На шефския конкурс за 13 детски градини в Пловдив: Наблюдаващите повече от кандидатите

Повече наблюдаващи от кандидатите влязоха днес в изпитната зала на първия етап от конкурса за директори на 13 детски градини в Пловдив. Навалицата се получи от присъствието на пратеници на обществените съвети на всички учебни заведения и представителите на Общината, районите администрации и РУО. Така общият брой на членовете на комисията се оказа по-голям от 15-те кандидати, които бяха допуснати по документи.

„Защо е нужно? Малко е смущаващо. Нали има камери и видеонаблюдение!? А и на такъв тест не можеш да препишеш“, коментира на излизане една от кандидатките, а останалите се оказаха солидарни с тази позиция.

За първи път конкурсите за детски градини се провеждат по новата наредба – първи етап с тест, след който постигналите поне 30 точки отиват на събеседване пред комисия, представят концепция и решават практически казуси.

За разлика от училищата, където МОН предостави теста, за детските градини под тепетата той е подготвен от Пловдивския университет. И озадачи кандидатите с някои от питанията, които не са свързани с нормативната база и са въпрос на личен подход. От кои принципи ще се водите в управлението си, ги питаха, и трябваше да посочат един от изброените. Общото мнение е, че отговорът на този въпрос не може да се оцени еднозначно, а и не винаги е един и същ – доброто управление изисква гъвкав подход според възникващите ситуации. За всеки верен отговор на теста се присъжда 1 точка. В случая обаче верният не е само един.

От нормативната база  кандидат-директорите трябваше да покажат познаване на допълнителните форми за педагогическо взаимодействие, финансовия контрол, седмичното разпределение, органите на управление в образованието. Във връзка с Наредбата за приобщаващото образование, например, трябваше да посочат  за кого е допълнителната подкрепа – деца със специални образователни потребности, деца в риск  или пък за тези две групи плюс надарените.  Каква е продължителността на педагогическите ситуации за различните възрасти и какво трябва да съдържа трудовият договор гласяха други въпроси от теста.

„Каквото стане, важното е, че опитахме. Имаме си работа, която обичаме и сега. Нищо не е фатално и няма да е беда, ако не сме непременно директори“, излезе философски настроена една от кандидатките.

Въпреки почудата от формулировките на някои въпроси, повечето си тръгнаха с усещането за честна битка, в която са се справили с първото изпитание.

След краткия разбор между колеги пред Центъра за подкрепа на личностното развитие - ОДК - Пловдив, където се проведе тестът, кандидатие ще получат резултатите си по имейл. След това  ще бъде направен график за събеседванията от втория етап.

След промените в наредбата политиката на МОН е директорските конкурси да подбират не просто добри администратори с експертност по отношение на нормативната база, но и лидери, които умеят да взимат решения и да задават посока.