Кукерски игри в детската градина - по традициите на Пъдарско и Каравелово

Колкото е пълна на сеяча крината, тъй да е силна годината, нарекоха децата от подготвителната група „Мечо Пух“ на ДГ „Росица“. Колкото зърна има по лозата - толкова деца по къщята.

„Да преливат кошовете от жито. Най-малкото да е колкото мене!“, отсече едно от 6-годишните момчета. Колкото са на ризата нишките, толкова да се паричките в торбичките, додаде друго.

И люшнаха малки кукери колани с навързани чанове, та тъй да бъде.

Сполай за благословията, отвърнаха им момичетата и нарекоха здраве и радост за всеки дом.

Екна  с детските гласове песен за Сирни заговезни в залата на кметството в район „Западен“: „Кукери скачат, та земята се люлей…“

Всеки месец със своя програма там гостува различно учебно заведение. Но в ДГ „Росица“ за доброто се говори през цялата година.

Освен учителките, тоя път две семейства запалили искрицата за кукерските игри – Петкови от Каравелово, където кукерите са белодрешковци, и Маслинкови от Пъдарево, които също не пропускат кукерски фестивал.

Братята Димитър и Алекс, които отишли в детската градина с автентични костюми и запалили искрата за кукерски игри и там

Миналата година Иво и Виктория Маслинкови били на „Сурва“ и нагиздили двамата си синове с автентични костюми. Димитър е от 6-годишните в група „Мечо Пух“, братчето му Алекс е във втора група. Може ли да дойдат с костюмите си в детската градина, попитали тогава родителите. А появата на хлапетата с маски и дървени саби развълнувало всички деца.

И тази година още през декември учителките Татяна Новакова и Пенка Лалова поканили семействата на една по-специална родителска среща. Те пък много се зарадвали на идеята за кукерски празник. И почнало търсене на хлопки и майсторене у дома на маски – от кожа, вълна, топчета, памук, масури прежда и шевици.

Всяко дете днес сложи своята, а Димитър и Алекс – автентични от своя край, където ги кичат богато с мъниста и бродирани орнаменти. Истински са им също ризите, поясите, цървулите и дървените мечове  заедно с типичното наметало като ямурлук.

Искахме да усетят, да пренесем децата в българските традиции, казва Татяна Новакова. Разказали им, че кукерите са още от времето на траките и тези дни се свързват с бога Дионисий. Че  празнуват края на зимата и водят пролетта, а в различните краища ги гиздят различно, но все страховити – далече да прокудят злото, та да настъпи плодовита пролет.

И празникът започна с една легенда, мултимедия и автентична музика, съчетани в хореографията на празника от музикалния педагог Светлина Христова. Те пренесоха гостите в балкана, където зли духове, кошмари и таласъми бродели, предвождани от чумата. Единствено самодивите можели да й се опълчат. Примамили ковач до своите сборища. А той така бил завладян от песента им, че не можел място да си намери, ни да яде, ни да спи. Само звукът от чука и наковалнята можел да заглуши самодивските песни в ума му. Направил стотици звънци – всеки със своя глас. Така се освободил от песента, а екотът на хлопките прокудил злите духове. Ковачът станал първия кукер.

4-годишният Алекс с автентичен кукерски костюм от своя край

Векове по-късно днес неговите малки последователи играха кукерски танци. Сеячи разораха бразди символично. Дървеното рало също е изработено от родител.

А най-малкият измежду кукерите  – Алекс, мина с дървена крина да хвърли семенцата на житото, на пролетта, на новото и на надеждата.

Тропнаха народен танц момичетта. Пък вдигнаха обръчи с алени китки – червеното присъства неизменно в кукерските празници.

Под тях се провряха кукерите, за да видят радостта на своите семейства и учители.

„Благодаря, че ни дойдохте на гости. Сигурен съм, че злото е избягало надалеч“, трогна се райкметът Димитър Колев. И добави „да стои далече от нас, от семействата, от района, от България, да има само добро".

Директорката на ДГ "Росица" Боряна Калайджиева с учителките и кукери от  група "Мечо Пух"