Следвайте ни

Зарчета и карти срещу смартфон игрите

viber icon

„Аха, имате плейстейшъни!” - тази реплика чуват Милен, Мартин и двама пловдивски Ивановци, когато стане дума, че са създали клуб за игри. Не, имаме „Монополи”, „Аркадия” и „Д-р Еврика”, отговарят те.

 

 

Четиримата младежи определят себе си като приятели, които обичат да играят заедно. Още десетки и стотици са като тях - избират забавлението офлайн, като седнат на масата над настолна игра. Не е ретро, нито прилича на Лафката на пенсионерите в Цар-Симеоновата градина. Профилът на „играча” е многолик, ала при всички случаи той е модерен човек. А ренесансът на този вид забавление и общуване в последните месеци води до появата на още и още места за това.

В клуб „Meeple People” вече има библиотека с над 75 настолни игри. „Колко много кутии!”, случва се да възкликне някой на влизане. И да е скептично настроен, ако пробва, остава очарован, казва Иван Деспов. Според него е така, защото само с едно тесте карти и 6-7 зарчета влиза в комплексна игра, в която има и сюжет, и интрига. Тренира се не само ловкост и бързина, а също пъргав ум, планиране и изграждане на стратегии.

Една от популярните в момента игри е „Д-р Еврика”, в която всеки играч има 3 колби с разноцветни топчета. Тегли карта и трябва да повтори конфигурациите на цветовете като на нея, преливайки от един в друг съд. Който приключи пръв, извиква  „Еврика!”. И ако това е тренировка за комбинативност и ловкост, много по-далече стига „Petrichor”. Названието на създадената от Дейвид Чиркоп занимавка означава миризмата на мокра пръст след дъжд. Игралното поле и картите са с впечатляващ дизайн, изпипан до детайла, за да се създаде цяла екосистема от картон. Играчите „садят”, „напояват” и „отглеждат” растения, които според грижите им и терена „покълнват” по различен начин. Всяка стъпка има последствия в цялата екосистема, затова се иска  комбинативност, мислене с няколко стъпки напред, а и има и ефект по отношение на ековъзпитанието.

„Junkart” пък е изкуството на боклука и се играе най-много от всякакви възрасти. Понеже упътването е на френски, често домакините си правят експеримент да предизвикат играчите да гадаят какви са правилата. Така се случва да се роди нов регламент. Истинският е да се построи кула от пластмасови елементи, които са „отпадъкът”. Има възможност да се играе в състезателен режим или пък всички да работят заедно. Обикновено децата избират да се съревновават, а възрастните решават да се кооперират.

А  „Dice Trone” вкарва направо във фентъзи свят. Често на нея се заиграват ученици от близкото ОУ „Княз Александър I”. Дизайнът позволява да напредват и с английския, ако още не са достатъчно в час с него в 3-4. клас, тъй като изображенията на картите кореспондират визуално с текста на чуждия език и така той по-лесно се „прочита”. А играта става и образователна.

Целта не е само да предоставяме игри, които човек не може да си накупи за вкъщи - понеже всяка е 50-ина лева, а да налагаме стандарт за качествено прекарване на свободното време, обяснява Милен Миленов от „Meeple People”.

„Какво правя обикновено с приятелите си - пием кафе или бърникаме в телефоните, казва 27-годишният Иван Деспов. Откакто ни събра интересът към настолните игри, си ходим на гости, играем и пак си говорим. Но вместо да оставяме пари по кафетата, купуваме нова игра. В крайна сметка имаме какво да вършим, играем, прекарваме пълноценно време заедно”.

Това води в клубовете за настолни игри различни хора. Сред редовните посетители има юрист, копирайтъри, сервитьори, инженери, ученици, даже цели семейства.  Много от тях при първото си влизане са играли само „Монополи” и в клуба откриват още колко възможности има. Четиримата домакини също са с различен профил. Милен Миленов е активист на младежки организации. Мартин Томов е копирайтър. Иван Стоянов е счетоводител. А Иван Деспов определя себе си като предприемач. В летния сезон може да бъде срещнат и в Приключенския център край Младежкия хълм, където се опитва да създава и вкус към друг тип игри - скаутски и в сърцето на природата.

Обикновено клубът за настолни игри се пълни с възрастни вечер, а през уикенда е царство на тийнейджърите. За се отговори на различни вкусове, се правят и тематични събития. Една от съботите например е за турнир по кендама и трийсетина момчета мерят сили в майсторлъка си с дървената игра. За шестокласника Радо това е начин да си прекара забавно времето, като практикува хобито, и то с приятели. Още по-интересно става, когато насред играта се оказва, че „тренерът” е скрил една кендама в задния двор, а който я намери, я получава. И всички хукват по следата.

