Младежи с увреждания въртят работилничка за картички

За първи път получиха работа на заплата - да режат и редят звезди, шейни, елхи и коледни чорапи



Всяка заран малка работилничка от веригата на Дядо Коледа отваря под една от панелките в ЖР „Тракия”. Грамадни цветни картони се разчертават на по-малки късове. И на още по-малки, от които се нагъват пликове. С приспособление като куфарче по повърхността се правят релефи. На друга машинка се залагат метални орнаменти, с ръчка се задвижва валяк, който ги пресова върху хартия. И чудни шейни литват из мастилено синьо небе, а заснежени елхи извисяват снага, оформена от надпис „Весела Коледа” върху готовите честитки, които майсторите окачват на щипки край прозореца. Не са джуджета, а младежите от социално предприятие, което стартира по проект заедно с Книжарница с мисия „Надежда”. И на двете места са наети хора, които досега не са имали възможност да работят на заплата. Идеята е за година труд, колкото обезпечава финансирането, обектите да се разработят и дейностите да станат устойчиви.



Миналата неделя купон за рожден ден събрал младежи с интелектуални затруднения в офиса на сдружение „Паралелен свят”. Още в 12 часа 25-годишната Жулиета станала да си ходи - трябва да се къпе, че на другата сутрин е на работа. Жужа е учила цветарство в някогашното СУПЗ „Св. Георги”, но за първи път има възможност да работи. „Идвам сутрин, правим картички и заготовки. Спокойно ми е, тук имам приятели и не се връщам ядосана вечер”, разказва тя. Преди да я наемат, скучаела у дома и денят минавал с превключване на каналите от „Откраднат живот” на „Семейни войни”. Повече ми харесва да съм в работилницата за картички, научих се как да режа, греят очите на Жужа. Вече е взела първа заплата. Купила си панталон и завела баща си на ресторант. Докато ситни снежинки, си мисли какво би си пожелала за Коледа. Да съм здрава и някакъв подарък, отсъжда накрая.

Между задачите за деня подпитва колегата Константин дали може да танцува - за да се пробват в конкурса за най-добра двойка на коледния купон на сдружение „Паралелен свят”, който ще събере 50-ина младежи с увреждания. Оказва се обаче, че Коцето не е по танците. От картичките любимият сюжет му е „Весела Коледа”, а за празника си мечтае да получи таблет. Ако е прекалено скъпо, може и батерия за лаптопа. Константин ще спестява от заплатата си, за да си позволи такива екстри. Засега си е купил само нови обувки със заработеното през първия месец в социалното предприятие.

Заедно с младежите в него се трудят и родители, които заради грижите за децата си са били принудени да спрат работа. Майката на Константин Елена Пеева дълго не можела да се примири с това положение. Търсила нещо, което да  носи доходи, но и да позволява да полага грижи за момчето. Докато Константин ходел на училище, някак се получавало, макар и с голямо тичане. Била е библиотекар на 4 часа, организатор по научен проект с плаващо работно време, пробвала и свободна професия, като специално се учила да бъде фотограф. Откакто синът е завършил училище, 3 г. двамата са у дома - докато се отворила възможността да бъдат наети по проекта. „Изглежда тиха работа, а всъщност има много адреналин. Разпределяме задачите, голямо предизвикателство е, всеки открива в какво е силен, има творчески момент”, описва жената.

И за Невена Гешева социалното предприятие е първо завръщане към реална работа. Своята изоставила преди 22 г., когато се родила дъщеря  Драгомира. Първите 3-4 г. на практика двете живели по болници. После жената била личен асистент на момичето. Сега няколко дни от седмицата то посещава Дневния център към КСУ „Св. Георги”, а когато не е там, идва в работилницата като доброволка. „Много е важно младежи като нея да свикнат да ходят на работа, не да си стоят вкъщи и да ги обгрижваме, казва Невена. Те си чакат развлечения, празници. Защо да не ги научим да работят и да се веселят, доколкото са възможностите им”. 

Понякога вечер Мира се хвали на баща си, че е рязала. Той пък пита с недоверие майка  дали е вярно, защото момичето има двигателни затруднения. Реже от изрезки по-малки изрезки, но при нас няма отпадък - всичко се използва, усмихва се Невена. Картичките и дребните сувенири после се продават в Книжарница с мисия „Надежда”, където екипът също е от младежи с интелектуални затруднения.

Не искат подаяния

„Иска ми се с достойнство да печелим парите си. Да се купува, защото хората харесват продукта, а не защото сме социално предприятие. Другото е съжаление и пиар, който се опитват да си правят разни фирми. На нас ни е нужна истинска оценка”, казва председателката на Сдружение „Паралелен свят” Кремена Стоянова. Тия дни била на среща за новия Закон за социално предприемачество, който ще влезе в сила през март. В него е заложено да има регистри за такива фирми, но държавата няма да им помага със субсидии. За да оцелее подобен бизнес, трябва да е конкурентоспособен, казва Стоянова и вече отчита, че сдружението си е избрало най-тежката, но пък най-удовлетворяващата форма. Драго е да гледа как наетите 7 човека в социалното предприятие бързат за работа. Вече са се разписали на първия си важен документ - фиша за заплата. Трудовия договор не могли да осъзнаят в такава степен. Оказва се, че повечето са спестили от първото възнаграждение, а някои дали част от него на родителите, отчитайки, че те полагат грижите за тях.

Останали и желаещи, които не могат да бъдат назначени заради ограничения ресурс по проекта. Петима от тях идват да помагат на добра воля.

Социалното предприятие в момента е в офанзива за коледни картички, но прави също сувенири от глина, ръчна хартия, пликове, значки, магнити и ключодържатели с ведри послания. Самата Кремена е била дизайнер-моделиер и създава част от моделите, но не  остава много време за такава „трудотерапия”. Задачата  е да създаде комфорт на младежите.

Търси се майстор

За да създадем модел, който работи, трябва продукцията да е конкурентна, убедени са от „Паралелен свят”. Затова търсят помощ от хора, които се занимават с изкуства и занаяти. Надеждата им е те да отделят един ден, за да покажат на младежите някои техники. После ние ще ги опростим, за да могат да ги изпълняват, а в резултат ще имаме по-добро качество, казва Кремена Стоянова. Младежите са пробвали работа с хартия и плъстене, но инцидентно. Трябва ни нещо сигурно и устойчиво, защото е трудно в един момент да кажеш, че няма пари за заплати, споделя Стоянова.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?