Следвайте ни

Неизвинените отсъствия скочиха със 70% при онлайн обучението

Само в 43.5% от училищата в големите градове всички деца имат достъп до интернет, в селата – едва  12.5%, показва анализът на МОН

viber icon

Дистанционното обучение задълбочи образователните неравенства, влоши знанията на голяма част от децата и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система. До това се стига, въпреки усилията и бързата адаптация на гилдията, спешните нормативни промени и осигуряването на устройства и интернет със средства на държавата, училищните бюджети, общините и множество дарители.

Такива са констатациите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС), изготвен от служебния екип на Министерството на образованието и науката (МОН). Анализът бе представен днес и съдържа също препоръки за безопасно и ефективно протичане на следващата учебна година.

Ножицата между учениците се разтваря от липсата на достатъчно устройства и/или на интернет, както и на възрастен в семейството, който да помага в електронното обучeние. В по-малко от половината от училищата в големите градове (43.5%) всички деца имат достъп до интернет. В селата този процент е 12.5%. Неравният достъп до дистанционно обучение се потвърждава и при сравнението на различните  типове училища - всеки пети ученик в професионалните гимназии няма достъп до електронни устройства и интернет, а в тези институции се обучават около 50% от гимназистите.  

Над половината от родителите признават, че нямат или имат недостатъчни умения да помагат на децата си при електронното обучение,

което влияе негативно особено при по-малките. Така големите неравенства между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет, се задълбочават. 

Към средата на юли т.г. 43 хил. ученици все още не разполагат с устройство, а 34 хил. деца нямат интернет. В началото на предстоящата учебна година потребностите ще се актуализират. 

Според 40% от учителите и близо 60% от директорите знанията на учениците са се влошили по време на дистанционното обучение.  Освен от затруднения електронен достъп, това до голяма степен е следствие от понижената мотивация и ангажираност на учениците.

Самооценката на децата съвпада с наблюденията на техните преподаватели. Данните ясно показват сериозно влошаване на ангажираността сред всички групи ученици. 

 

Понижената ангажираност логично води до повече отсъствия. Всеки втори учител казва, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал редовно отсъстващи ученици. Проблемът е сериозен в малките градове и в селата – там във всяко пето училище редовно присъстват в онлайн часовете под 60% от учениците. Според данните на дигиталната платформа shkolo.bg, която поддържа електронните дневници на 1700 училища, неизвинените отсъствия са със 70% повече спрямо предходната година. 

Неприсъственото обучение увеличи риска от преждевременно отпадане на децата от образователната система. Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват. Поради тези причини те са застрашени да не се върнат в училище.

Ако от 2018 г. до 2020 г. средният процент на децата, обхванати от образователната система, се повишава с около 0.4 процентни пункта годишно, то през 2021 г. остава непроменен - необхванатите са средно 5% от децата между 5 и 16-годишна възраст. Ако не бъдат предприети мерки за ревизиране на Механизма за обхват, се очаква влошаване на този показател

през следващите години. Най-висок е процентът на децата извън образование в областите Шумен, Сливен и Хасково. 

Как се отрази ОРЕС на учителите

Дистанционното обучение е повлияло негативно и върху педагозите. В анкетите на МОН те са заявили, че обучението онлайн ги е ангажирало повече време: за проверка на резултатите - 71,8%, за анализ на случващото се в часовете - 65,6%, за подготовка на уроците в електронна среда - 79,4%.

Анализът показва по-голямо напрежение сред тях и високи нива на професионално прегаряне. За обострянето на този проблем допринася и усещането на голяма част от преподавателите, че имат нужда от нови умения как да ангажират учениците от разстояние. Над 40% от педагогическите специалисти заявяват, че се затрудняват при онлайн преподаване на често отсъстващите и неангажирани деца. 

Педагозите очертават  следните основни предизвикателства, пред които са били изправени: достъп на учениците до качествен интернет - 57%, поддържане на мотивацията на учениците - 50%, достъп на учениците до устройства - 38%, осигуряване редовно присъствие в часовете - 29%, недостатъчни дигитални умения на учениците - 28%, по-голям стрес от работата вкъщи - 27%, включване на уязвими ученици - 26%.

В големите градове, според отговорите на педагозите, доминира по-скоро проблемът с поддържането на мотивацията на учениците. На село основният проблем е бил с достъпа до интернет.

