Следвайте ни

Миглена Михтарска: Говорете с децата по неудобните теми

Иначе те ще потърсят информация по други канали, които може да я изкривят

Миглена Михтарска е психолог в Комплекса за социални услуги за деца и семейства. Участва в екипите на звеното Център за обществена подкрепа, които изнасят беседи в училищата за здравна култура и полово възпитание. 

Как родителят да говори с детето по теми, по които и той изпитва неудобство?

Няма рецепта. Първоначалният шок обикновено блокира родителя да подхване разговор. Но появи ли се ситуация, е добре да се използва. Когато децата задават въпроси, е добре възрастните да отговорят съобразно възрастта. Ако пита как се ражда бебе, майката да обясни така, че детето да разбере, без да влиза в подробности, ако то е на 5-6 г. Важно е то да получи отговор от човека, на когото е задал въпроса. Правилото е да се дават отговори, докато спре да пита. Престане ли, значи е получило удовлетворяващ отговор.

В различните възрастови групи неудобните теми са различни. След първи клас започват по-осъзнатите въпроси и от ключово значение е споделянето. Щом детето пита, значи има доверие на родителя. Отговорът е фактор, за да се оправдае то. Ако игнорираме въпроса, няма да посмее пак и ще търси информация по други канали. Тогава рискуваме да попадне на неподходящ източник. Може да се обърне към връстник, който е също толкова неинформиран като него. Затова най-добре е родителят, който вече е минал през съзряването, да сподели личния си опит. Може да обобщи, че не е толкова страшно и в един момент всичко си идва на място.

По време на наши срещи с ученици в училище питаме към кого се обръщат, когато нещо ги тревожи за пубертета и секса. Някои питат родителя. Но немалка част признават, че не им е удобно и разчитат на по-голям брат или сестра.

От ранна възраст е добре родителите да дадат информация какво е пол, каква е идентичността на детето, какви са семейството и традицията в него. Да е наясно откъде идва. След това - какво му предстои, промените в тялото, хормоните, емоциите. Добре е да се обясни, че невинаги комуникацията ще е гладка, но това не значи, че чувствата са се променили. Така детето ще е подготвено, че пубертетът е сложен период, но каквото и да го притеснява, може да се обърне към  родителите.

В по-голяма възраст е добре да се даде информация и за превенция на бременност и опасността от въвличане в неподходящи контакти.

Какво ви питат учениците в часа на класа?

Обикновено учителите забелязват динамика в класа и ни канят да изнесем информационен курс „Какво се случва с мен в пубертета”.

Засягали сме темата за въвличането в трафик в паралелки от 8., 9., 10. клас, в които преобладават момичетата. Заявките идват от училището, след като са коментирани с родителите. Курсът, който предоставя Центърът за обществена подкрепа, е с широк обхват. При по-малките се започва с половите различия, първични и вторични полови белези, хормонални промени. Засягаме значението на полезната храна, хигиената, спорта, развиващ организма във възрастта на най-бурните промени след бебешката. Децата понякога трудно успяват да се адаптират към тях. Невинаги вкъщи е говорено на тази тема. Затова курс, предоставен от институция, различна от семейството и училището, е много полезен. Защото няма толкова задръжки у децата да попитат.

Какво ги вълнува?

Контрацепция и болести, предавани по полов път. В клас с деца от малцинствата момичетата се вълнуваха какво е да си бременна и да родиш. Прожектираме кратки обучителни филми за промените в пубертета. Има и филм за зачеването, развитието на плода и раждането. Това е изключително важно и към него трябва да се подхожда внимателно. Ние подхождаме с идеята, че съзряването е съпроводено от нови отговорности, за които често децата не са готови. Даваме обратна връзка  на училищата за разгледаните теми и въпросите, но без да нарушаваме конфиденциалността.

Натъквате ли се на заблуди заради недоразбрана информация?

В групов формат децата са по-предпазливи. Но на четири очи са ме питали как става зачеването, какво определя дали детето ще е момче или момиче и какво води до това родител да реши да изостави детето си в родилен дом. Изключително тежки въпроси. Децата или са получили частичен отговор, или той е бил неудовлетворяващ, с ограничена информация и фантазията им е допълнила останалото.

А по-големите, които смятат, че всичко им е ясно, а някои водят и полов живот?

Там проблемите са основно около взаимоотношенията и кой как ги разбира - за сериозност на връзката, отговорност и безопасност на контакта. На 15-16 г. става много важна средата  - дали са популярни, или са просто част от общността.

Авторитетът на родителя остава на заден план, доминира мнението на връстниците.

