Следвайте ни

Лидия Йорданова: Към трите Д да добавим и още едно за учителите - доверие

Това е една от гилдиите с най-голяма степен на неизказване на собствените проблеми и премълчаване на емоциите

viber icon

Ежеседмични онлайн групови тренинги ще оказват психологическа подкрепа на учители в условията на пандемия - при нарастващ брой заразени педагози и смъртни случаи в гилдията, все повече карантинирани паралелки и отделни деца, и на фона на общата тревожност и несигурност в обществото в кризата.

Включването е безплатно и става лесно - с един имейл до Лидия Йорданова, която води груповите терапии. 

Тя е президент на Балканската асоциация по психодрама, социометрия и групова психотерапия. Завършила е Първа езикова гимназия във Варна и ВСУ "Черноризец Храбър". До 2007 г. е действащ учител. След педагогическото образование става и магистър по психология, психодрама, терапевт и обучител. В момента управлява център за обучение, консултации и тренинги.

- Г-жо Йорданова, започвате ежеседмични онлайн групови тренинги за споделяне на емоциите в подкрепа на учители в ситуацията на COVID-19, след като вече сте провели подобни при първата криза през пролетта. Какво показаха те? 

- През пролетта нещата не стояха като сега. Тогава имаше голяма неяснота от общ характер. Но на този фон тревогата на учителите беше по-скоро друга - заради пълното затваряне на системата те трябваше почти за 24 часа да преминат на дистанционно обучение. Нещо, което по-младите и с по-голям интерес успяха да направят изключително бързо. И което затрудни педагозите с по-голям стаж, които обаче не са толкова вещи в технологиите. При тях стресът беше с такава доминанта.

Сега нещата са различни - детските градини и начален етап още са отворени, но

има голям брой заразени колеги, много учители си отидоха от този свят.

И тревогата  вече е друга - от гледна точка на личната безопасност и безопасността на децата, с които се работи.

През пролетта правихме групи с хора и психолози и от целия Балкански полуостров чрез Балканската асоциация по психодрама, социометрия и групова психотерапия. Сега ги организирам като магистър по психология, психодрама, терапевт и обучител.

Много е важно в настоящия момент учителите да почувстват, че са заедно и че са защитени.

Да имат възможност да преработят негативните емоции.

- Какво споделят?

- Аз самата също съм педагог, но от 2007 г. работя не в системата на образованието, а с нея - с учители, с деца и родители. Дълго време учителите нямаха големи страхове, освен как ще отговорят на новите предизвикателства в системата в електронна среда. Очаквам след старта на срещите да се очертаят по-ясно настоящите притеснения.

Идеята е педагозите да говорят не само помежду си, а да изразят страховете си пред специалисти с опит и да намерят решение за по-спокойно продължаване на работата си.

Много е важно учителите да почувстват, че са заедно и че са защитени

- Как сами да си помогнат, оставайки в система, която ги излага на контакт с много хора и в която  расте броят на болни, карантинирани и смъртни случаи?

- Най-важното в момента е да се дистанцират в известна степен от заливащата информация колко са болните и починалите. Непрекъснато вървят и конспиративни теории. Необходимо е малко отърсване.

Нека всеки потърси защитена среда в собственото семейство - тази подкрепа е много важна

А ако изпитват изключителна тревожност, граничеща с паник атаки, да потърсят помощ от специалист.

- Според последното проучване на синдикатите професионалното прегряване при учителите вече е достигнало критичните 70% - в резултат и на настоящата ситуация в образователната система. Има ли решение за цялата гилдия?

- От дълги години и не само във връзка с пандемията процентът на бърнаут в учителските среди е много висок. През цялото това време не се намери начин и програма, по която да се започне системна работа за преодоляване на този стрес.

Пускат се епизодично данни и проекти, но няма системен подход

В същото време учителите са една от гилдиите, при които има най-голяма степен на неизказване на собствените проблеми, на премълчаване на емоциите. Учителите може да се оплакват от някои неща, но те не изговарят своите преживявания и чувства.

Откъде съдя за това? Напоследък, във връзка с ковид ситуацията, обявих поредица безплатни тренинги, включително как да се овладее агресивността на децата, които се връщат в училищата след затварянето им. Изключително голям интерес, много лайкове… А в реално време се включват по няколко души.

