Следвайте ни

Ивона - дигитална, нахална и млада

Чаровната пловдивчанка разкрива експлозивния си талант на художник, фотограф и модел

viber icon

„Много ми е забавно някой като ме попита: ти сега модел, фотограф или художник си? И като им кажа, че съм и графичен дизайнер…  съвсем се шашкат“, усмихва се Ивона Кръстанова.

19-годишната пловдивчанка влезе с щурм във визуалните изкуства. Картините и артфотографиите ѝ печелят десетки хиляди почитатели в социалните мрежи. Още докато учи в 11-и клас, тя се превръща в един от най-търсените артфотографи под тепетата. Почти не минава ден без фотосесия, а през уикендите се впуска в истински фотографски маратони.

За да може да рисува и снима, тя дори спира да ходи редовно на училище и преминава към самостоятелна форма на обучение. „Училището ми действа много невдъхновяващо и убива желанието ми за творчество", откровена е девойката.

Не ще да чуе и за абитуриентски бал. „Цялата тази суета, демонстрация на възможности и надпревара кой повече пари ще покаже на мен ми е много чужда и абсолютно ненужна. Аз си имах моя празник, който нямаше нужда да стане достояние на целия свят по такъв начин - малко след абитуриентската вечер скочих с бънджи", казва Ивона.

Образите, които създава, са изтънчени сюрреалистични приказки, най-често с готически привкус, в които страховити рогати създания се преплитат с крилати фатални красавици.

Ивона Кръстанова не помни живота си преди рисуването. „Майка ми ми е казвала, че на две години съм рисувала по салфетки в заведението с червило, гримове, химикал (смесена техника), дори да ми е било трудно да се храня сама. Мечтаех да бъда художник. След като пораснах малко, знаех, че ще стана художник. И сега просто осъществявам мечтата на едно дете", допълва Ивона.

Майка ѝ съхранява нейни произведения, нарисувани на 3-4-годишна възраст. Създаването и улавянето на поразяващи въображението образи е нейният начин на изразяване. „Във всяка моя картина има много символика, породена е от дълбоки емоции и чувства. Най-често черпя вдъхновение от моите сънища, моите чувства и преживявания", признава тя.

Рецептата на Ивона да станеш успешен художник гласи: малко талант, много работа, хубава реклама и добра маркетингова стратегия.

Бързо събира армия от последователи в Инстаграм и Фейсбук, които с вълнение следят всяка нейна публикация. Мнозина от тях се превръщат и в нейни клиенти. Студентката почти няма свободно време от желаещи за фотосесии.

С вещина използва както старовремските, така и последните технологии. На моменти е изправена пред дилемата дали да нарисува нещо дигитално с графичния си таблет, или да го направи с бои и четка. В повечето случаи решава да си изцапа ръцете и да се вживее като дете, което за пръв път пипа боички.

„Този тип работа ми е някак много жив, има тръпка, емоция, можеш да усетиш болката или щастието на този, които е рисувал“, отбелязва тя. Водена от голямата си страст, кандидатства в Художествената академия в София. За целта цели четири път ходи на уроци по рисуване. Пропуска и предварителните курсове за рисуване. „Фотографските ми ангажименти бяха основно през уикенда, когато са и уроците. Освен това не ми е особено приятно да ми казват какво да правя, за да избягам от стила си и да правя нещо "както трябва". В рисуването няма „трябва", категорична е младата артистка. На изпита се представя блестящо и е приета в специалност "Живопис".

Преди да хване фотоапарата, Ивона в продължение на три години изучава Photoshop. Навлиза в най-дълбоките тайни на програмата за вълшебства със снимките. В един момент усеща нужда освен обработката на снимките, да започне да създава свои проекти и да прави кадрите така, че на нея  да ѝ харесват. „Един кадър понякога го обработвам с часове, защото искам всичко в него да е перфектно", посочва тя.

Любовта ѝ към фотографията започна преди две години, когато за пръв път си купува голям черен апарат. „Без майтап, взех се много на сериозно, всъщност така правя с всичко. Много вярвам, че нещо ще ми се получи, и нещата винаги ми се получават. От този момент фотографията стана огромна част от живота ми", убедена е Ивона.

Минава през различни фотографски жанрове - снима пейзажи, цветя, улици, храна, различни събития, докато най-накрая открива своята страст.

„Обожавам да снимам хора, техните емоции и чувството, което ми създават. Всеки човек ме вдъхновява по различен начин и около конкретен човек изграждам концепция за снимки. В моята работа Човекът в един кадър не създава цялата снимка. Не съм фенка на близките портрети, но много се възхищавам на работата на такива фотографи“, подчертава тя. 

