Книжари поеха мисия "Надежда"

Младежи с увреждания въртят магазинче за книги и работилница за сувенири

Ако минете сутрин по задна уличка в гънките на самия център на Пловдив и видите на ъгъла на „Петко Каравелов” 24 младежи да чакат на тротоара, вероятно са новите книжари. Откакто отвори тяхната Книжарница с мисия „Надежда”, идват половин час преди да отвори. Едва от седмица посрещат клиенти, а вече са „похарчили” в мечтите си първата заплата, която са изкарали сами.

Проект на родителската организация „Паралелен свят”  и сдружение „Да полетим заедно” разкри магазинчето за книги и нае в него младежи с увреждания, други пък са ангажирани в социално предприятие, което ще произвежда сувенири и картички и ще „захранва” обекта със стока. Начинанието, финансирано по ОП „Развитие на човешките ресурси”, дава работа на 19 човека - хора с различни диагнози и близки на деца с физически, интелектуални и психически проблеми, които заради грижите за тях са напуснали пазара на труда. Голямата цел е социално приобщаване, трудова интеграция и повече самостоятелност на младежите, към които работодателите са предубедени. Каузата е събрала адвокатка, специалист по международна търговия и родители от „Паралелен свят”. Издателства, сред които „Летера” и „Жанет” 45, дали рамо с книги на консигнация, тъй като финансирането по проекта покрива само наема за помещението и заплатите на младежите за година.

Всички те вече са разпределени на подходящите позиции. Станислава, която е майка на момиче с увреждания, и Петя - самата тя е със зрителни проблеми, и две деца, са на касата. Родителите са продавач-консултанти, а младежите -продавач-асистенти. Помежду си вече се наричат „колега".
Помагам за подреждането, обяснява 45-годишният Радослав Петров. По проект за равен старт на хората с увреждания той е учил как се върти малък бизнес, как се водят преговори и даже е правил бизнес план. Участвал с есе в конкурс за предимствата и възможностите на еврото, организиран от БНБ и Министерството на финансите. Измежду 80 участници заел 24. място. Така и не се намерил обаче работодател, който да му повярва, и до момента Ради е работил само като доброволец, включително на фондация „Пловдив 2019”. Има своя стихосбирка  „Пътеводна светлина”. А настолни книги са му трите тома на Дейл Карнеги: „ Как да печелим приятели”, „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота” и трудът му за говорене пред публика.

Не знам защо хората не приемат различните. Ние нямаме проблем, защото сме заедно, те имат - понеже слагат прегради, размишлява Ради. Помага на приятел, изгубил почти напълно зрението си. Извежда го на разходка и уж той него подкрепя, пък всъщност получава житейски уроци. „Всичко му е вече черно, а пак се бори”, казва Ради. Мечтае Книжарницата с мисия „Надежда” да се разработи и да стане търсена като големите вериги.

Освен с книгите на консигнация е заредена и с картонени кутийки за подаръци, картички и значки с позитивни послания, произведени в социалното предприятие по проекта. Там сега започва офанзивата за Коледа. А на вратата на книжарничката, където ги продават, младежите са окачили табелка: „Заповядайте при нас, където е мило, ведро и уютно! А усмивката, с която влязохте, нека ви следва и след като излезете. Enjoy it!”.

Първата заплата - за фотоапарат

На 22 г. Иван Драгански е с диплома от Дървото по интериорен дизайн и с нито ден стаж. Пробвал да търси работа и почти го наели, но като барман. В книжарницата ми е по-добре, казва той. С първата заплата ще си купи фотоапарат, за да прави снимки и клипове. А от следващите ще пести за пътуване до Франция. Играе в баскетболния отбор на „Паралелен свят”, който вече е ходил в Италия. Сдружението има и силни плувци. „Мамо, аз се наситих на медали, сега искам заплата”, казал тези дни 17-годишният Лъчезар на майка си Кремена Стоянова, която е сред основните двигатели на проекта за Книжарница с мисия „Надежда”.

Откакто работи в нея, 33-годишната Десислава Василева започнала отново да пише, след като музата  мълчала 5 г. За един ден съчинила 3 приказки. Мечтае да ги види издадени на лавиците до другите книги. Засега препоръчва на клиентите „Възвишение” от Милен Русков и „Фитнес за женската душа” от Събка Дякова-Чехович. Десислава е продавала вестници, бельо, козметика и към книжарницата я насочили от Бюрото по труда. Приятелка минала тези дни да я окуражи: „Каквото искаше, това ти се получи!” 

Пътят на 27-годишния Митко Арезанов до Книжарница с мисия „Надежда” също минава пред трудовата борса, където не могли да му намерят работа с другите два занаята - готварство и строителство. „Хубаво е да си книжар - работиш сред книги и добри хора”, тепърва вкусва сладостите на работата той.

24-годишният Рангел Бончев пък е завършил Помощното училище „Стефан Караджа” и за първи път има възможност да е по-самостоятелен и да получава заплата. Когато не е в книжарницата, посещава Дневния център на СУПЦ „Св. Георги”, където понаучил готварството. Ходил и на джудо по проект, който вече приключил. „Толкова съм добър, защото г-жа Кремена ме е възпитала така, винаги ми казва кое е добро за мен и ме предпазва от лоши неща”, хвали Рангел социалната работничка от центъра. Откакто му се присмели, че не може да играе ориенталски танци, има амбицията да усвои кючека.

Психологът: Чувстват, че се случва нещо важно

За първи път виждам толкова млади хора, които да тръгват сутрин с желание на работа, казва психологът по проекта Ваня Павлова. В нощта преди откриването мнозина не спали. Водят приятели да ги видят на работното място. „Чувстват, че им се случва нещо важно - обобщава тя. Без значение какъв си, имаш ли диагноза или опит, най-нормалното нещо е след 18 г. да ходиш на работа”. 

Основателите на книжарничката предвиждат тя да стане и място за срещи с писатели и музиканти, да има творчески работилнички и беседи на различни теми.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?