Учителската гилдия често неглижира собственото си психично здраве, педагозите като че ли не са готови да назоват един проблем като лично техен.

Да се дистанцират от заливащата информация колко са болните и починалите 

- Дали пък не избягват да се разкриват заради криворазбраното уронване на престижа на училището и системата?

- И това е вярно. Затова основна задача на психолозите е да намерят път към тях.

Аз вече предложих на Общината във Враца програма, с която да влезем в детските градини и да работим за подобряване на психичното здраве, особено в този момент.

Изключително много педагози подават молби за отпуски, други вече са болни. Моя много близка също вече е засегната - цялото семейство е у дома и всички са тежко болни.

- Пак според изследването на синдикатите основен източник на стрес за учителите е административното натоварване, на доста предно място е и общуването с родители и чак тогава идва поведението на учениците. Настоящата ситуация пренареди ли източниците на стрес?

- Наблюденията ми са, че първото нещо, за което повечето хора се безпокоят, не е толкова личното здраве, колкото здравето на близките. Това вече е на първо място.

Както и да бъдат пренаредени другите фактори, всички те остават изключително актуални. На последно място сякаш остана страхът за собственото физическо и психично здраве.

Учителската гилдия често неглижира собственото си психично здраве

- Има ли кой да помогне на учителите, освен педагогическият съветник, който е най-близо - в самото училище?

- МОН има дейности и мобилни групи. Но за всички, свързани с образованието - училище, МОН, РУО, основните дейности са насочени към децата. Няма система за подкрепа на учителите.

Училищният психолог би могъл да окаже помощ, но той ще е последното място, на което те ще я потърсят

Колегите се страхуват от слухове, неправилно интерпретирана информация, която, преминавайки през учителите, през учениците и родителите, може да бъде изопачена така, че човек да не може да се познае.

Обикновено колегите се събират, споделят помежду си, но ефективността от това е изключително малка. Нямат навика да потърсят специалистите в тази област - от една страна, за да не се получи стигма и по някакъв начин те да бъдат дискредитирани. От друга страна, са разходите, макар че консултация с психолог не струва пари, които не биха могли да си позволят. Когато човек е убеден, че ще получи адекватна помощ, той ще намери начин. 

Проблемът е, че

това състояние, в което изпада, не се признава от нашата колегия.

А това е първата стъпка към решаването на какъвто и да е проблем​ - да го признаеш.

Затова, организирайки онлайн тренинги, аз не искам да кажа нищо конкретно на тези хора, нямам намерение да им давам рецепти. Искам те да говорят. Всяко нещо, което тревожи, да може да се изкаже в такава защитена среда.

Това, което аз мога да посъветвам категорично, е онова, което се иска от всички нас като граждани ​- трите Д: дистанция, дисциплина и дезинфекция. Наскоро здравните експерти добавиха и четвърто ​- витамин Д. Аз искам да добавя пето Д ​- доверието. И вътре в гилдията, и към специалисти извън нея, които могат да помогнат в трудния момент. Но доверието е много голям проблем на нашата нация.

То е много голям проблем и в нашата система на образование ​- учениците и техните родители, които също са минали през системата,

се отнасят много зле към авторитетите.

Не може един учител да бъде хулен, унижаван, дискредитиран, дори съден заради ниска оценка на ученик. Какъв пример даваме така на децата - че всяко от тях може да бъде „измъкнато“ от всяка ситуация от някой, който е по-силен, като се въздейства срещу авторитета на учителя. Такива крайни форми може би са изключения, но щом съществуват, трябва да им се намери коренът.

Първото, за което се безпокоят, не е толкова личното здраве, колкото здравето на близките

- Има ли в държавите, с които контактувате чрез балканската асоциация, добри практики за психологическа подкрепа на учителското съсловие?

- Наскоро нашата асоциация организира балкански панел, в който участваха колеги психолози от всички балкански страни. Оказа се, че няма протокол, по който да се реагира за психологическа помощ във връзка с Ковид-19. А няма и система, която да помага на помагащите - на психолозите и на учителите, които, също както лекарите, в този момент се оказват на първа линия. Правят се някакви опити, но няма система. Може би единствената държава, в която по-сериозно е погледнато на това и се изработва регламент, е Турция. 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?