Най-младият в ръководството на УХТ стана професор

COVID-кризата не успя да попречи на Георги Костов се пребори за академичната длъжност

Георги Костов е роден на 24 август 1980 г. в Пловдив. През 2003 г. завършва бакалавърска степен в Университета по хранителни технологии по специалност „Машиностроене и уредостроене“, а през 2006 г. - магистърска  по същата специалност. През 2007 г. придобива образователната и научна степен „доктор“ по научна специалност „Машини и апарати за хранителната и вкусовата промишленост“. 

През 2015 г. след успешна защита на дисертационен труд на тема „Интензификация на ферментационни процеси с имобилизирани биокатализатори“ придобива научната степен „доктор на науките“ в професионално направление Хранителни технологии.

В периода 2011-2015 г. е член на Академичния Съвет на УХТ и негов секретар, както и секретар на Факултетния Съвет на Технологичен факултет за мандат 2011-2015 г. В същия период е председател на Изпълнителното бюро на ФУНИС при УХТ. През мандат 2015-2019 г. е зам.-декан на Технологичен факултет. В настоящия мандат отново е член на АС на УХТ и негов секретар. Член е и на Факултетния съвет при Технологичен факултет.

Ръководител и съръководител е на четирима успешно защитили докторанти в докторски програми от професионални направления Хранителни технологии и Биотехнологии.

Координатор от страна на УХТ на редица европейски проекти, автор е на над 100 научни публикации в областта на хранителните технологии и биотехнологиите, 6 учебника и учебни помагала.

  През 2020 г. стана професор. Разговаряме с него по този повод и след изявлението на ректора на УХТ проф. Пламен Моллов, че в екипа си е поканил доценти, които до края на мандата ще станат професори. 

- Вие сте първият професор от екипа на новия ректор на Университета по хранителни технологии проф. Пламен Моллов. Когато станахте студент в УХТ, мечтаехте ли за подобна кариера?

- В началото – по скоро не. Идеята за академична кариера започна да се заражда в мен, може би, през втората година на обучението ми. Тогава бях избран за член на Студентския съвет, а малко след това и за член на Академичния съвет от квотата на студентите и докторантите. Възможността да отстоявам правата на моите колеги ме накара да се замисля за възможността да продължа обучението си като докторант.  

Тук е мястото да благодаря на колегите от катедра „Машини и апарати за ХВП“, че ме запалиха и изградиха като машинен инженер. Благодаря и на колегите в катедра „Технология на виното и пивото“, които ме приеха преди 13 години в техните редици като асистент и ми позволиха бързо да се преориентирам към технологичната наука при производство на пиво. 

Скоро и други колеги от университета ще имат възможност да преминат успешна хабилитация и да заемат академичната длъжност професор, защото това е важно преди всичко от институционална гледна точка. 

- Пандемията и наложените рестрикции отразиха ли се на конкурса ви за професор?

- Като цяло имаше леко забавяне в процедурата, но в крайна сметка то не бе съществено. Тук е по-важно да се отбележи, че процедурите, по които се провеждат конкурсите са изключително тромави. Но това е свързвано със законовата база и ние като университет трябва да се съобразяваме с нея. 

- Какъв е вашият принос в науката, заради който станахте професор?

- Основните ми научни приноси са в областта на кинетиката на ферментационните процеси при производство на пиво и други ферментационни продукти. Вероятно за читателите звучи малко сложно, но идеята е чрез различни типове модели да търсим възможност за подобряване на процеса на ферментация, а от там и вкуса и аромата на произвежданите напитки.

- Сравнено със световните стандарти, как оценявате българското пиво?

- Българското пиво не се различава от пивото, което се предлага по света. Повечето пивоварни са част от световни концерни за производство на пиво и прилагат утвърдени и наложени с времето стандарти. Така че любителите на кехлибарената напитка знаят, че консумират качествено пиво, а и в период на икономически сътресения е добре да подкрепяме родните производители. 

В последните години се наблюдава бум в продажбите на крафт пиво, което също е с много високо качество. Това повиши конкуренцията на пазара и накара големите производители да търсят нови възможности и да налагат нови продукти на пазара на напитки в България.

- Кои полезни качества на пивото бихте изтъкнали?

- Пивото има редица полезни свойства. На първо място то се произвежда от натурални суровини – малц, вода, хмел и пивни дрожди. Малцът и хмелът притежават висок антиоксидантен капацитет и позволяват при умерена консумация на пивото, то да благоприятства сърдечно-съдовата система, да има превантивна роля спрямо различни онкологични заболявания. Пивните дрожди са богати на витамини, най-вече от група В, а много хора използват бирената мая за детоксикация на кръвта.

- Като преподавател какво мислите за дистанционното обучение? 

- Дистанционното обучение е предизвикателство за всеки преподавател. Нашият университет е приложно ориентиран и много трудно можем да направим обучението изцяло дистанционно. Все пак ние трябва да научим студентите да произвеждат качествени храни и напитки, което е свързано с това те да усвоят основните операции, което трудно може да стане в дистанционната среда. Но с оглед на ситуацията, считам че се справихме успешно със задачата за обучение в дистанционна среда и трябва да развиваме тази форма и в бъдеше.

- Скоро навършихте 40 година, а придобихте академичната длъжност „професор“ на 39 г. Имате ли амбиции за нещо повече в бъдеще и в каква област?

- За момента не мога да кажа къде ще насоча своята енергия. Имам различни идеи, които планирам да реализирам в бъдеще, но смятам, че след една подобна стъпка в академичната кариера са нужни три или четири години, за да може човек да реши в каква посока да поеме. 

В момента мой основен приоритет, като координатор на проекта, е подготовката на документите, свързани с участието на УХТ в национална програма „Европейски научни мрежи“. По нея бенефициенти са 13 български висши училища и научни институции, включително УХТ-Пловдив. Програмата е с бюджет от 12 622 000 лева, а УХТ ще получи финансиране от около 960 000 лева.

   Проектът на УХТ „Strengthening the research excellence and innovation capacity of the University of Food Technologies - Plovdiv through the sustainable development of tailor-made food systems with programmable properties“ (TaimFoods) е фокусиран върху изучаването на механизмите на биологичната активност при създаването на храни с програмируеми свойства.

 

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Александър

Александър

09.09.2020 | 11:57

Това са новите професори, произвеждани без контрол от държавен орган - елементарни и ограничени, каквато е физиономията на този.

Отговори
1 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?