И ако детето не се впише в средата, е трудно - не може да се довери на родителите си, не може да намери подкрепа и отвън. Децата повдигат темата за любовта, как се напасват характери. Това е опитност, през която трябва да минат. Важно е за в бъдеще с оглед на това какъв партньор ще търсят и какви отношения ще градят. С 16-годишно момиче коментирахме това. Кратките любовни връзки, през които тя преминаваше, бяха свързани с това - как взаимоотношенията с другия запазват моята идентичност, опитите за налагане на единия характер, взаимната зависимост, която понякога е криворазбрана.

Основната цел е да се формира критичност във възрастта на съзряването и създаваните контакти. В един от курсовете на преден план излезе темата за трафика. Момичета споделиха, че в заведение се натъкнали на хора, които през омайването и влюбването опитват да въвличат в такава схема. Предоставяли сме информация за основните техники за това и кои индикации са знак за капан - иска се лична карта, уронва се авторитетът на родителя, подстрекава се към бягство от дома.

При по-малките деца повече са въпросите за промените в тялото и страхове от тях.

Да изчакаме ли у дома първите питания, или сами да заговорим?

Нека родителят наблюдава детето - темпове на развитие, характер, любопитство. Ако е по-интровертно и пасивно, може да направи първа крачка през нещо, което забележи като случка или по телевизията. Може да го попита то как мисли и да изрази своята гледна точка. По-любопитните още в детската градина осъзнават, че неслучайно има отделни тоалетни за момчета и момичета, и започват да питат родителя и учителя. Тогава е добре да се започне поетапно с даването на информация. Важно е да се обясни с превантивна цел къде са личните граници - кое докосване е приемливо и кое не. В училищната възраст вече наблюдаваме изразена акселерация - момичета на 8-9 г. имат цикъл, а родителят още не е готов да проведе този разговор.

Какво да обясним на детето, ако види мъж в женски дрехи или гей двойка?

То със сигурност ще прояви любопитство, защото не е типично.  Родителят може да даде спонтанен, истински и спокоен отговор. Че половете са мъжки и женски, но има хора, които желаят да бъдат различни, и те имат право да се обличат, както сметнат за добре, но без да налагат поведението си на другите. В същото време трябва да кажат тяхната гледна точка: ти си моят син или моята дъщеря, в нашето семейство е прието момичето да се държи като дама, момчето като кавалер. Тоест от ранно детство да се налагат ценности. Виждайки родителите си как се държат и разговарят, единственото нещо, което ще направи детето, е да зададе въпрос за различието.

А ако самото то се окаже различно?

Без да се драматизира, да се поработи с психолог, който да установи какво стои зад това. Объркването може да е временно и да е свързано с търсене на внимание.

Има ситуации, в които насилие в ранно детство активира защитен механизъм - правейки се на момче или на момиче, детето се мъчи да се предпази от ново посегателство.

Залита ли се в ранни сексуални контакти, защото така е модерно?

Децата имат информация много рано и контактът с близките е важен, за да се избегне влиянието на средата и мотивът „да не съм задръстен”. В нашите обучителните филми популярни млади хора, спортисти, актьори и тв водещи говорят за своето съзряване и първия си сексуален контакт. За табутата и страховете, как са реагирали родителите, кой е помогнал. Така тийнейджърът възприема по-лесно. Разбира, че всички минават през това. И че е важно как той се чувства, не какво смятат другите.

Какво бихте обяснили за еднополовите бракове и бебе в такава двойка? И ако известен човек е в такова съжителство, има ли риск пак по примера на „авторитета” за младежа той да копира такова поведение?

Ако примерът в семейството е стабилен, с разграничени родителски и полови роли, без рискови фактори, трудно детето би припознало този модел. От друга страна, обществото вече е по-толерантно към еднополови връзки, а в чужбина - и към такива бракове. Правата също се промениха. В този контекст е важно да се даде гледната точка на семейството, кое счита то за правилно. Оттам насетне хората имат право да решат какво да правят с живота си и не можем да ги съдим. Темата за толерантността е сериозна, а остра реакция или дискриминация води до трагедии.

Вие подготвяте децата в училище, а кой да подготви родителя?

Може да потърси подкрепа от специалист. Има информационни материали - книги, брошури, текстове в сайта на Българска асоциация по семейно планиране. Разработени са за различните възрасти - „Стига вече за щъркела”. РЗИ също има брошури. Не е добре да се притесняваме да говорим за естествените неща от живота. Трябва да ги обясним толкова естествено, колкото ги преживяваме.

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?