Плюсовете

Обучението от дистанция има и положителни ефекти. България успя да организира учебния процес така, че да няма пропуснато учебно време. Това отличава нашата страна от много европейски държави, чиито ученици останаха извън учебния процес в продължение на месеци. Освен това учителите и учениците вече използват много по-активно нови технологии, отчитат от МОН.

Педагозите са станали по-адаптивни и прилагат иновативни методи на преподаване и персонализират часовете според потребностите на отделните ученици. 60% от учителите провеждали ОРЕС изцяло синхронно през последната година, под 1% са работили изцяло несинхронно.

В същото време училищните екипи са все по-автономни - 75% от директорите в анализ на СБУ отчитат увеличена възможност за автономност и иновации в контекста на ОРЕС.

Родителите и медиаторите са по-ангажирани и подкрепящи - 75% от родителите са удовлетворени от ОРЕС и оценяват високо работата на
учителите. Активната работа с образователни медиатори се е увеличила и все повече училища виждат ползите от тяхната подкрепа.

Заключенията и мерките

Анализът на резултатите от обучението от разстояние в електронна среда води до категоричен извод: необходимо е да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година,  а при нужда от превключване - това да се прави локално. В детските градини  преминаване към ОРЕС да е само в краен случай и при ясно дефинирани роли на всички ангажираните институции. Отчита също необходимостта от обучения за педагогическите специалисти, насочени към нови начини на общуване и взаимодействие с родители и към нови методи на преподаване, включително в електронна среда.

За осигуряване на присъствен учебен процес служебният екип на МОН вече предприе важни краткосрочни действия. Едно от тях е информационната кампания за повишаване на дела ваксинирани срещу COVID-19 учители и непедагогически персонал в детските градини и училищата. 

До края на лятото ще бъдат актуализирани насоките за безопасно присъствено провеждане на учебните занятия. 

В същото време се прави необходимото за осигуряване на по-добри условия за провеждане на обучение от дистанция, ако това се наложи. На първо място е задоволяването на потребностите от електронни устройства и интернет връзка. 

Данните на МОН сочат, че

към ноември 2020 г. са били нужни 166 031 устройства. Към юли тази година броят им е 43 575. От тях за уязвими групи са необходими 31 235. Училищата, които са посочили необходимост от осигуряване на интернет за ученици, са 1471. Към момента учениците без достъп до интернет у нас са 34 175.

Работи се и за качествена подкрепа за учителите. От началото на извънредната ситуация в квалификацията на педагогическите специалисти са инвестирани близо 6.7 млн. лв., но анализът показва, че тя се прави без ясен план на ниво училище и регионално управление на образованието и без да е съобразена с потребностите на учителите в ситуацията на дистанционно обучение. 

Едновременно с това е необходима подкрепа за наваксване на пропуските на учениците. Фокусът трябва да е върху децата от уязвимите групи - от семейства с нисък образователен и социално-икономически статус, от селски райони и тези със затруднения с учебния материал. Според експертите за тях трябва да се осигури присъствено обучение, допълнителни занимания по учебни предмети, индивидуална подкрепа от специалисти. Затова инвестициите в дейности в подкрепа на учениците с пропуски да са сред първите, които ще бъдат направени по новата европейска програма „Образование“ 2021-2027. 

Препоръчва се също разработване на национална програма за преодоляване на пропуските на най-уязвимите ученици вследствие на обучението от дистанция. Тя трябва да адресира причините за намалената ангажираност на учениците, да осигурява допълнителни занимания и образователни ресурси, както и да подкрепя развитието на умения у учителите и медиаторите. 

По отношение на подкрепата на учителите МОН поставя във фокуса на вниманието противодействие на стресогенните фактори; взаимопомощ и подкрепа в професионални учебни общности и училищни мрежи; ежегодно МОН да определя приоритетни области за квалификация, съобразени с
най сериозните дефицити на национално ниво; качеството и ефектът на продължаващата квалификация да се измерва и мониторира от МОН прозрачно и публично.

За учениците се отчита нужда от диференцирана подкрепа; създаване на методика за идентифициране на учениците в риск от отпадане; подобряване на съществуващите процеси и бази данни за обхвата и отпадането и ревизиране на Механизма за обхват на учениците. 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?