71

Обединяването на университети - в съвсем ново юридическо лице

МОН публикува за обществено обсъждане концепция за промени в Закона за висшето образование, вече има възражения от два вуза и Съвета на ректорите

Висшите училища да могат да се обединяват доброволно в ново юридическо лице на териториален, тематичен или смесен принцип по свой избор. Да определят свободно съвместно обучение, съвместни учебни програми, да споделят академичен състав, да споделят съществуващата материална база и да създават нова. 

Това ще залегне в Закона за висшето образование (ЗВО), ако бъде реализирана Концепцията за промени в ЗВО за обединяване на висши училища в Република България, публикувана от Министерството на образованието и науката (МОН) за обществено обсъждане. Ако това се случи, в законодателството ще се създаде допълнителна правна възможност, при която висшите училища ще се възползват от позитивите на обединението, като запазят своята юридическа самостоятелност.

Обединението ще бъде нов тип самостоятелно юридическо лице, изградено от съставни университети. То ще има самостоятелно име, органи за управление и може да притежава имущество, различно от имуществото на съставните висши училища. 

По предлагания ред ще могат да се обединяват или само български държавни, или само частни висши училища. Един университет ще може да участва само в едно обединение от този вид.

Новото юридическо лице ще се ръководи от Ректорски съвет, в чийто състав ще влизат ректорите на съставните висши училища. Обединението ще има и Академичен съвет, в който ще участват представители на академичните съвети на съставните университети. Той ще избира председателя на Ректорския съвет. Съставните висши училища ще запазят досегашната си система от органи за управление.

Чрез обединението съставните висши училища ще организират и провеждат обща кандидатстудентска кампания, ще извършват съвместна учебна, научна, художествено творческа дейност и др. Новото юридическо лице ще прилага правилата за разпределяне на приходите от съвместното обучение, определени в учредителния акт, ще разработва правила за съвместно използване на наличната и новосъздадената научна и друга обща инфраструктура. Чрез обединението съставните университети ще могат да кандидатстват за достъп до специфично или проектно финансиране и ще изпълняват съвместни научни проекти. Обединението обаче няма да обучава студенти - обучението ще се осъществява от съставните висши училища.

То може да поддържа обща администрация, която да обслужва всички съставни висши училища, и ще може да разкрива самостоятелни обслужващи звена, които да се ползват от всички включени в него университети, например звено за обслужване на кандидат-студенти и кариерен център. Обединението ще може да кандидатства за включване в националната и в международните рейтингови системи.

Новото юридическо лице ще получава проектно-програмно финансиране от държавата, както и процентни годишни отчисления от съставните висши училища съгласно предварително приети правила. То ще има и собствени приходи от съвместни научни проекти, съвместни обучения с трети страни (индустрия, институции, други външни възложители) и др.

Целта е чрез концентрация на научно познание и инфраструктура, както и чрез споделяне на кадрови ресурс да се подобри качеството на научната и преподавателската дейност. Очаква се обединението да повиши международната и националната видимост на съставните университети, да създаде ефективен и устойчив механизъм за съвместно обучение, да привлича повече студенти и инвеститори, в т.ч. чуждестранни, да участва в мащабни научни проекти.

В същото време необходимостта от обединяване на висши училища се обуславя и от задълбочаващите се проблеми в някои университети, свързани с демографската криза, с поддръжката и развитието на инфраструктурата, с ефективното използване на инвестициите и др. 

До момента в МОН са постъпили три становища по предложената концепция от участници в работната група към министъра на образованието и науката, която обсъждаше възможностите за обединение – от Висшето училище по телекомуникации и пощи, от Лесотехническия университет и от Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. 

