Следвайте ни

Как се преподава на три скорости в един „пъстър“ клас

Учителка от Първомай създава сама материалите за своите ученици

viber icon

Как се преподава ефективно, когато в клас с 19 ученици за 10 от тях българският език не е майчин и две деца са със специални образователни потребности?

Недялка Томаатанасова от ОУ „Георги Караславов“ в Първомай откри подходящия подход - работа на 3 скорости с различните групи, като за всяка се ползват отделни материали. Учителката ги създава лично.

А методът „Образователни маршрути“ й донесе награда от петия национален конкурс на МОН и Синдиката на българските учители - за добри педагогически практики в областта на образователната интеграция на деца и ученици от етническите малцинства.

Призванието на учител предизвикало Недялка Томаатанасова да се справи с „шарената“ среда на кварталното първомайско училище със 180 ученици, за част от които българският език не е майчин. Школото е със 150 г. история, която датира още от 1860 г., когато някогашните възрожденци от днешния кв. „Дебър“ направили училище в задна стаичка на църквата „Св. Никола“, а първият даскал почнал да преподава без заплата, като местните осигурявали прехраната му. В тази стаичка после правел тайни събрания Левски, докато школото в причерковните килии отесняло и след Освобождението било построено ново. Днес Недялка Томаатанасова работи в него с паметта за будните българи, които са го основали, но и с личната си увереност, че училището се крепи не на вградените в него камъни, а на учителите.

Преди 4 години учителката поела труден клас -

не само с деца от различни етноси, но и с различни физически и интелектуални проблеми.

Оказало се, че в първи клас знаят по 3-4 букви, а някои нито една. Когато се връща към първите дни, преподавателката си спомня фразата на Бранислав Нушич от „Автобиография“: „Това беше всъщност една непрекъсната и продължителна борба, в която от една страна бяха учителите и науката, а от другата - аз“.

„Има колеги, на които от 20 г. не се е налагало да ограмотяват, защото поемат децата научени да четат. При нас не е така, но това не прави нито едно дете по-малко способно - казва Томаатанасова. - То идва с желание. Но без чувството за успех бързо губи интерес. Затова ключът към напредъка е да се съобразим с нивото на всеки, като му създадем отделен „образователен маршрут“, съхраним индивидуалността му и го накараме да повярва в своите сили.“

За да постигне това, учителката оформила от класа 3 групи - от първолаците с най-слаба подготовка, децата със средно ниво и най-напредналите. И заработила с всяка от тях по различен начин, който включва и фронтално преподаване, и индивидуални задачи, и групова работа в хомогенни или смесени групи.

Винаги когато възлага задание, фиксира време за изпълнение - например 3 минути. Ако то е твърде много за групата на отличниците, в хода на работа те получават допълнителна задача. А другите две ползват помощни материали, за да се справят с основната.

За да може да си позволи да работи на три скорости, Томаатанасова сама си създава материалите, като не се ограничава какви да бъдат те. Десетичните единици е преподавала и чрез легендата за снопа пръчки на Хан Кубрат.

Но ползва  и перфокарти, и капачки, и бонбони, и банкнота от 2 лв. - все неща, които могат да се пипнат с ръка.

А един от методите си е нарекла шеговито „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ като препратка към култовия роман и филма по него и мъдростта на една от героините.

Диференциацията по време на урок в „шарения“ клас е на няколко нива. От една страна, задачите за трите групи са различни по трудност, обем учебен материал и творчество. Различна е организацията - доколко се работи самостоятелно или се ползва помощ.

В рамките на едно занятие например децата, които имат най-големи затруднения, трябва да открият на глобуса съседните на България държави. За второто ниво задачата е усложнена с вкарването и на понятието Балкански полуостров. А най-напредналите са предизвикани да влязат в роля и да интерпретират фактологията, като разкажат за България на въображаем приятел от съседна Гърция - Димитриус. Така за по-напредналите ученици се добавя елемент на изобретателност и игровизация. Те работят самостоятелно, докато за тези с най-големи затруднения се прилага класическият фронтален метод на преподаване.

Една задача в час по математика също изглежда различно за трите групи. Ако например условието гласи, че на клон седят 80 птици и 2 отлитат на юг преди останалите, едната група ползва материали за броене, втората - рисунка, а третата смята без допълнителна помощ.

Освен всичко останало, децата могат да получат и право на избор по коя задача да работят. Опитът обаче показал, в началните класове те все още трудно си правят реална самооценка.

Учителката редовно споделя работата си във Фейсбук и чрез своя Ютуб канал,

където видеата й достигат до над 8000 гледания.

Автор е и на електронни книжки и вярва, че на всяка възраст учителят има още какво да научи, включително и по отношение на технологиите.

А своя успех вижда най-вече в постигнатата мотивация на учениците - силните да получат възможност за напредък, по-слабите - шанс за успех. И край на осредняването.

След като извела необичайно „шарената“ паралелка от начален курс, тази година Томаатанасова отново е учителка на първолаци. И заедно с децата е готова да сменя и подходите си, като внимателно се вглежда какво им е интересно и какво обичат да правят. На новия клас му идват отръки приложните изкуства. И в школото вече има клуб „Магии с хартии“.

Ръкопляскане вместо бележка

Въпреки че успява да постигне резултати с обучението на три скорости, Недялка Томаатанасова среща трудности при оценяването. За да отразява то наистина постигнатото от учениците, трябва да се приложи т. нар. формиращо оценяване. Предимството му е, че оценява напредъка, а не моментното ниво. В училище обаче държавният образователен стандарт е ориентиран именно към засичането на знанията в даден момент.

Затова, ако някои прави крачка напред, учителката търси начин да му покаже това, даже с ръкопляскане. „В клас ръкопляскаме и на дете, което се е научило да чете чак в 4. клас. В края на учебната година то няма да получи най-високата оценка, а вероятно най-ниската. Но така няма да се чувства аутсайдер. Това проваля бъдещето му, ако го превърнем в неудачник още в начален етап“, категорична е учителката. И призовава при промяната на политиките на МОН по отношение на оценяването да се отчете, че единният тест е добър вариант, но невинаги най-подходящият. Защото трудът е неистов, а несъизмерим с резултатите на такива деца при стандартизирано изпитване.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Никотинът е естествена съставка на тютюна. Кое твърдение е правилно?