Иван Джамбов: Ожених се за втората си любов

Отдадох се на археологията, но първата ми голяма страст е музиката


По повод на 70-годишнината на археолога Иван Джамбов пловдивското университетско издателство „Паисий Хилендарски” подготвя за издаване специален Сборник с изследвания. Със своите над 300 страници, в които участват над 30 автори, томчето събира в себе си почти половинвековния принос на доц.
д-р Иван Джамбов в научноизследователската и преподавателската дейност.

Книгата носи името „Археологически хоризонти”. Изненадата е, че в нея ще бъдат публикувани някои от най-новите открития в родната археология от последните няколко години. 

70 години, от които близо 50 посветени на археологията, са повод за равносметка, споделя Иван Джамбов. В ПУ и в цялата гилдия го знаят като създател и дългогодишен ръководител на катедра “История и археология” към университета. В последните години той чете лекции и за приноса на културно-историческото наследство за развитието на туризма ни във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР). За себе си Джамбов казва, че е "фамилно обременен". Баща му Христо Джамбов - старши научен сътрудник - е дългогодишен директор на Археологическия музей в Пловдив. Синът Иван Джамбов също избира археологията за свое призвание и в годините е работил с имена като покойния Божидар Димитров, Николай Овчаров и Георги Китов, който дори кръщава могила в Средна гора на негово име.

„Георги Китов беше мой приятел, с него работихме в един и същ район, през 80-те, този на Средногорието. По това време той проучваше могилните некрополи около Старосел и Красново. Имали сме много непринудени срещи. На един Трифон Зарезан двамата с Жоро Кита, както го наричахме, решихме да се видим, да поприказваме. И ето ни в същинската Средна гора - в една местност, преди това обхождана и от баща ми, и от Димитър Цончев, и от много други археолози. Седнахме да пийнем по едно вино. Жоро като извади едни колбички, като тези, които ги има в химическите лаборатории - за виното. И започнахме - една колбичка, втора колбичка. Развърза ни се езикът и той казва: аз знам, че ти си работил преди мен тук, в местността Могилките, където има над 250 тракийски могили. Показа ми една от могилите и продължи: „Трябва да ти призная нещо. В моя дневник за археологически разкопки трябва да кажа кой първи е видял тези могили. Затова съм посочил теб. Кръстих една могила на твое име и сега тя се нарича Джамбова могила”. Запаленият археолог обаче бързо се връща към родния Пловдив и добавя, че за него само той е истинският „град-съкровищница”. А сред богатствата му, на първо място, поставя археологията. „Не казвам, че е само тя, но Пловдив изобилства с находки и всяка година ще предоставя на археолозите нови и нови открития, като надписа, който излезе на Античния театър. Ако ние, археолозите, не го разкрием това богатство, как Пловдив ще е културна столица на Европа”, категоричен е Джамбов.  

Признава, че първата му голяма любов е музиката. „Тя започна, когато бях на 5 години, с първата ми продукция на цигулка”, спомня си пловдивчанинът. Родителите му го записват да учи солфеж и цигулка в пловдивското Музикално училище, където негови учители са проф. Асен Диамандиев, Димитър Келбечев, Гаро Саркис Балтаян - все големи имена в пловдивската музикална школа. „Музиката и досега е един от жанровете, които ми дават много широк простор в мисленето. Да се докоснеш до струните е нещо много специално - бих казал силно духовно преживяване.” Музиката го съпътства и в годините, след като завършва средното си образование. Джамбов свири с популярни в годините на соца оркестри, ходи по турнета с Христо Кидиков, Мими Иванова и артистите Искра Радева и Никола Анастасов.   

За всичките му заслуги през годините наскоро Джамбов получи заслужено признание. През май т.г. той е отличен с най-високото отличие: грамота и почетен знак „Златен век” с печат на Цар Симеон Велики” - златен, от министъра на културата Боил Банов. Това стана на годишните награди по случай 24 май - Деня на българската просвета и култура.


 Най-вълнуващото откритие: Крепостта на деспот Войсил

Средновековният град Копсис до Сопот е една от най-добре запазените крепости у нас. Била е на брата на цар Смилец - деспот Войсил. Двамата са живели в труден за държавата ни момент - времето на татарската хегемония. Считам, че съм открил крепостта на деспот Войсил, публикувал съм я, това е най-големият ми принос в археологията, добавя изследователят на древното знание. Става дума за крепостта Аневското кале, обявена за паметник от национално значение през 1965 г., навремето тя е служила за резиденция на деспот Войсил. „Изследвайки я, постепенно стигнахме до извода, че става въпрос за средновековен град с особен статут, не за обикновена крепост. И така пред нас се откриваше възможността да изследваме седалището, цитаделата на Копсис - една от най-забележителните крепости от Втората българска държава”, разказва археологът Джамбов.

Фадо на живо в португалска гостилница

Обиколил съм Египет, Йордания, може да се каже почти цяла Европа, както и части от Азия и Северна Африка, разказва доцентът. Само че пътувайки по света, той не забравя за ангажиментите си. „Всяко пътуване е било свързано с работата ми. Правя фотоси, снимам документални филми, после ги показвам на студентите си и им разказвам неизвестни детайли около всички мои дестинации.”  

Едно от последните му пътувания е в земите на Великобритания и по-конкретно в Уелс, където посещава редица средновековни замъци. „Преди броени дни пък се завърнах от Португалия, където стигнах до най-западната точка на континента Европа - Cabo da Roca, там, където се вижда само океанът и по-нататък няма земя”, смее се пловдивчанинът. Най-съкровената мечта обаче била да посети португалската tasca - там, където свирят fado (фадото е традиционната португалска градска инструментална и вокална музика). „Това е любимата ми музика и за мен беше изключително изживяване да я слушам на живо в изпълнение на местни музиканти.”  

В Португалия научава още нещо любопитно - открива саркофага на византийска принцеса в църквата „Санта Мария” в Коимбра. „Тя не е толкова познато име в историческите хроники, но всъщност е била родственица на цар Иван Александър”, разказа Джамбов.

Оцени новината

Оцени новината
1/5 от 1 оценки
1/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?