияе на другата. Децата, като огледало на своите родители, също могат да променят техните нагласи, ценности и навици.

Фабрицио Караманя казва: „Трябва да се учим от децата. Те обичат без съмнение. Прегръщат без предупреждение. Те се смеят, без да мислят. Пишат цветни неща по стените. Те вярват в поне десет невъзможни мечти. Не стигат до най-високото чекмедже, но докосват небето с върха на пръстите си”. Затова е важно и ние да се вглеждаме и вслушваме в нашите малки потомци. Само така ще изградим истински силна връзка с тях.

Да подготвим психически децата за училище

След седмица училищата в България отново ще отворят врати за всички жадни и не толкова жадни за знания ученици. И за поредна година най-вероятно ще станем свидетели на пълни книжарници и магазини, бързащи родители, които се опитват да набавят всичко необходимо за своите ученици, деца, които се вълнуват много, и такива, които хич нямат желание да влязат в час след дългата ваканция.

И да, материалните неща са важни и някои от тях са необходими, но има още нещо, което е от съществено значение за всички нас като общество. И това е, че трябва да си дадем сметка, че образованието не започва в училище, а у дома. И именно ние сме хората, които трябва да подготвят психически децата си за школото - без значение в кой клас ще бъдат. Да, може би първи, пети, осми клас са преломни моменти за тях, но не бива да забравяме, че децата от всички възрасти се нуждаят от нашите напътствия, внимание, грижи и разбиране. И често се оказва, че в целта си да осигурим материално наследниците си не намираме време за истински важните разговори и моменти с тях.

В този мисъл ще цитирам един прекрасен пост, който е на неизвестен автор, но в последно време се разпространява из социалните мрежи доста активно като призив към всички родители, които имат ученици. 

„Училищата скоро ще отворят врати. Затова седнете с децата си за 5-10 минути и им обяснете:

Че да си много висок, нисък, пълничък, слаб, черен или бял, не е смешно, ние не се смеем на другите деца!

Че няма нищо лошо в това, да носим едни и същи обувки всеки ден.

Че използваната раница носи същите мечти като новата раница.

Научете ги да не странят от някого само защото е „различен” и няма същите възможности като другите.

Научете ги да бъдат състрадателни към нуждаещите се, да помагат на своите съученици в нужда и да предлагат част от храната си на тези, които нямат храна от къщи.

Обяснете им, че подигравката боли... и че те ходят на училище, за да учат, НЕ за да се състезават!

АЗ И ТИ ИМАМЕ ЕДНАКВА ЦЕННОСТ!

ОБРАЗОВАНИЕТО ЗАПОЧВА ОТ ДОМА”.

Нека в навечерието на 15 септември се замислим повече за връзката, която имаме с нашите деца, как можем да ги подкрепим в новите начинания и да бъдем тяхна опора и верен съветник, а не просто портфейл с пари! И да не забравяме, че ние, родителите, играем важна роля във формирането на децата си като личности. Ние сме техният модел, показвайки как да се държим, общуваме и решаваме проблеми. Затова е важно да осъзнаваме влиянието си върху децата и да се стремим да формираме положителен модел на поведение, който да допринесе за тяхното развитие и успех в живота.