49

На репетиция в АМТИИ: Без партитура, но с COVID сертификат

Когато докторантът Ванг Йе влезе сутрин  в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, не си вади партитурите. Даже да не ги е взел, не е проблем – знае наизуст много от произведенията на любимите си Пучини, Верди и Чайковски.

Вместо нотните листове, във вътрешния джоб на класическото тъмносиньо палто на баритона от Китай е сгъната разпечатка на Зеления сертификат за поставена ваксина срещу ковид. Тя е „пропускът“ на младия певец за всяка среща с научния му ръководител и ректор на артакадемията проф. Тони Шекерджиева-Новак.

Така е от четвъртък, когато влязоха в сила новите ограничителни мерки в държавата и според тях присъствено в университетите може да имат занятия само ваксинираните, преболедувалите и тези, които имат документ за отрицателен тест за коронавирус.

Откакто този ред е наложен в АМТИИ със заповед на ректора, по коридорите не се чува обичайната „китка“ – класическо пиано от едната зала, народен инструмент от следващата и гласове, които се гонят нагоре-надолу по петолинието.  В петък сутринта тишината на втория етаж смущават само стъпките на Ванг. Той е след малцината ваксинирани в артакадемията, които в настоящата ситуация продължават обучението си на място. Всички други са пред устройствата у дома. Освен още петима чужденци. На последния етаж сънародниците на китайския докторант - Шуан, Уанг, Шу, Ли, Чу, и колежката им Езги от Турция имат урок по български език. Шестимата са ваксинирани, както и преподавателката им Златка Танева. Затова спокойно са отворили учебника на урок 4 и повтарят на български: бяло, зелено, червено, сграда, читалня, университет... Знаят вече достатъчно думи на трудния език в държавата, в която са решили да следват, за да обяснят на български, че и шестимата живеят под наем в един апартамент. Името на улицата е малко сложно, а тя самата – на хиляди километри от китайския град Харвин, откъдето идват.

Щом въведохме ограниченията според заповедта на здравния министър, се оказа, че основно чуждестранните студенти имат Зелен сертификат, обяснява ректорът проф. Тони Шекерджиева-Новак, докато отваря на екрана на телефона си електронния вариант на своя документ за поставена ваксина. Ванг в това време разгъва своята разпечатка, макар отдавна да е проверена.

Пандемията у нас заварила китаеца вече под тепетата. От него, Гунг и Ли научихме много за коронавируса, защото в Китай вече имаха опит, когато ние се сблъскахме с болестта, разказва ректорът на АМТИИ. Именно Ванг снабдил проф. Шекерджиева с първите маски, когато започнаха да се носят на обществени места, а още ги нямаше по аптеките.

Самият Ванг решил да прави докторантура у нас, след като открил проф. Шекерджиева-Новак по интернет. С колегите му изписали купчини прошения до всякакви институции, докато им позволят да дойдат в България. Докторантът нарича ректора „моята маестра“. Избрал я, защото е отлична певица и преподавател. Където и да го отведе пътят след Пловдив, ще помни нейната формула. „Трябва да имаш хубав глас, добър слух, да ползваш ума си, но най-важното е да влагаш сърце“, често го съветва проф. Шекерджиева-Новак.

В момента Ванг пише дисертация на български език и често се налага да прави корекции по бележките, които получава от научния си ръководител. Твърди обаче, че няма трудно в България.

Харесва му академията – с нейния дух, с приятелите, с Академичния оперен театър. Би добавил към чудесните неща и тукашната храна, особено баницата. Даже ще е идеално да стане пловдивски зет, но дългът към семейството го тегли обратно към Китай. Едничък син на родителите си, се чувства отговорен на свой ред да се грижи за тях, след като те  му дали възможност да учи, да продължи образованието си  в Италия, а сега и у нас.

Преподавателката му е сигурна, че ще си тръгне от Пловдив с отлична атестация – многото призови места от конкурси в България и по света. Ще бъде посланик на българската музикална школа, убедена е проф. Шекерджиева-Новак. Той самият не мечтае за музикална кариера, а да бъде преподавател. Вече е асистент в АМТИИ и води занятия на китайски студенти, които идват от Харвин по договор за обмен на тукашната арт академия.

На български Ванг може да пее „Вино пия“. Но всъщност пийва ракия. По малко.

А ако някой го попита може ли в Китай да се живее, без да спазваш правилата, и защо според него тук хората толкова се противят срещу тях, изобщо не може да разбере въпроса. Не че не му достига запасът от български думи. Просто в родината му никому изобщо не хрумва, че създаден ред в държавата може да се нарушава. При все това Ванг не кори нрава на тукашните си приятели – всеки е свободен да проявява своя характер и да прави личен избор. Но щеше да е хубаво да е по-пълна академията в дните на ограничения.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?