49

Моят последен 8 декември: Дори пандемията не успя да ни развали купона

Моят последен 8 декември беше белязан от световната пандемия от Covid-19, но пък не беше чак толкова лош, даже напротив.  

В началото се чувствах ужасно… това щеше да бъде прощалният ни студентски празник, след който всеки от нас щеше да поеме по своя път. Уви, с колегите не можехме да отидем никъде, всеки беше в родния си град и празничното настроение беше сведено до минимум. 

Реших обаче, че няма да прекарам последния си студентски празник вкъщи пред лаптопа, а ще взема нещата в свои ръце. Набързо се организирахме с няколко приятели от детството, с които учехме в различни градове, но по стечение на обстоятелствата бяхме в родния Пазарджик. Семейството на единия от тях има наследствена къща в Северозападна България, затова, без много да му мислим, запалихме колата в навечерието на 8-и и се отправихме към уреченото място.

Пътят беше, меко казано, ужасен - 4 часа и половина, съпроводени от гръмотевична буря, загуба на обхват и проблеми с вестибуларния апарат, но все пак успяхме да стигнем до въпросната вила. Влязохме вътре и с ужас установихме, че токът е спрял. И не само при нас… нямаше ток в цялото село. Съседите заявиха, че имало голяма авария, от няколко часа нямало светлина и не се и очаква да дойде скоро. 

Съжалих, че съм тръгнала където и да било, така се ядосах в първия момент, но си казах: „Чакай, поне ще го запомниш“. А всеки иска да запомни последния си студентски празник.

Решихме, че това не е чак толкова голяма работа, така било писано. Изнамерихме свещи, изкарахме студени мезета и домашното червено вино на дядо и прекарахме нощта в смях и сълзи, спомняйки си за готини моменти от нашето детство и представяйки си какви ще бъдем след 10 години, да речем…

Беше хубаво! 

Оцени новината

Оцени новината
3.5/5 от 2 оценки
3.5/5 от 2 оценки

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?