"Марица" превърна майстора на печено кафе в световна звезда

Майсторът на печено кафе Ангел Андреев, който преди година бе представен на страниците на „Марица”, вече посреща фенове от цял свят. И то без изобщо да е планирал да става знаменитост.

„Това е заради интервюто, което дадох тогава само на „Марица”. Не съм говорил с нито една друга медия, а сега при мен идват хора от Австралия, Индия и Калифорния. Всички казват: Чел съм за теб и искам да ти опитам кафето”, разказва Ангел.

За него пишат западни медии, включен е и в големия туристически онлайн справочник trip adviser.

Ангел още нарича мястото си „Дюкянъ”. Продължава да работи в две стаички от по 12 квадрата в "Капана".

И пак е единственият ростър /пекар/ на кафе в града. Мястото е строено като дюкян през 60-те години. „След това майсторът поискал то да се използва от дъщерите му, докато се изучат. После е било музикален магазин. А сега е моето царство”, казва Ангел Андреев.

На първия етаж е пекарната, а на втория - място, където 7 души могат да пият кафе. Има два миндера, направени от байцвани палети.

„Хората харесват всичко, защото се чувстват като у дома си. Има европейски дух, който се цени много от гостите от другите континенти. Но всичко ми е точно ​-ресните на вратата съм избирал за това място, възглавниците за миндерите -също. Може с малка инвестиция да постигнеш нещо ценно”, обяснява майсторът.   

Преди две седмици посрещнал журналисти от лондонския вестник „Metro”. И там вече има статия за него. Получава отзиви от цял свят.

„Хубаво е да видя, че нещата, които правя, може да бъдат оценени от хора, чието мнение не може да се манипулира. Така излизам от локалния формат. В момента отстрани на всичко има един лайтмотив със ситни букви - той показва мнението на хората. Гости от Южна Корея и Австралия ми пишат: ”Направили сте нещо, което е с глобална стойност!”, казва пловдивчанинът.

Преди месец в тясната пекарна на Ангел влязъл професор от Нюйоркския университет. Поръчал кафе и обяснил, че е чел за нея в интернет. И след малко в тесния дюкян влязъл друг посетител ​- този път от Австралия.

„Двамата мъже бяха суперизненадани - оказа се, че австралиецът е докторант на професора от Ню Йорк”, спомня си пловдивският майстор.

Американецът обяснил, че е ходил на много различни места по света. На едно от тях, което решил, че е уникално, забелязал невероятни снимки на кенийски и етиопски ловци. Попитал собственика той ли е правил снимките.

И когато му отговорили, че това е купена от магазина фотография, американецът казал: Съжалявам, но това място вече не е толкова стойностно за мен.

„Хората ценят автентичната уникалност”, подчертава майсторът. Същият американски професор бил изумен да види две рисунки с кафе на стената на дюкяна.

При друг случай в уютната пекарна влязла възрастна дама от Стария град. Водела свой приятел от Америка. Мъжът обяснявал емоционално, че е чел за мястото, и искал непременно да го посети, ако е в България.

„А аз, дето живея на 200 метра оттук, не бях чувала за това място”, признала дамата.  

В дюкяна на Ангел умишлено няма интернет. За него кафето е начин за социално общуване.

„Ти влизаш тук за да поговориш с някого - да се влюбиш или да се скараш с него! Да оцениш човека е идеята. Как да постигнеш това, ако джъткаш по телефона си”, пита Ангел Андреев. Преди година той обясни, че никога не сервира дълго кафе на клиентите си.

„Играл съм си да пека и подбирам кафето сорт по сорт, зърно по зърно. Да искаш да ти сервирам дълго е обида към мен и продукта”, отсича мъжът, който е обявил анатема на дългото кафе.

От една година обучава млад човек на занаята си. Младежът пожелал сам това. Не се страхува, че ще му го откраднат. „Конкуренцията разширява средата и я обогатява.

Колкото повече такива неща виждаш, толкова по-голямо доверие имаш в тях. Аз съм бегач на дълги разстояния - занимавам се с това от 17 години. Затова може да си позволя да експериментирам”, казва Ангел.

Опитът му позволява да познава вкуса на клиентите си с поглед. Виждам го и му казвам: "Това е твоето кафе". Има магистратура по агробизнес.

Там не е учил нищо за кафето. „У нас няма къде да научиш нещо за този продукт и тазинапитка. И в света никъде няма систематично обучение за кафето. Всеки трябва да се учи сам”, казва той.

Бисквити от Сан Франциско

Наскоро в дюкяна дошла българка от Сан Франциско, Щатите. Казала, че пече домашни бисквитки в града на Голдън Гейт. И там прочела препечатката на „Марица”, която разказва за майстора на кафе Ангел. Жената обяснила: „От Бургас съм - само за седмица съм в България, но дойдох до "Капана", за да видя дюкяна за един ден”.

Салфетката на немкините

На стената на пекарната Ангел е поставил една наивна, но затрогваща рисунка на две немски туристки върху половин салфетка. На нея със зелен химикал е нарисувана чаша димящо кафе и до него е надписът на английски: „Най-доброто кафе, което някога съм пила! Благодаря!”.