Иван Ананиев - философът Супермен

Боксьор от тежка категория изяде Фройд с кориците, запален по книгите от преподавателя си

Има три предмета, които не са включени в училищната програма - толерантност, човечност и любов. Трябва да си много специален учител, за да ги преподаваш ежедневно на учениците си. Да се учиш от тях, да се смеете и да растете заедно. Защото учител, който нищо не научава от своите ученици, не е избрал подходящата професия.

Такива учители винаги се помнят. Те имат решаваща роля в изборите, които правим през целия си живот. Преподават уроци с личния си пример на хора и професионалисти.

Те живеят с мисия, която носи след себе си най-голямата отговорност. Независимо дали ни учат на български, физика, химия, математика или физкултура, те са тези, които ни мотивират, изслушват и съветват. Едновременно са наши приятели, авторитети и морални водачи. В навечерието на Деня на славянската просвета и култура 24 май решихме да ви разкажем за тях. За да се знае, че ги има и точно те създават бъдещето на България.

 

 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

За да си учител в България, трябва да си философ и Супермен едновременно. Това Иван Ананиев, преподавател в ПГТ „Асен Златаров“, го знае отлично.


Бивш спортист, състезател по лека атлетика и баскетбол, Ананиев е завършил „Философия“ и „Българска и руска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, в чийто баскетболен отбор е играл.

Успехите, които е постигнал с възпитаниците си, са като извадени от сценарий за американски филм, в който духът побеждава материята. Само че в България това си е голяма философия. „В училище е така - да си актьор, ти влиза в длъжностната характеристика”, шегува се Ананиев.

На пръв поглед ролите, в които влиза, са несъвместими. Освен че води възпитаниците през дебрите на Хегел, Кант и Аристотел, философът тренира училищния отбор по баскетбол заедно с колегата си по физическо Цветан Златански. Тимът му стига до финалите на ученическите игри, като побеждава с размах съперниците си и детронира дори отявлени фаворити за титлата. И то в училище, което не разполага дори с физкултурен салон. Успехите вдигат не само „акциите” на играчите, но и нивото на училището. На тези, които непрекъснато го питат как го прави, Ананиев отговаря лаконично: „Това ми е работата”. И допълва, че отдавна е превърнал професията си в начин на живот, защото така я разбира.

Децата имат невероятно чувство за благодарност. Ако подхождаш към тях правилно, справедливо, добронамерено, те ти го връщат по десет, убеден е Ананиев.

Осъзнал го още като дете в Русия, където учил. Тогава разбрал какво е да получаваш любов от учителите. Директорите работили гъвкаво и не робували на стереотипи. И то още през 70-те години на миналия век! „Там имаше демокрация. Носехме дълги коси, а като се върнах в България, някои ме сочеха с думите: „Вижте го този!“, спомня си Ананиев. След завръщането си в България сменя няколко гимназии като "труден" ученик и взима средното си във Вечерната. После отношението му към системата се променя, а днес приема работата си в образованието като мисия. 

Радостен е, че „Асен Златаров“, в което работи, е случило на директор, а не на тесногръд чиновник. "Ако не беше така, нямаше как да изградим такъв баскетболен отбор“, гордее се учителят.

Като треньор той се грижи не само за добрата спортна подготовка на децата, но и за успеха им в училище. От това произтичат не една и две комични ситуации. Спомня си как най-изявеният сред баскетболистите го срещнал веднъж в коридора и притеснено споделил, че имат проблем по география. Учителката поискала да научат поне посоките на света, но и това ги затруднило. Тогава се наложило треньорът да вкара в действие нестандартни образователни подходи. Предложил им да си представят, че са в залата на „Академик“ и от раз ги ориентирал в географията: „Единият кош е на изток, съдийската маса - на север. Следователно дясната ви ръка сочи на юг!“.

Ананиев разказва, че когато преди 7-8 години в училище организирали футболен турнир, дисциплината се затегнала неимоверно.

Асфалтът на игрището обаче се изронил и често се стигало до контузии, та на медицинската сестра й свършили бинтовете. Наложило се да преустановят мачовете. Останала единствено почетната среща между шампиона на училището и ветераните. „Учителите играем повече с дух, отколкото с тяло“, шегува се философът. Като доказателство посочва, че господинът по физическо, който има в кариерата си професионални мачове за ЦСКА, е „юношата“ на отбора.

„По време на мача ме бутнаха. Аз паднах и си счупих ръката. На другия ден господинът по немски и той си счупи ръката. Учителят по физическо пък паднал лошо и си контузил ръката на турнир в Турция. Но си казал: „И аз ако се върна с гипс в училище, край!” "Сега тайно се уговаряме в учителската стая, уж отиваме да играем белот“, смее се Ананиев.

Въпреки инфарктните моменти по време на мача, ветераните победили шампионите на училището с 4:3. „Беше лошо за тях, защото в публиката имаше ученици от 8-9. клас, които ги гледаха като идоли. А то какво - изгубиха от даскалите“, спомня си преподавателят по философия, който помага на колеги и възпитаници и в подготовката по граматика.

Само за 6 урока при него господинът по физическо изкарал 5.40 на изпита по езикова култура. А боксьор тежка категория, който бил най-добрият му ученик по философия, така „захапал“ Фройд, че за малко да го нокаутира.

Ананиев тренира и отбора по дебати в училище, който е член на Национална асоциация „Дебати“ - България.

Един от изявените му ученици в момента живее в Дания и е мениджър в Икеа. Учителят разказва как преди години го поканил в отбора, но момчето отказало, защото се страхувало да говори пред публика. След като се отпуснал обаче, постигнал зашеметяващи успехи. Дори в Дания му връчили сертификат за лидерски умения, какъвто там получават едва 1 от 500 души. Посветил го на учителя си по философия, защото от срамежлив ученик го превърнал в мениджър на висше ниво.

Един от най-големите успехи на преподавателя е и призовото място на дванайсетокласничката от ПГТ „Асен Златаров“ Мария Костова на Националната олимпиада по философия. Макар да учи кетъринг, тя надви връстниците си от елитните училища под тепетата, завоюва титлата „Лауреат“ и първото място за Пловдив. „Мария е като Юсеин Болд - стартира бавно, но впоследствие се засилва неимоверно и увеличава до края. Изключително всеотдайна, мобилизира се“, казва Ананиев. 

Да обучаваш, означава да се грижиш е ръководният му принцип.

„Някои смятат, че осмокласниците са лоши, но те просто са осмокласници. Ключът към това да те слушат е да си подготвен перфектно. Объркаш ли нещо - край!“, категоричен е преподавателят.

Мит според него е и че учениците харесват млади учители. Когато предстои в клас да влезе нова студентка, винаги питат: „Ами ако не става?”.

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Костадин Бойчев

Костадин Бойчев

22.04.2019 | 00:35

Като цяло когато влезнах да уча в ПГТ " Асен Златаров" не очаквах нищо особено, но учители като Иван Ананиев и Младен Боев ме амбицираха и ме направиха като цяло по-добър човек, а не просто по-добър ученик. Около десет години след завършването ми в гимназията, все още се чувствам така благодарен към наученото от тях и ще го запазя до края на живота ми. Благодаря Ви и поздрави от Ню Йорк.

Отговори
7 0
Руси Чернев

Руси Чернев

21.04.2019 | 09:38

Учители като него ни дават надежда, че най-доброто за България предстои

Отговори
11 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?