Нова мода в младежкия жаргон: ЦТРТ вместо "Цялата ти работа такава..."

Имате ли чувството, се говорите на различни езици с тийнейджъра  у дома?  Не само заради различните възгледи за света, а съвсем буквално. Какво например има предвид, ако каже лаконично: ЦТРТ?

"Цялата ти работа такава", превежда Таня Тодорова. С изследването си на лексикални съкращения в българския младежки жаргон докторантката от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ участва в 41. издание на „Паисиеви четения“ в Пловдивския университет. Форумът стартира днес и в продължение на 2 дни е трибуна за 150 участници от наши и чуждестранни висши училища, които представят свои анализи в областта на езикознанието и литературознанието. 

Като млад човек за Таня Тодорова е интересно какво се случва със съвременния български език, особено този, който ползват младежите. Абревиатурите са явление, което е много широко разпространено и е проучено за първи път през 1988 г. от доц. Цветана Карастойчева, прави уговорка докторантката. Тогава за първи път се очертават оригинални абревиатури, които се ползват в съвременното общуване. Една от тях е ЕЖК, или „Една жена каза“, която се върти дори в медиите, посочва Таня Тодорова.

Друг вид е съкратеното назоваване на явления, учреждения, институции, които обаче намират място в жаргона с прочит, различен от общоприетия. Такъв пример е УНСС, което в превод на тийнейджърски може да означава и „Утре носете съответната сума“. Подобни примери могат да са със същия или различен контекст, но в масовия случай се влага друг смисъл с критична нотка - например БДЖ, разчетено като „Боже, докарай ме жив!“.

В своето проучване Таня Тодорова е анализирала съдържанието на портала БГ жаргон, в който всеки може да въвежда жаргони и лексеми. Примерите там потвърждават, че в речта циркулират изрази, които са общоизвестни още от соца. В по-модерните времена често техен източник е рап музиката, казва докторантката.

След соца идва и бумът на абревиатури от типа ЗДР, с което в чатовете се замества поздравът „Здравей!“. Много широка е употребата и на „Споко“. Таня Тодорова е съставила списък с 24-те най-характерни и той би бил доста по-дълъг, ако огромна част от изразите не съдържаха циничен елемент и неприличен контекст.

Освен чуждиците  и онлайн общуването, ковид пандемията също е променила речника на съвременния човек. Най-простият пример е 3Д, с което бяха назовани дисциплина, дезинфекция и дистанция, но изразът вече се използва и с друг контекст, казва Таня Тодорова.

Някои фразеологизми също стават абревиатури, особено в младежкото общуване. Освен ЦТРТ (Цялата ти работа такава), подобен пример е и НВГП (На всяко гърне похлупак).

Това обаче не е чак толкова притеснително и от подобни примери не следва да се правят генерални обобщения, успокоява Таня Димитрова.

Често се касае за единична употреба – съкращение, създадено от някого, което е възприето и циркулира само в определен приятелски кръг, като употребата не е масова. 

Докато в книжовния език съкращенията възникват като неутрални с цел по-бързо изказване, в жаргона са белязани от експресивност и в тях са кодирани друг тип съобщения. От „посветените“ младежи се очаква да разкодират смисъла. А това, че в него е втъкната социална критика, прави абревиатурите още по-привлекателни, обобщава Таня Тодорова. Предстоят й и теренни анкети с различни групи младежи на възраст до 30 години. Изводите от изследванията й ще са основа за дисертация.

Заедно с младата смяна в редиците на филолозите, във форума „Паисиеви четения“ участват и големи имена от Пловдивския, Софийския, Великотърновския, Шуменския, Благоевгардския университет. Свои разработки споделят и техни колеги от Гент, Гьотинген, Лвов, Киев, Познан, Краков, Прага, Белград, Атина.

След като миналата година за първи път имаше съпъстваща изложба с редки издания на НБ „Иван Вазов“, този път експозицията е посветена на калигфарски школи и техните представители. Кръгла в памет на проф. д-р Иван Чобанов събира специалисти от неговата любима научна област – науката за имената ономастика.

Тази година Паисиевите четения са под знака на 50 г. от създаването на първите филологически специалности в ПУ „Паисий Хилендарски“, каза зам.-деканът на Филологическия факултет доц. д-р Елена Гетова. По този повод през цялата година се провеждат  различни инициативи – изложби, конкурси по превод, представяния на книги, вечери на чужди езици, кинолектории.  Цикъл от лекции изнасят и преподаватели от чужди висши училища. Филологическият факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ чества също 45 г. славистика.

41. то издание на „Паисиеви четения“ препраща и към прочутата картина „Жена в синьо, четяща писмо“ на Йоханес Вермер. „Платното, рисувано преди 360 г. от един от най-мистериозните художници на светлината и сенките, пренася в интимната атмосфера на жената, останала сама със себе си, четяща писмото на очакванията си – най-финия израз за оставането насаме с  онова, което ни вдъхновява и  ние, филолозите, наричаме слово“, казва доц. Гетова.