Следвайте ни

Красимир Ангелов: Светът се променя и не можем да го гледаме като дядо Йоцо

При кибертормоз емоциите, търсенето на виновни и ролята на съдници няма да помогнат. Трябва да намерим път към децата​

viber icon

Красимир Ангелов е директор на ОУ "Алеко Константинов" в Пловдив. След месеците онлайн - откровено интервю пред "Марица" за кибертормоза сред децата и опасностите, на които ги излага ползването на новите технологии. Какво се случва и как да се реагира адекватно.

 

 Отворихме една врата, която не е само към Гугъл класрум. Тя е широко отворена и може да отведе до още много неща - в Ютюб, Фейсбук, Инстаграм, Тик Ток

Децата ни са прекрасни. Но оставим ли ги на улицата в глобалното село, ще получим своя урок по най-сложния начин

Ние трябва да се учим, и то по-бързо от децата ни

--------------------------------------

 - Г-н Ангелов, с какви форми на кибертормоз се сблъскахте по време на онлайн обучението?

- Кибертормозът е  част от насилието, което съществува в цялото общество, включително в училище. Всяко действие, което накърнява личното пространство, създава дискомфорт и засяга достойнството, е насилие. Ако удариш или обидиш, срещу това има регламенти във всички училищни правилници.  

Но онлайн обучението създаде нова среда. Тя роди нови отношения. В тези нови отношения някои досегашни прояви придобиха нов смисъл. Ако преди настоявахме децата да са по-малко пред екрана, сега бяхме принудени самите ние да сме в опосредствено общуване. 

Мога да кажа, че се справихме. Но цената, която сме платили, тепърва ще я разбираме.

Изправени сме пред нови предизвикателства.  Аз гледам на това като на голям урок. Дано всеки е извадил своите поуки.

Направих блиц анкета с над половината от класовете. Колко имат интернет вкъщи? Всички. Колко имат мобилен телефон? Всички. Колко нямат смарт телефон, а с копчета? Само едно дете, което ги сменя често и заради желанието за ретро изява понякога носи такъв апарат. Зададохме въпроси за начините на общуване.

Ние отворихме една врата, която не е само към Гугъл класрум. Тя е широко отворена и може да отведе до още много неща - в Ютюб, Фейсбук, Инстаграм, Тик Ток.

И ако досега диалогът е бил условие, без което не може, сега нуждата от него нарасна многократно. Няма как да няма диалог и да има добри резултати. Междуличностните отношения са определящи.

Направи се нужното за дигитализацията на училищата. Сега предстои по-сериозното - отношенията и отговорното ползване. Защото под кибертормоз доскоро си представяхме злобни хакери, скрити по мазета, които се намесват и правят лоши неща. Не е така.

- ... А докато учителят преподава онлайн, децата в чата си пишат обидни думи.

- И това не е безобидна форма. Това е насилие. Но често децата не го осъзнават, даже и родителите.

- Имате ли усещане, че това се прие като част от реалността и няма достатъчно критичност?

- В нашето училище много се работи  с педагогическия съветник, класните ръководители, родителите, настоятелството, Обществения съвет. Има особена сензитивност. Стремим се в зародиш да улавяме нещата. И не разчитаме само на репресивни мерки, напротив.

- С какви казуси се сблъскахте?

- Закачливият тон преминава в обиди на лична основа, които засягат и родителите - на кого майката е по-дебела. Децата не могат да преценят кое е нормално. Трябва да се изгражда тази култура. Особено ако се гледат такива филми или вкъщи нещата са оставени без внимание. Какво става? Обиденият реагира, родителите правят най-лесното - скрийншот. Благодаря на нашите семейства - млади хора са, а показват зрялост. Идват и говорим.

В разпечатките се вижда, че случката е станала след 21 ч., даже след 23 ч. - в извънучебно време. 

И бихме могли да кажем: не е наша отговорност, отивайте в полицията.  Но ние сме учители.

Детето в един момент е насилник, в следващия - жертва. Никога не го разглеждаме само в едната роля. Казано е още в онази, великата книга: "Не съди, за да не те съдят!". Основното е говорене, обясняване, спечелване на доверие. Когато децата пишат тези неща, за някои е просто игра. Трябва да го разберем. Както гледат филм с обиди или с по 5 живота, им се струва, че така е нормално. Че и смешно.

Сега е много модерно правенето на стикери. Всеки има своя снимка в интернет. Взимат портрета, слагат с програмка стикер, написват каквото искат. Може да е невинно, но може и да е брутално.

Най-лесно е да раздаваме оценки. Тук правим друго. Оглеждаме ситуацията и всички замесени. Отнема много време и енергия. Но трябва да се обхванат всички. Дори тези, които са гледали отстрани и са се смели - защото така са станали съучастници.

Забелязали ли сте, че каквото и да се случи - пожар, буря или се сбият някои, сума народ отива да снима, а не да помогне.

Това не е човешко, ужасно е. И това не се учи нито само в училище, нито само вкъщи. Трябва заедно.

Иначе децата са като ангелчета. И като дойдат родителите и видят какво са написали, заедно се питаме какво правим нататък. Ако търсим кой е виновен, не можем да помогнем. Има обаче и случаи, в които семейството отрича и прехвърля вината върху другата страна. Тогава им казвам: Не е той. Аз специално станах тази нощ да напиша тези гадости.

