71

Красимир Вълчев: Въвеждаме интеграционни курсове по български език

Нашите учебни програми са най-амбициозни, но демотивират и учениците, които не са от уязвими групи

Проблемът с обхвата не може да се реши за 6 месеца или 5 г., с промени в нормативен акт или бюджет  - защото касае културен модел

Задължение на общините ще е да финансират ограничаване на приема в сегрегирани училища в големите градове

Механизмът за обхват работи, но неравномерно и недостатъчно ефективно

Училищата с деца от уязвими групи трябва да бъдат подкрепяни и разбирани, но нямат   оправдание да крият отсъствия и да имат фиктивни ученици. 

Най-важната реформа е в учебните програми

- Г-н Вълчев, какво си казахте с директорите на учебни заведения с ученици от уязвими групи, с които Комисията по образование и наука в НС инициира среща?

- Чухме ги. Проблемите до голяма степен са познати. Но са и динамични. Основния си го знаем и той не може да се реши за един ден, за 6 месеца или за 5 години - с промяна само в даден в нормативен акт или с бюджет. Основният проблем е един възпроизвеждащ се културен модел с липса на отговорност към образованието у част от родителите. Той може да се пребори с целенасочени, последователни, координирани действия на всички институции. Най-вече с продължителни усилия, с години.

Лошото е, че когато не виждаш резултата от тях в кратък период, всеки ден се бориш, обхождаш, говориш с родители, но няма промяна, лесно се обезсърчаваш и демотивираш.

Но въпреки това имаме резултати в дългосрочен период. Отчете ги  анализ на УНИЦЕФ, който казва, че бавно, недостатъчно, закъсняло, неравномерно, но все пак се променят нагласите сред родителите – все повече от тях искат децата им да учат.

Това не се дължи  само и в толкова голяма степен на образованието. Дължи се на това, че сега тези семейства влизат в модели на живот – повече работят в сравнение с преди 15 г., когато беше висока безработицата. Живеят в чужбина, замогват се, влизат в модели на икономически живот и разбират, че децата им могат да живеят по-добре чрез работа и образование.

А иначе на терен предизвикателство остава всеки ден. Първото е децата да бъдат записани, което се оказва най-лесната задача в Механизма. После идва по-трудното -  да се гарантира ежедневна посещаемост и ангажиране с ученето, което е много трудно, особено когато майчиният език не е български.

Като народни представители ще предложим някои промени. Едната е да регламентираме  подкрепата за езикова интеграция – децата, които не знаят български на входа на първи клас, да започват само или предимно с усвояването му. Да има интеграционни курсове.

- Като допълнително обучение?

- Не, по-скоро преди всичко останало. Иначе качваме на пътеката едно дете да тича, а то не може да ходи. Нищо друго не може да усвои, ако не знае български език.

- Това значи ли, че в една паралелка ще се учи с различен ритъм и различни неща – владеещите езика ще вървят по нормалната програма и ще взимат буквите, а другите ще учат български?

- Да. Това го има в много страни. Ако едно българско дете отиде във Финландия, то започва с интеграционен курс по финландски. Защото няма никакъв смисъл да го вкарваме в нормалните часове, където се учи биология или математика на финландски, ако не говори този език.

Анализите показват, че основната причина за повтарянето на класове е незнаенето на български език. Другата причина е нередовната посещаемост.

- Възможна ли е нулева година за такива деца – например една година да учат само български език? Такова предложение имаше преди години от пловдивско училище, в което имаше много деца на бежанци.

- Колко трябва да учи български едно дете трябва да се определя от диагностиката. На едното може да са достатъчни 200 часа, а другото да се нуждае от 700. И ако трябва да учи 700 часа, това си е една учебна година. Но идеята е през нея то да не бъде напълно дезинтегрирано, а да влиза в часовете с другите деца. Може да участва в дейности по интереси, в часовете по музика, изобразително изкуство, физическо възпитание.

- Да не е отделено от своята паралелка и своя набор?

- Да, по-скоро да се регламентира един модел на плавно интегриране.

- Кога виждате това възможно?

- Когато подготвим набора от промени.

Другият важен момент е, че вероятно ще предложим  задължителна политика за десегрегация, която обаче трябва да бъде и финансирана. Задължение на общините е да финансират ограничаване на приема  в сегрегирани училища – но само в големите градове, където има и други учебни заведения. Механизма ще го  регламентираме в закона.

Директорите на училищата с деца от уязвими групи поставиха още много въпроси – учебните програми, спирането на социалните помощи, пътуването. Факт е, че ние не можем да следим семействата къде пътуват. Още по-малко ще можем да проследяваме тези процеси в Шенген. Живеем в свят, в който правото на свободно придвижване е регламентирано заедно с правото на образование. Поставял съм лично въпроса да се направи информационна система с други европейски държави, която да позволява у нас да се връщат данни за това дали децата са записани да учат в тамошни училища, след като напуснат България. Оказва се, че на другите държави това не им е проблем. Но дори и да ги следим, няма да постигнем много. Само ще ги отписваме въз основа на тези данни. Трябват други решения.