По думите ѝ, важна за посланието на кадъра е и заобикалящата го среда. Постоянно обикалям нанякъде (струва ми се, че някои хора си мислят, че искам да обирам сградата, като я оглеждам обстойно), на някакви много странни места виждам потенциал за нещо различно", обяснява фотографката.

В нейното творчество по-голямата част е подготовката, а не самото снимане. Ивона развива и планира обстойно концепциите си с месеци. Събира материали, избира си модели и облекло, ангажира гримьори и фризьори за фотосесиите.

„Доста си тормозя моделите и то с дълги фотосесии, така че да внимават тези, които ми се навиват на шантавите идеи", предупреждава красавицата.  

Освен приказните сюжети тя нахълтва по своя див начин и в еротичната фотография като автор и като модел.

„Голото тяло е само повод за творческо вдъхновение за мен, но съвременният свят доста е сплел представата за голота с порнографията, което в очите на обществото превръща рисуването (повечето мои картини са голи тела) и снимането на голо тяло в нещо неприлично - за повечето хора, които са под силно влияние на посредствената среда“, подчертава фотографката. 

Ивона Кръстанова: Голото тяло ме вдъхновява

Какво е за теб фотографията?

Фотографията е едно от нещата в сферата на изкуствата, които обожавам, и имам съмнения, че след време ще ми е основна професия. 
За да си професионалист ти трябват няколко умения - да снимаш на ръчен режим, да се научиш си боравиш със светлината, да познаваш техниката си, да имаш идея и да предразположиш модела. На доста мои колеги им липсва последното за съжаление. Аз работя доста с деца и те много учат как да се държиш с човека пред камерата. 

‌Какво обичаш да снимаш?

Основно в момента показвам свои концепции в сферата на приказките. Снимките ми създават един вълшебен свят с доста невероятни същества. 

Снимам също и еротика. Имам даже клиентки, които са на доста високи постове, правят такива фотосесии като подарък към съпруга си, или съпрузите им им подаряват такива фотосесии. Радвам се, че такива хора са ми гласували толкова голямо доверие. 
Обожавам актовата фотография, чистата форма на изкуство и нежност в нея. 

Голото тяло е само повод за творческо вдъхновение за мен, но съвременния свят доста е сплел представата за голота с порнографията, което в очите на обществото превръща рисуването (повечето мои картини са голи тела) и снимането на голо тяло в нещо неприлично - за повечето хора, които са под силно влияние на посредствената среда. 
Имам и няколко експериментални актови фотосесии, които не мисля да покажа скоро, качвам само снимки, с които съм на 100% горда и могат да станат всеобщо достояние.

‌Коя е най-трудната част от работата на фотографа?

Най-трудна част за мен е работата с хора понякога, защото всички са различни, а ако не можеш да работиш с хората, снимките няма да се получат Изобщо. Аз се старая хората пред апарата ми да се чувстват добре, когато снимам някого, той става единственият, превръща се в най-красивият и специален човек за мен. 

(Предполагам, че затова съм и леко ревнива към моделите си и не обичам да ги снимат други фотографи). Искам всеки, който съм снимала, не само да е доволен от кадрите, но и от цялостното преживяване.

Имаш опит и като модел. 

Освен това, че аз снимам, доста ме снимат и мен. Често ми задават въпроса дали се срамувам от това да съм пред камера. Преди малко повече от година мразех да ме снимат. Изобщо не се харесвах на снимки. Не ме беше срам, просто много трудно се отпусках пред някого и така снимките ставаха неестествени. 

Съветът ми към всички хора, които искат да се снимат с фотограф, е да намерят фотограф, който да им е приятен като човек и да му имат доверие, и да снимат няколко пъти заедно. 

Както всичко друго, и това да позираш се учи. Колкото повече те снимат, толкова повече увереност и самочувствие придобиваш в това, което правиш. Толкова повече започваш и да харесваш тялото си и лицето си. Не бих посъветвала някой да се хвърля на съблечени фотосесии още от първия път, защото вероятността да се чувства комфортно е много малка.

Какво друго необичайно има около теб?

Рядко нося грим. В свят, в който да бъде една жена красива, означава да покрива несъвършенствата си с грим, аз съм намерила куража да бъда щастлива със себе си.

Също се сещам още, че все не ми стига времето. Имам чувството, че не успявам да го оползотворя. Орисана съм с това да нямам време винаги, защото съм се захванала с 1001 неща. Винаги планът и графикът ми е с две седмици напред.

 

Руслан Йорданов

Руслан Йорданов

Журналист - екип "Култура"

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Никотинът е естествена съставка на тютюна. Кое твърдение е правилно?