Иска се много разбиране, такт, внимание, търпение и професионализъм от учителите. Разбиране, възпитание, търпение и много любов от родителите.

Трябва учениците да знаят своето място, дисциплината е задължителна

Много хора бъркат нещата. Всичко започва от дребното - от това да не поздравиш, като влезеш в класа. После някой си мисли, че всичко може. Върви в Гугъл класрум комуникацията, но едновременно върви и във вайбър, като повечето деца са с таблета и телефона. Учейки се да бъдат по-мобилни, опитни и комуникационно развити, се учат и на много неща, които не са добри.

Ние трябва да ги научим как да използват тези средства по начин, съответстващ на морала, етиката, домашното възпитание.

Задачите пред училището и родителите са много по-сериозни и отговорни. Учителите трябва да намерят пътя към децата.

- Но някои от тях също коментират с агресивни и грозни думи в социалните мрежи.

- Всяка ситуация е конкретна. Затова нашата квалификационна дейност е премислена, заедно с методичните обединения и в тясна връзка с педагогическия съветник.

Отношенията в училище са определящи и постоянно се учим на това. На учителите  не им е лесно. Никой в университета не ги учи как да се справят с тези сложни взаимоотношения. Дори педагози с много опит се оказаха в трудна ситуация. Едно е да се усмихнеш в клас, друго е да застанеш пред екрана и да видиш всичките тези номерца.

Децата ги научиха веднага - изключват си камерите или ги приближават, за да се вижда само част от лицето, „не Ви чувам, не Ви чувам…“. Всеки иска да е независим и да прави каквото пожелае. Ние трябва да се учим, и то по-бързичко от тях.

Детето след 21 ч. няма място пред компютър и телевизор. А децата ми казват, че седят до 23, че и до 1 след полунощ.

Да не говорим за храненето. Правилно министерството забрани ред храни и напитки, но около училище ги продават. И опаковка кока-кола не е рядкост да се изпие. А вкъщи добавяме и липсата на двигателна активност.

Новите условия изискват нови подходи. Светът се променя и не можем да го гледаме като дядо Йоцо. Трябва да сме адекватни. Училището е това, което е обществото. С това, с което се сблъска, българското училище се справи забележително добре. Но обществото трябва да разбира новите условия, в които то работи.

- У нас е забранено деца под 14 г. да имат профил в социалните мрежи. Въпреки това масово имат, често създадени от родителите, като се споделят снимки. Говорите ли за това?

- Децата не е редно да имат профил. Снимки не следва да се качват и да има излишна информация. Хубаво е да се похвалиш колко е изкарало детето ти на изпита, но народът масово публикува пълна информация. Който иска, всичко може да разбере. Ние носим отговорността до училищната врата. След 5. клас повечето деца сами се прибират.

Когато се демонстрира определен статус, детето се превръща в мишена

Давайки скъпия телефон, трябва да упражняваме и контрол. Юнаци във втори клас имат последен модел апарат за 2-3 хил. лв. Не е само въпрос на имане. Повече ме тревожи, че имат пароли. За родителя пароли не трябва да има, той трябва да има достъп навсякъде, където е детето.

Чувам приказки, че така им накърнявали гражданските права. Да се разберем! Гражданските права - след определена възраст. До нея родителите носят пълна отговорност. Не я прехвърлям на тях. Напротив, всеки носи своята. Ние сме готови на всекиго да помогнем, но не можем да го заместим.

В нашето училище има решение в час да не се ползват телефони. На много места има  джобове, в които се оставят. Колкото и да е добро, няма по-добро от това да научим децата да ползват по полезния начин тази техника. Имам ученици в колежи в Швейцария. Там, ако звънне телефонът в час, наказанията са тежки. Знае се на всяко нещо къде му е мястото. Звънне ли телефонът в клас, значи нещо не сме направили както трябва. Но аз не харесвам рестрикции - всяка забрана ражда съпротива.

- Има ли кибертормоз срещу учители?

- Започва с невинни неща. Да го снимаш в час, да направиш видео. Всяко нещо извън контекста се тълкува различно.

- Някои родители подстрекават заснемане на такива видеа, постват и коментират в социалните мрежи.

 

Режем клона, на който седим

Да запишеш някого, е противозаконно. В нашето училище във всяка класна стая има камери и всичко се записва, но не с апарат под чина. И се получават смешни неща. Има претенции. Като пуснем записа, се оказва друго. Така че  по-полека! Прекалено сериозно е, за да решаваме в движение по стандартния начин.

Търпение, разум, любов - това е нашата сила. Аз съм оптимист и вярвам на нашите учители. Вярвам и на нашите родители. А най-хубавото са децата. Но оставим ли ги на улицата в глобалното село, ще получим своя урок по най-сложния начин. Днес са ученици, утре ще са лекари, инженери, работници. И ще са такива, каквито са сега. Ще е такова цялото ни общество. Нека вярваме в доброто, като сме готови за лошото и поддържаме добри отношения.

 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Никотинът е естествена съставка на тютюна. Кое твърдение е правилно?