Участието на другите институции в работата по Механизма за обхват беше поставено като най-голям проблем от директорите. Имат предвид основно МВР и МТСП чрез Агенцията за социално подпомагане.  Факт е, че на някои места са ангажирани.  Една директорка каза, че всеки път, когато ги потърси, откликват. Друга сподели, че в последните 5 г. са се включвали  пет пъти, и то в началото на годината.

Някои казват, че Механизмът не работи, което е крайно. Механизмът работи, но неравномерно и недостатъчно ефективно. На места по-малко.

И да работи зависи от много неща. Но най-вече от това на най-високо ниво – министър-председател или вицепремиер, да има ясен сигнал от върха на една институция към върха на другите: „Това е важно, работете“. През 2017-2018 г. работеше, когато имаше такъв сигнал. После дойде ковид пандемията. Хубавото е, че не е спрял да работи Механизмът, но за жалост – много по-убедително по отношение на началното записване и много по-неефективно по отношение на гарантирането на ежедневната посещаемост.

Ранните бракове също не могат да се следят. Често не могат да се докажат, което връзва ръцете на прокуратурата за налагане на предвидените в закона наказания.

- В масовия случай в ромската и турската общност не се подписва граждански брак.

- Да, не са бракове, а съжителства. Отиват полицаи в дома и там им отговорят: „Тя дойде на гости“. С това също не можем да се преборим.

Културният проблем може да се променя бавно, но не трябва да се отказваме от  усилията. Тези училища трябва да бъдат подкрепяни. Трябва да бъдат разбирани. Но нямат и оправдание да прикриват отсъствия и да поддържат фиктивни ученици. Казах на директорите категорично – това е непрофесионално, това е нарушение. Каквито и трудности да срещат, нямат оправдание за прикриване. Трябва да се продължи с повече усилия, с повече подкрепа.

Ние ще направим промени в закона, но те няма да бъдат грандиозни, нито особена изненада. Важна е последователната работа.

- Директорите подсказват ли решения като хората на терен?

- В нашата система на образование най-важната реформа е в учебните програми. А тази реформа я направихме най-лошо.

Свършихме много добри неща в системата – възстановяването на целодневната организация, дейности по интереси, всякакви видове подкрепа. Но не успяхме да променим в положителна посока учебните програми.

Нашите учебни програми са най-амбициозни. Те демотивират, водят до самоизключване на учениците. Няма време за затвърждаване на умения. Не са достатъчно рамкови, за да позволяват да бъдат адаптирани съм дадена специфика, към образователни трудности и дефицити. Свалихме материал от висшето образование  в профилираната подготовка в 11. и 12. клас. От 11. и 12. респективно свалихме надолу.

Настроихме пътеката на фитнеса на още по-висока скорост. Детето не може да тича. Прави опити. Задъхва се. Опитва се до едно време. После слиза.

Самоизключва се.

Съпоставителният анализ с другите страни показва, че у нас се учи най-много материал до 7. и до 9. клас.

- Много учат, а малко знаят.

- Ако премахнем материал, повече ще знаят. Хубаво е, че сега МОН по наша препоръка започва с концепция. Трябва да има ясно задание за тези, които ще правят новите програми. Това беше големият проблем предишните пъти. Аз не съм участвал през 2013 г., когато се правеха сегашните програми. Наложи се да ги утвърдя като министър. Но съм бил свидетел как в работните групи нямаше задание каква да е концепцията на учебните програми, в каква посока да ги променят. Без да са мнозинство, доминираше мнението на академичните преподаватели. А те са склонни да усложняват. И се казваше – това не може да не се учи, онова не може да не се учи. Никой не казваше да намалим обема, да освободим време за затвърждаване на знания. Напротив, добавяше се още и още. Накрая от много амбициозна система за знания децата не научават най-важното и не се изграждат умения. Това е големият провал – възпроизвеждаме културата на заучаване. А все по-малко важно е заученото знание, необходими са умения.

---------

Красимир Вълчев е председател на Комисията по образование и наука в Народното събрание. Министър на образованието и науката по време на 44. Народно събрание. В периода 2002 – 2009 г. работи на различни длъжности в Министерството на финансите. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. Народен представител в 46. и 47. Народно събрание.

Оцени новината

Оцени новината
3.7/5 от 3 оценки
3.7/5 от 3 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
1 коментар
Диди

Диди

21.02.2024 | 18:34

Какви 700 часа подготовка? Защо нямаше неграмотни и не идващи ученици преди 40 години? Защо не вземете нещо, което е давало резултати? Пишете програми, уж е за добро и накрая едно голямо нищо. Живея близо до ромска махала, всеки ден виждам, учителите да ходят да ги призовават да посещават училище,а отсреща им се смеят. Що за държава сме?

Отговори
9 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?