Математикът Николай Козлуджов пренася всеки урок в живота

Случва се понякога един млад мъж да се разхожда из центъра на Приморско с тайфа деца. Изглежда като техен приятел, но всъщност е учителят им по математика. И уж са на лагер през ваканцията, а когато някой си хареса шапка, преподавателят веднага дава задачка - колко ще спести от джобните, ако например има 15% намаление.

Защото, да си учител, означава да дадеш на децата нещо повече - всеки урок да влезе в живота им, да могат да прилагат знанията на практика, да знаят как да се държат в обществото, да уважават различния и чуждото мнение, казва Николай Козлуджов. Успява да се справи дори с най-трудното в училище в днешно време - да направи от 24 различни деца един неразделен клас. Не е въпрос на математическа формула, а как точно се случва, учителят от пловдивското СУ „Софроний Врачански“ сподели с колегите си в тазгодишния училищен форум за квалификация и обмен на добри практики.

Учениците на Николай Козлуджов като коледните ангели на СУ "Св. Софроний Врачански"

Всичко започнало с една родителска среща в началото на миналата година, когато Козлуджов поел своя клас - тогава от петокласници. Знаейки какво предстои, още докато децата били 4. клас, влизал при тях, за да се опознаят. Оказало се, че през това време родителите също са го проучили. И на първата обща среща се разбрали за

дисциплина и приятелски отношения.

Когато това го има, се постига и другото, за което обикновено всички настояват - високи резултати на националните външни оценявания в 7. клас. Започнало се с обща група в месинджър и неусетно всички станали едно семейство.

Още в първия ден на срещата си с децата, вече като класен ръководител, Николай Козлуджов пробвал трик, усвоен по време на обучение в Англия - Poker Face. Игровият метод е много подходящ за взаимно опознаване. Всеки пише на листче как би обрисувал себе си. После учителят чете, но без да казва името, а авторът трябва да не се издаде. Задачата на останалите е да познаят кой е това. На тях им беше интересно, а аз узнах какво ги вълнува, кое им е важно, от какво се притесняват, кой е по-импулсивен и кой по-уравновесен, споделя Николай Козлуджов.

Но тъкмо бариерите паднали, и дошъл дългият локдаун през есента и зимата на миналата година. Бяха минали само месец-два от работата ни заедно, но явно ме бяха приели сериозно, защото съм господинът по математика, усмихва се класният. И за него дошло време за ново изпитание - обучението в електронна среда

с публика зад кадър - всички родители на паралелката.

Беше ежедневно самодоказване, спомня си математикът.

Но не, за да налага себе си като професионалист, а за да е полезно всичко научено за децата, постоянно ги предизвиква с проекти. Трябва да знаят, че математиката не е нещо, което просто трябва да усвоиш, а нещо, което наистина ще ти трябва в ежедневието, убеден е Николай Козлуджов. И учениците му вече са горели в мисии „Баня“ и „Кухня“ - да направят измервания на помещенията у дома, да пресметнат площта и като вземат предвид разхода на материалите, да изчислят колко боя и плочки ще са нужни и колко би струвало това.

Паралелепипедът като хладилник в проект "Кухня"

Геометричните фигури пък петокласниците изучавали, като ги правят от картон. Това по принцип е залегнало в учебната програма, но в класа на Николай Козлуджов паралелепипедът не е просто обемна фигура от хартия, а хладилник. Родили се всякакви оригинални идеи, а фигурите се оказали декорирани с различни цветове и камъчета.

Друг път класът преживял изнесен интегриран урок „Горичка с количка“. И в него сред природата децата мерили разстояние, наблюдавали различни животински видове и приложили основните знания в 5. клас за изчисляване на проценти - например с колко процента ще намалее популацията на определен вид от Червената книга и с колко би се увеличил, ако се вземат мерки за опазването му. Учителят измислил интересни изненади за учениците.

Но и те за него

Когато всички се върнали в клас по Никулден, класният именник влязъл в стаята и що да види - софра с питка и други домашно приготвени вкусотии. В паралелката има петима именници, а с него стават шестима. Без да се издадат, децата се подготвили да празнуват заедно.

Софрата за шестима именици на Никулден

За Баба Марта плели мартеници след часовете, а с парите от продажбата им помогнали 5-годишно дете с детска церебрална парализа. Превърнали се и в коледни ангели с добрите си сърца.

Така ден след ден и крачка след крачка учениците стигнали до шести клас. А всичките им учители са доволни от срещата с жадни за знания деца, които нямат проблем с дисциплината. Класният държи да подчертае, че надгражда основите, които е поставил началният учител преди него.

Самият той е в гилдията вече 19 г. Завършил е математика в Пловдивския университет и първоначално искал да стане преподавател там.  Обстоятелствата обаче го пратили в школската класна стая - първо в Английската гимназия. За Николай Козлуджов това е безценен опит заради възможността да общува с доайена математик Иван Бришимов. „Той ми даде  насоки. Видях

как един мъж може да е ценен като учител,

казва Козлуджов. И прилага в своя път уроците на колегата с повече опит - да е строг, но справедлив, да е приятел с децата, но при очертани граници. „Не можеш да си с тях робот или касетофон, който върти постоянния репертоар на уроците. Трябва да е забавно и постоянно да провокираш интерес“, казва преподавателят. Първото си бойно кръщене получил, когато Бришимов го пратил на екскурзия със своя клас, за да усети как се случва и неформалното общуване.  

Учителят за мен е един актьор,

обобщава Николай Козлуджов. А от англичаните научил и как да се държи, когато преподава - да подчертава с тон и жест важни неща, да привлича внимание с поведенчески трикове.

„Има учители, за които професията е призвание, но и които не спират да се учат как да бъдат по-добри. И докато е така, училището ще бъде нещо ценно и свято“, вярва Николай Козлуджов. Често в часовете му влизат студенти и е доволен, когато ги вижда мотивирани наистина да влязат в час и да са полезни и обичани.

Пример му е Хайтов

Математикът Николай Козлуджов е изкушен и от думите. Роден е в селото на Николай Хайтов - Яврово. А вуйчо му бил много близък приятел на писателя. Учителят е израснал покрай него и признава, че творчеството му много е повлияло върху личността му. Самият той пише къси разкази. Един от тях дъщерята на Хайтов включила в книга за баща си. Другаде учителят не е събрал смелост на публикува, освен че преди години е писал за в. „Марица“.

Мога и да пея, от мен би станал добър свещеник, шегува се със себе си учителят. И се сеща как и музиката е впрегнал за нуждите на математиката. Понякога с учениците си играят на „Пееща кутия“. Вътре се слагат листчета с формули и определения. Пуска се музика и после внезапно се спира. Във всяка пауза учениците отговарят на въпрос от съдържанието на кутията.

Математиката е царицата на науките, но може да се сдружи с всяка друга, благодарен е Николай Козлуджов и не спира да търси нови начини за това. Най-голямото удовлетворение е да види блясъка в 48 очи срещу себе си. Иска му се и обществото да си отвори по този начин очите за усилията на учителите и да оцени труда им.