Но не само децата. Тия дни мъж около 50-те минавал случайно с колелото си и надникнал през вратата на зеленото здание: „Какво правите тук?”. Играем, отвърнали му отвътре. След като любопитството накарало новия гост да седне на масата, станал чак след 3 часа. За това време новите му приятели пък узнали цялата му житейска история - работил дълги години в Канада, но сега се е прибрал у дома.

 

„Meeple People” търси български автори

 

В момента модата на настолните игри, която у нас тепърва прохожда, отбелязва бум в цял свят. И то дотам, че пазарът не може да поеме всички нови продукти. Затова раждането на една настолна игра минава през специална платформа, в която се представя прототип. Изпраща се на 40-50 човека, които я проиграват и дават обратна връзка. Ако има интерес, се пускат 1-2 тиража. Много често не следва нов, за да няма пренасищане. А се прави нова игра.

Това е също начин да се стигне до „счупване” - момент, в който няма полезен ход според регламента и се стига до задънена улица. Това пък е повод да се направят подобрения.

От „Meeple People” имат амбицията да подкрепят и разпространяват и български автори на настолни игри. Оттам са категорични, че от това не може да се печели, но човек може да се издържа, при това с хобито си.

 

Да поиграем на "Ластиче" 

С репликата „Дай пет!” и плясване на ръцете на съперниците започва всяка партия на „Ластиче” - играта, която прави и разпространява Иван Деспов. Играе се от двама, всеки от които има по 5 дървени пула. Кутията е подобна на дамата, но в средата на „сгъвката” има отвор, през който всеки трябва да прехвърли в полето на другия своите пулове. Изстрелването става с ластик. Ловкост, бързина и точност се искат, за да успееш, но и стратегия - да прецениш как да не стане рикошет или пък как да разчиташ тъкмо на него, казва Иван.

Той е от Бургас, където завършил гимназия по механотехника и електроника. Под тепетата дошъл като студент по психология. Успоредно поработил и по заведенията.  Твърди, че „внедряването” му в Айляшката задруга станало случайно. После видял в интернет игра, подобна на неговата. Оказало се, че е френска и на над 200 г. Но като разпитал доста французи, никой не знаел за нея. Така Иван решил да я произвежда. Всъщност, без да отбират много от дърводелство, с приятели си купили машини - да правят детски конструктори. Сега на тях Иван сам изработва „Ластиче”. Освен у нас вече я разпространява и в Холандия. Продадени са над 100 бройки, минали са и над 20 събития. Все още Иван прави подобрения, търсейки оптималната дебелина на пуловете.

А към „Ластиче” се посяга много лесно. Няма сложни регламенти - опъваш ластика и започваш да играеш. Така обикновено идват и новите последователи на Айляшката задруга - първо пробват най-лесното, в което не е нужно да се напрягат да вникват. След това любопитството търси засищане с все по-сложни и многопластови игри. И в един момент се оказва, че 30-те седящи места в клуб „Meeple People” не стигат. Но за това са разтегателните маси. Само на откриването на клуба присъствали 130 играчи.  Има естествен интерес към игрите, категорични са създателите му.

 

Революция в Пловдив! Айляшката задруга прави фестивал

Революцията на настолните игри вече има свое общество от последователи в Пловдив, което е нарекло себе си Айляшката задруга. Неформалната група е възприела, че всички в нея не са членове, а „другари”. Когато, разбира се, не са съперници в играта.

Организират срещи за игри на различни места, в клубове и заведения.

Вече е поставено и началото на фестивал на настолните игри - „Board with me”, с пролетно и есенно издание. На последното в Пловдивски културен институт имало няколко зони - за изпитване на прототипи на игри от български създатели, или за турнири - например по „Тераформирай Марс”.

Най-големият в Европа фестивал на настолните игри се провежда всяка година в немския град Есен и събира няколкостотин хиляди посетители.

У нас интересът към този тип занимания върви нагоре в последните няколко години, като тръгна от София. В Пловдив вълната е в последните 6 месеца. Освен в „клуб „Meeple People” настолни игри вече могат да се играят в „Офлайн кафе” на ул. „Ген. Данаил Николаев”. Клубът „Cool down” на ул. „Гладстон” е по-скоро ориентиран към електронните. А Айляшката задруга прави тематични следобеди и в Зелената работилница край Техническия университет.

