49

Климатичните промени влизат в клас като игра

10% от образователните институции у нас вече работят с облачните технологии и проектно базирания подход, истинските иноватори са по-малко от 100

Глобалните проблеми с климата на планетата стигнаха до децата още в началното училище под формата на игра. 

На всеки 2 години ООН изготвя доклад по темата с обем между 2000 и 3200 страници. Екип от френски учени, който работи съвместно с организацията, е подготвил настолна игра с карти, като е взел  ключови данни и проблеми от последния доклад. Така децата чрез проектно базирано обучение могат да стигнат до възможните решения – за личното поведение, държавните и глобални политики.

Играта е разработена на две нива – в по-опростен вариант за ученици от 2. до 5. клас и за вързаст от 5. клас до 99+ години. 

Методът „Климатична фреска – да учиш като игра“ презентират днес в Пловдив  застъпници на организацията „Wind of Change“, сред които и  тенисистката Магдалена Малеева. Под тепетата той ще се прилага в 10 учебни заведения, които вече работят с децата от начален етап по програмата „Дизайн шампиони“:  ОУ "Драган Манчов", ОУ "Димитър Димов", СУ "Св. Седмочисленици", ОУ "Стоян Михайловски", НУ "Петко Р. Славейков", НУ "Св. Климент Охридски", СУ "Константин-Кирил Философ", СУ "Димитър Матевски", ОУ "Васил Петлешков", ОУ “Екзарх Антим I“.

Там ще има обучение и на учителите по модела "Климатична фреска" при поискване от страна на учебното заведение.  Той е приложим в много широко поле – в отделни дисциплини като география, „Човекът и природата“, в интегрирани уроци с елементи от няколко предмета, в извънкласни занимания, на него могат да стъпят и цели училищни проекти.

Демонстрацията на прилагането на метода е в рамките на международна конференция  на Центъра за творческо обучение - „Социално и емоционално образование, технологии и проектно базирано учене – цялостен училищен подход“. Тя събра над 250 учители и директори от цялата страна, а свой пилотен опит представят също Малта, Румъния, Гърция, Италия и Република Южна Африка. Участват и технологичните гиганти Google и Intel. Програмата включва 15 проекта, които гилдията е готова да сподели в двата дни на форума.

В момента в България 250 организации вече работят по нов начин  - чрез технологиите и проектно базираното обучение. Това е водещо мнозинство от 10%. Истинските иноватори  са под 100 образователни организации, което е 2-3 на сто, очерта картината управителят на Центъра за творческо обучение Александър Ангелов.

България вече има и 16 Гугъл референтни училища, които са получили признанието от световния гигант, че прилагат „умно“ новите технологии.

А Центърът за творческо обучение започва да мултиплицира нашия модел, като обучава учители от полската образователна система да прилагат подхода 1:1.

Промяна се прави от недоволни хора и нека това да ви зарежда. Останете неудовлетворени от настоящата ситуация, но не кисели. Намерете хора, с които можете да споделяте напредъка си,

обърна се към гилдията Александър Ангелов.

Не стигат пари за устройства

Руската е първото пловдивско школо, в който всеки е с персонален хромбук

За да стане модерна една система на образованието, създадена през 19 . век, смартфонът трябва да излезе от джоба на ученика и да влезе в класната стая,  заяви зам.-кметът по образованието Стефан Стоянов. Големите компании мислят за образованието и вече имаме облачни платформи, базирани на най-добрите за бизнеса в света, но пригодени за нуждите на училището.

„Още се борим с базови проблеми как в края на 7. клас всички ученици да могат да четат и пишат добре. Но само след няколко години ще може болшинството от завършващите средно образование да имат базови дигитални умения, по-добри спрямо тези на връстниците им от други държави, което е голяма сила за икономиката“, подчерта Стоянов. 

В Пловдив до края на тази година ще имаме първото училище, което е изцяло по метода 1:1 – ЕГ „Иван Вазов“ ще постигне степен на дигитализация, при която всеки учител и ученик има персонално устройство. Има още 4-5 такива в страната. 

Устройствата обаче са само едно от условията да се прилага проектно базираният подход, при който се работи по дадена тема, прави се проучване, анализ, използват се знания по различни дисциплини, учениците работят в екип, презентират и така създават умения.

Проблем е обаче, че не стигат средствата за устройства тъкмо там, където този подход работи, и се водят разговори с МОН.

Държавата харчи малко над 4 млрд. годишно за образование, 300 млн. лева се дават по национални програми и е лош рефлекс да се раздава техника на калпак, каза Стоянов.

Причината е, че има училища, на които наистина им трябва, за да я използват по метода 1:1 и за проектно базирано обучение, а другаде я държат заключена.

На какво учим децата днес, ако те не работят на компютър, попита зам.-кметът. И призова да се закрият всички компютърни кабинети, където още са останали, и модерната техника да бъде впрегната в ефективно модерно обучение, което създава умения, а не възпроизвежда само знания. 

Стоянов насърчи тези 250 училища, които прилагат облачни технологии у нас, че прокарват реформа не само в България, а на континента, като вече са на нивото на Великобритания и по-напреднали от страни като Германия, Италия и Франция.

Ученици правят 3D симулация на пожар

Ученици от Кюстендил правят  3D симулация на огън в рамките на урок  за гасене на пожар. Той е един от 70-те, които световният гигант Intel дари на България, а Природо-математическата гимназия „Проф. Емануил Иванов“ споделя в рамките на конференцията по какъв начин го ползва в класната стая.

От  70-те разработки, които са описани стъпка по стъпка, 21 вече са преведени на български език, а ние изпробвахме 4 от тях, разказа директорката Елена Стоилова. 

В заниманието „Математика на пандемиите“ например учениците изследват проблема и стигат до решения за отговорното поведение на човека в такава ситуация. Проучват какви пандемии е имало в човешката история, правят географски карти с помощта  на различни приложения, създават анимации. Ползват още анализ на данни. 

Училището, което има 5 паралелки по метода 1:1, вече е използвало  и още две теми от предоставеното ноу-хау – „Замърсяването на водите“ и  „Орбитална симулация“.

Освен че прилага метода 1:1 и проектно базираното обучение, ПМГ „Проф. Емануил Иванов“ се е възползвала и от възможността, която се даде след пандемията  - дори и след края на локдауните 20% от учебното време да е от разстояние в електронна среда. Така в един ден от седмицата там учениците от 9. клас нагоре учат у дома. Това изгражда умения за самоконтролирано учене, обясни директорката.

В Пловдив от тази учебна година 5 прилагат проектно базирано обучение по уроците на Intel: ОУ „Екзарх Антим I“, ПГХТТ, СУ „Черноризец Храбър“ , СУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Математическата гимназия.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Матей

Матей

11.11.2022 | 10:33

Тези угоени другарки освен да трошат народна пара друго не могат

Отговори
0 0
Ваня

Ваня

10.11.2022 | 14:13

И на децата ще промиват мозъците, не се спряха и това е. Плана си върви за съжаление

Отговори
1 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?