Ето позицията на Съвета на ректорите:

1. В дадения изключително кратък срок от получаването от наша страна на официално писмо от МОН Ви представяме настоящите бележки, които нямат характер на окончателно официално становище на Съвета на ректорите, заради невъзможността подобен въпрос да
бъде детайлно обсъден и анализиран и да бъдат взети съответните решения, отчитащи мнението на всички негови членове.
2. Съветът на ректорите има намерение да изготви свой анализ, основан на експертна оценка на ефективността на подобна идея, съответствието и с текстовете на стратегическите документи, определящи развитието на системата на висшето образование в
Република България, както и необходимите ресурси и усилия за осъществяването, който ще бъде представен на МОН и на широката общественост.
3. Считаме, че до съпоставянето на двете гледни точки, базирани на ясно проверима и публично верифицирана предварителна информация, последващото и обсъждане от широка и далеч не само академична аудитория, би било спорно и неефективно да се пристъпва към действия по реализирането на представената концепция.
4. В получения от нас анализ правят впечатления някои явни неточности и изкривяване на първичната информация, което е предпоставка за погрешно изграждане на последващи изводи — например твърдението, че актуалните текстове на Закона за висшето образование, съдържат правила за преобразуване на висши училища под формата на вливане и сливане. Точно обратно е действителното положение - съществен недостатък на ЗВО в настоящата му редакция е именно липсата на дефиниции на понятието „преобразуване”, такава има единствено на понятието „преименуване”. Този термин се използва в нормативните текстове, но неговото съдържание остава неопределено и при липсата на правила за осъществяване на подобни процедури, той се схваща в практиката по-скоро единствено като възможност висше училище или специализиран колеж от един вид да се превърне във висше училище от друг, каквито примери има в миналото.
5. Дадените като основа на анализа примери за успешни обединения в международен план далеч не са доказали до такава степен своята
ефективност и устойчивост на положителното въздействие, което да обоснове приемането им за аксиоматична предпоставка за правенето на категорични изводи в една или друга посока.
6. На практика от представените правни характеристики на предлаганите обединения е видно, че това биха представлявали квазихолдингови двустепенни структури с широко изместване на управленските правомощия от съставните юридически субекти настоящите висши училища към дружеството-майка (обединение).
Дружеството-майка (обединението) би следвало да е юридическо лице sui generis, нововъведено в нашия правен ред, което ще е огромно
допълнително предизвикателство за законодателя при формулиране на неговите белези и компетентност.
Обръщаме внимание, че обединения създават не хоризонтални, а вертикални връзки между участващите в него субекти, което категорично не кореспондира със заявения принцип на доброволност при учредяването, участието и евентуалното им прекратяване.
Основен белег на холдинговите структури е пълната загуба на икономическа и организационна идентичност на дъщерните субекти и възможност за оперативно вземане на решенията за политиката и управлението им на ниво съответното юридическо лице чрез делегиране на тези функции на дружеството-майка (обединението). Съставните субекти имат единствено формална юридическа идентичност без възможност да определят независимо своите управленски решения.
7. Не виждаме в действащата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 година цели,
дейности и мерки, които да дават опора на подобна законодателна концепция. Точно обратното — в цел 10 „Подобряване на структурата и ефикасността на висшето образование“, в мярка 10.1.6. е посочено „стимулиране на обединяването на висши училища (вкл. институти на БАН и ССА) на доброволен принцип и създаването на консорциуми за висше образование“.
В публичното представяне на подобни идеи следва да се внесе терминологична яснота, за да не бъде въвеждана в заблуждение широката аудитория от неспециалисти, че предложената концепция за обединяване съответства на заложените цели в стратегията, защото доброволните хоризонтални алианси и консорциуми, голяма част от които по правило са неправосубектни, имат малко общо с предложената в този и вид идея.
В заключение заявяваме готовността си за диалог по представените идеи, като молим МОН да направи допълнителна преценка на приоритетите си по отношение предлаганите бъдещи законодателни промени, които следва да съвпаднат с далеч поналежащото отстраняване на съществуващи несъвършенства в настоящата нормативна рамка, които в определени области блокират работата на университетите. В тази посока след вътрешно обсъждане ще предложим своите идеи за решения.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
знаещ

знаещ

27.07.2022 | 17:17

нищо нма да стане а доброволен принцип.Чнгетата си отвориха университети за да могят да продават дипломи и да се кичат с титли -професор доцент ,че академик /защото пенсията е 3 хиляди лева /без да знаят азбуката и да са написали един ред. Примамват студенти чрез уж практики в чужбина , където децата припечелват да си платят таксите чи дипломите. Докато МОН се прави на ощипана незнаеща мома нищо няа да се промени в Булгаристан

Отговори
5 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?