Вече има интерес и за тиймбилдинги и детски рождени дни.

 

Детски клуб „Приятели” залага на немските „Хаба”

Пловдив вече си има първи Клуб за настолни игри за деца. Сбирките са в НЧ „Захари Стоянов” в партньорство със Сдружение „Децата на България - Развитие и бъдеще“. Преди години то започна да налага в допълнителните дейности в детските градини  немските игри „Хаба”, които са широко застъпени в образователната система в Германия в предучилищна възраст.

Елеонора Георгиева ги открила случайно, търсейки интересни образователни занимания за своята дъщеря. Тя е вече пораснало момиче, но майка сега работи активно с детските градини - за да се възпитава култура на игра с подходящите конфигурации. И не само у децата, а и у техните родители - тъй като през ролевата игра се постига и учене, и близост, и се трупат социални умения.

Идеята е чрез Клуба за настолни игри за деца този процес да върви освен в предучилищните групи в детските градини, но и в пловдивските читалища. Първите групи в НЧ „Захари Стоянов” са от ноември, с деца на възраст от 5 до 7 г.

Колкото по-рано започнем, толкова по-добре. В детската градина провеждаме занимания и с тригодишни, а те се справят чудесно, казва Елеонора Георгиева. И добавя: „Учим се да мислим, учим се на търпение, да спазваме правила, да сме екип, да назоваваме и разпознаваме емоции. Настолните игри са много полезни за децата. Те отделят малчуганите от интернет и правят чудо, като отварят една врата на приключения без компютър, таблет, смартфон и телевизор.

Дават възможност на децата да учат по забавен и интересен, а не скучен начин, който мотивира детето да продължава да учи. Развиват мисленето и способността за запомняне на нова информация. Чрез тях децата развиват наблюдателност, съобразителност, остър ум, стратегическо мислене и комбинативност.

Тези качества са от голяма полза в реалния живот, когато пораснат. Малчуганите се учат да играят честно, да уважават своите конкуренти и да приемат достойно всеки резултат. Това изгражда и емоционална интелигентност”. Заниманията са всяка сряда и събота.

 

От „Кой светна Луната?” до „Таласъмски истории”

 

Играта все повече влиза и в българската детска литература. Мая Бочева е сред авторите на такива интерактивни книги, в които в сюжета са вплетени различни загадки с образователна цел - „Кой светна Луната?”, „Колко е часът?”, „Как се казва тази книга?” „Защо медът е толкова сладък?”. Всички са от поредицата „Туй-онуй”, която стартира през 2016 г.  В „Как се казва тази книга” приключенията между страниците на главната героиня Любка Любопиткова даже откриват на финала истинското заглавие на томчето. А в последната има и кюъркодове на страниците, които отвеждат към сайт на авторката и нейните книги. Там в електронен вариант Уики, както нарича себе си Мая Бочева, изненадва с още загадки, анимации и интересни факти. За тях влиза в ход и специално тесте карти.

Освен своите книги авторката със специалност анимационна режисура илюстрира и игрите на Никола Райков - „Таласъмски истории” и „Добросъците: невидим свят”. Авторът им е друг съвременен детски писател, за който книгата вече не е само четене.  Роден в Стара Загора, той завършва информационни технологии в Чикаго, като по време на следването си поддържа сайт за рецензии върху американското кино.

Започва да публикува свои статии, разкази и повести. Разочарован от американския начин на живот и светоглед, след дипломирането си се завръща в България и получава признание с творчеството си за възрастни. Истински популярен обаче става с първите по рода си детски книги-игри, първата от които написва за сина си в малко селце, където живее със семейството си. След успеха на "Голямото приключение на малкото таласъмче" се появява и "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче", с която Райков става най-младият автор, печелил националното отличие "Константин Константинов" на МОН  за детско творчество в България.

Мая Бочева също е носител на приза. А двамата печелят два пъти и „Бисерче вълшебно“ за неговите приказки-игри „Добросъците“ и „Приказка от два свята“, илюстрирани от нея. Електронните издания на творбите му се превеждат от доброволци по цял свят, а книгите му се издават и извън България.

Райков е и учредител на фондация „Таласъмче“, която реализира благотворителни инициативи и проекти за свободно споделяне на иновативните приказки-игри.

Децата пък срещат на живо него, Мая Бочева и още много интересни наши автори в Инициативата за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки”.

 

 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?