2374
Следвайте ни

Като дете едва склонили Петя за един урок по народно пеене СНИМКИ

Победителката в "Гласът на България" учи музика в Пловдивския университет, може да стане учителка

viber icon

От първия миг, в който запя на кастингите на тъмно, всички познаха в Петя Панева своето момиче. Варна ​- защото е родена там. София​ - защото я качи на сцената на „Гласът на България“, за да я коронова като победителка. Пловдив ​- понеже ѝ дава още възможности като първокурсничка в специалност „Музика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Истината обаче е, че талантът на Петя е на цяла България​ - защото музиката ѝ блика от корена и извисява дотам, където стига устремената към добро душа. 

Народната музика просто живее в мен, казва 21-годишната певица, която е Гласът на България за 2021 г. В дома ѝ от ранно детство звучи гъдулка и се играят народни танци ​- и двамата​ ѝ родители свирят и танцуват. Именно музиката ги събрала и запалила любовта им, докато били заедно във варненски ансамбъл. От тази любов пак се родила музика - Петя.

Споменът ѝ за първото качване на сцена е малко мъгляв, но я връща още в детската градина. Едва на 3-4 г. вече участвала в детска формация, чийто репертоар включвал различни жанрове музика. Повратната точка към народното пеене се оказал първият учебен ден в четвърти клас. По онова време Петя изучавала ударни инструменти в Музикалното училище. Преподавателка там, която водела и хор за фолклорни песни, я поканила да се присъедини към формацията.

„Ще свиря на ударни“, заинатила се Петя. Но Павлинка Тодорова толкова настояла пред баща ѝ, че момичето склонило да отиде. Но само на един урок!

Оказало се, че не може да спре. „Сама взех решението да започна с индивидуални уроци по народно пеене - спомня си Петя. - В семейството ми никога нищо не се е налагало с принуда.

А нашата музика е толкова голяма, че няма начин да не я заобичаш

Дали не би я комбинирала с ударните във взрив, какъвто предизвикаха Елица и Стунджи с „Вода“ на „Евровизия“?

Всъщност не, усмихва се певицата. И обяснява, че като се каже ударни инструменти, всички си представят мощни барабани. А в специалността се изучават малко барабанче, ксилофон, маримба… Инструменти, на които се свири с 2 или 4 палки и звучат доста по-интимно и романтично, уточнява Петя. Откакто се дипломирала, доста време вече не е свирила.

„За да си добър в нещо, трябва да полагаш постоянни усилия“, вярва тя. Перфекционист е, а народната музика е превзела цялата ѝ същност.

Петя обаче не се оставя да я носи само из облаците и всъщност е и доста прагматично настроена. Затова, след като 3 години следвала „Изпълнителско изкуство“ в София, сменила столицата с Пловдив. В момента е първокурсничка в специалност „Музика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Това дава възможност за развитие в три посоки - от една страна е пеенето, но друг вариант за реализация е преподавателска работа в профилирани или непрофилирани училища.

След като победи в „Гласът на България“, Петя се срещнала с много деца.

Често чува думите: „Искам да съм като теб!“.

Ако съм успяла само с песен да събудя у тях любов към музиката, колко повече бих могла да направя като учител, мисли си певицата и не изключва тази професия от плановете си.

За трите години в София така и не усетих града като свой, признава тя. За Пловдив обаче още като дете казвала на своите кръстници, който са оттук: „Искам да живея в този град“. Голям е, но спокоен, и има за всекиго по нещо - и къде да се разходиш, и какво да видиш, как да се забавляваш, описва Петя. А под тепетата открила и преподаватели, които още  разгръщат нейното професионално поле - когато запее, да вложи целия характер на дадена фолклорна област и с всяка извивка да разказва история за нея.

Още едно място обаче спори за сърцето ѝ ​- селцето, в което сега живее при своя приятел и неговото семейство. Решила спонтанно да се премести там. Пази ревниво от чужди очи този рай, в който не я буди петел - фамилията не гледа животни, но пленява със спокойствието и щастието на селския живот.

Там съм близо до себе си, до своята музика, до хората, които са в сърцето ми,

казва Петя.

В момента е в ритъма на ангажименти и записи след победата в „Гласът на България“, но селцето я чака със своята Коледа. Не само да му пее, а и да се запретне да пошета в предпразничната суетня. Никой не е останал равнодушен не само когато е чул Петя да извисява глас, но и когато е отчупил топъл къс от нейната баница. Първата направила още на 9 години, хем по сложна рецепта на розички, която сама натаманила по свой вкус. 

Е, отдавна не пише писма на Дядо Коледа. Но той трябва да е видял, че слушам менторите във формата, шегува се Петя. И си пожелава към победата да добави само здраве. „Тази година сбъдна много мои мечти. Иска ми се да имам още много поводи за радост и срещи“, споделя крехкото момиче с голям глас.

Семейният съвет решил: "Аврам Зорница думаше":

Най-трудно в шоу​то за Петя било да вземе решение изобщо да участва. „Отдавна мечтаех за тази сцена, но си бях казала, че ако стъпя на нея, трябва ​да съм наистина много добра. И все отлагах“, спомня си певицата. Родителите й я насърчили да направи първата крачка. А като видели, че е напът да склони, семейният съвет се събрал около масата да умува с коя  песен да се яви на кастинга. Така в дома на Петя се взимат важните решения. В случая семейството отсъдило ​- „Аврам Зорница думаше“ на Вълкана Стоянова. „Можеше да е нещо по-популярно, но нямаше да моето. Исках да е стара и автентична песен, с която да заявя себе си“, казва певицата. 

Пеенето я пренася някъде, където самата тя не знае точно къде е. Не го ли усетиш, не трепнеш ли от историята на една песен, не е твоето, добавя тя. Ако трябва да го определи с една дума, би била спасение. Но също и лек, удоволствие, радост, тъга, всичко…

Често я питат защо не опита да изпее нещо друго. „Има много хора, които пеят други неща и ще останат в музикалната памет на България с тях. Но малко са тези, които изпълняват народна музика, и моята мисия е да направя своето за нея“, отговаря певицата. 

Момичето в нея вярва наивно в доброто. Че ще се случват още по-хубави неща. Че ще успее да намери за фолклора мястото в сърцата на хората, което той наистина заслужава. А след 10 години се вижда в мечтата си вече със свое голямо семейство. С едната ръка пак ще е хваната за народната музика, с другата - за едно малко същество, на което да я предаде и като майка. 

Снимки: bTV и Асен Великов

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Leo

Leo

23.12.2021 | 19:25

Продължи по пътя си и не обръщай внимание на хейта. Всеки си има път твоят е достоен за уважение.

Отговори
5 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?