Следвайте ни

Код Upcycling: ученици правят от старо - ново СНИМКИ

Събират непотребни вещи в "Капана", деца ги преобразяват в биоградинката на Младежкия център

viber icon

Ученици ще дадат нов живот на стари вещи, ще усвоят техники за преобразяването им, ще минат през целия творчески цикъл, като освен това ще получат и първи уроци по предприемачество - когато всичко е готово, как да го „продадат“.

В изкуството апсайклинг  (Upcycling), което е малко по-артистичният братовчед на рециклирането, техен гид ще бъде Йоана Атанасова. Заедно със съмишленичката й Елена Лулчева двете са сред младите хора, чиито идеи получиха подкрепа в конкурса за младежки проекти на Младежкия център.

Началото на акцията ще бъде дадено с

уикенд за събиране на стари вещи в кв. „Капана“ на 18 и 19 септември.

Там всеки ще може да остави вещи от дърво, метал или пластмаса - столче, кутия, малка плоскост, чекмедже, чайник или кана.

После са на ход децата, които за два уикенда ще ги превърнат в нещо ново, което може пак да се използва. Набират се участници на възраст от 12 до 18 г. Ще има бъдат предоставени тебеширена боя, шаблони, елементи за декупаж. Те сами ще изберат новата визия на предмета и в рамките на един ден от 10 до 17 ч. ще опитат да направят от старо - ново, обяснява Йоана.

Тя самата владее доста тънкости на приложното изкуство, защото е завършила специалността за грим и перуки в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. Има стаж в керамично ателие, после завършила и Художествената академия в София, а от 2019 г. работи в Градската художествена галерия в Пловдив. Там вече има опит от работата си по няколко проекта с деца от програмата на Пловдив 2019 - акцията „Усмихни се“ от закриващия уикенд и проекта „пАРТньорство“, по който деца от учебни заведения в „Столипиново“ излязоха от квартала и посетиха галерии, музеи и културни институции, като за първи път се докоснаха до света на Цанко Лавренов и Слона.

Upcycling акцията е първият самостоятелен проект на Йоана Атанасова

Освен че иска да запали децата да топнат четката в боята и да развихрят умения и въображение, в третия етап от проекта Йоана ще ги запознае с основни моменти от маркетинга и предприемачеството. Този модул включва разговор за отговорното потребление и рециклирането, но също и насоки как  младежите могат да извървят пътя до пазара със създаден от тях продукт. Още като ученичка авторката участвала в акциите по предприемачество на Джуниър Ачийвмънт, а в гилдията на творците е виждала как прекрасни творения остават затворени в ателиетата заради липсата на прагматичното умение да бъдат предложени по подходящ начин на пазара, за да стигнат до човек, който би ги оценил и купил.

Децата от проекта на Йоана "Рошавата четка" ще имат избор дали да задържат сътвореното за себе си, дали да го подарят на институция, или да опитат да го продадат. Ако се си стигне до базар, 10% от приходите ще са за ново издание на проекта догодина, зарича се авторката.

Самата тя е изкушена от преобразяването на стари вещи и постоянно нещо майстори в свободното си време. С децата обаче искам да извървим целия цикъл - от изхвърлянето на една вещ, през идеята какво да се направи от нея, през боята и претворяването, до готовия продукт, който да се върне пак на пазара и да открие своя  нов живот и нов притежател, обяснява Йоана.

В групата ще могат да се включат не повече от 10-ина деца. Ако противоепидемичните мерки не объркат плана, те ще се развихрят на 25 и 26 септември в биоградинката край Младежкия център на Гребната база. Ако пък се явят повече желаещи, организаторите имат готовност да направят още едно занимание през октомври.

Защо не рециклиране?

Апсайклинг се различава от рециклирането по това, че старият предмет не се привежда във вид на суровина, а се претворява по нов начин, който му придава добавена стойност. Например, за непотребна книга - ако стара книга има две възможности да бъде ползвана отново. Първо, може да отиде за вторични суровини - тогава ще бъде смесена с друга стара хартия, вода и химикали, нарязана, нагрята и пресявана, докато други материали като лепило или пластмаса бъдат отстранени и от крайния целулозен продукт се извлече мастилото и се избели, за да се произведе рециклирана хартия. Така книгата от качествена хартия ще бъде превърната в рециклирана хартия с по-ниско качество. Това намалява отпадъците и съхранява природни ресурси - в случая дървесина. Но производството на рециклирана хартия също генерира отпадъци, консумира енергия и излъчва парникови газове, а и в крайна сметка дава продукт с по-ниско качество.

Втората възможност е с креативност и сръчни ръце старата книга да се превърне в рафт или кутия за бижута. Ще получи допълнителна стойност и пак ще се използва, но по различен начин. Така апсайклинг, за разлика от рециклирането, не унищожава продукта, за да го превърне в суровина за повторна употреба, а префасонира старото в ново, като това може да стане доста артистично.

Първият призив да се прави разлика между рециклирането и апсайклинг е от 1994 г. на Райнер Пилц по повод прилагането на директивата на ЕС за строителните отпадъци: „Рециклирането може да се нарече похабяване. При него се разбиват тухлите, разбива се всичко. Това, от което се нуждаем, е апсайклинг, при който на старите продукти се придава по-голяма, а не по-малка стойност.“

Индустриалната концепция за апсайклинга добива масовост през 2002 г., когато немският химик Микаел Браунгарт и американският архитект Уилям Макдона представят в книга своя подход „Cradle to Cradle“ (регенеративен дизайн), насочен към проектиране на продукти  без вредно въздействие върху околната среда. Той отхвърля похабяването и рециклирането заради високата консумация на суровини и енергия, замърсяването и емисиите на парникови газове, а насърчава производството на продукти с идеята за апсайклинг. През 2013 г. авторите публикуват  втори труд – “Апсайклингът: отвъд устойчивостта - проектиране за изобилие”, като продължават да настояват индустрията да измести фокуса си от рециклирането и да започне да създава продукти, които могат да бъдат използвани отново чрез префасониране.

Днес предимно интериорният дизайн и модната индустрия използват апсайклинг, търсейки допирна точка между еконагласата и стила на градския човек.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?