Италия е сред най-социалните дестинации за висше образование

Димитър Александров е управител на фирма "Скай Лайнс", която е официален представител за България на голяма част от италианските университети и организира специализирани изложения "Study in Italy".

 

- След като Брекзит повиши таксите във Великобритания, Нидерландия стана дестинация N1 българските студенти в чужбина, но проблемът с настаняването ги принуждава да търсят други алтернативи - с приемлива цена и по-лесно устройване. С какво Италия, към която интересът все повече расте, си заслужи вниманието?

- Една от основните причини да се свива приемът в Холандия е проблемът с настаняването, но има и предприети политически мерки, които ограничават университетите да се популяризират така, както го правеха в последните няколко години.

Италия е известна с първите университети в Европа. Болонският университет  и университетът на Падуа  са

  първите академични институции.

Нивото на академична подготовка е високо. Италия стои като стожер във висшето образование. Това, които доскоро ограничаваше интереса, беше липсата на програми на английски език. А те все повече се увеличават в последните 7-10 г.

- Стъпвайки на тази традиция, какво предлага към днешна дата като възможности?

- На английски език, освен традиционните за страната дизайн и мода, включително продуктов и вътрешен дизайн, вече могат да се учат и архитектура, икономика, бизнес, мениджмънт, международни отношения, дигитален маркетинг. Дори медицина. Все повече се увеличават възможностите за международните студенти.

- Може ли да си го позволи семейството на българския кандидат-студент?

- Държавните университети са едни от най-приемливите в Европа.

В Италия вярват, че всяко семейство и всеки студент има право на достъп до висше образование и доходите на родителите не трябва да са пречка.

В тази връзка таксите се определят според доходите на семейството от предходната година. Системата е доста сложна, но най-общо се проверява какво има като доход семейството и като състояние. По този начин се определя таксата. В държавните университети може да бъде от нула - в голяма част от случаите за българските студенти, до 5000 евро - да речем в университета във Венеция в някои по-скъпи специалности.

В частните образователни институции е по същия начин, макар таксите да са доста по-високи. Официално са от порядъка на 10 000-16 000 евро, но със системата за намаляване на база на семейните доходи тези такси могат да паднат до 5-6 хиляди евро.

- Какво печели студентът в Италия от гледна точка на възможностите за реализация - защо да учи точно там дизайн или медицина, а не в Нидерландия, Германия или в САЩ?

- Всяка дестинация има предимства и недостатъци. Италия е популярна с дизайнерите и архитектите си, а българският студент има какво да научи. Тъкмо там са завършили едни от най-добрите дизайнери и архитекти като например Джанфранко Фере. Политехнико де Милано е един от най-добрите университети в света в сферата на инженерните науки и архитектурата.

Факт е, че има и доста италианци, които учат в България медицина, което показва колко селективни са италианските университети в тази дисциплина. Ковид тества тамошната здравна система и тя се оказа на доста високо ниво. В тази сфера има много какво да се научи не само от практическа гледна точка, но и от изследователска.

Освен всичко това, предимство е и възможността да се научи италиански език - особено за тези, които ще се занимават с икономика и мениджмънт. Италия е вторият търговски партньор на България и нашите студенти си заминават оттам с един много добър пакет от знания и умения, които дават възможност за реализация  - учили са на английски, а знаят и италиански. Живели са в страната, усвоили са местните порядки.

- Ако Нидерландия приучава на екологична култура и уважение на многообразието, на какво учи Италия?

- Италианците са много по-близо до нашата култура. Разговарях с наше момиче, което учи в Холандия, и то питаше как може да се прехвърли в Италия - защото счита, че много по-лесно живее един българин на Ботуша, отколкото там. Италия е много история, много архитектура, добра храна, повече слънце.

И в това отношение - на чисто битово ниво, е по-лесно вписването.

- Какви са недостатъците?

- Определянето на таксите на база на семейните доходи е свързано с много бюрокрация, която родителите не харесват. Трябва да ходят при данъчните и в общините. Но пък за да може да се ползват позитивите на системата и да се учи по-изгодно, трябва да се мине през това.

Докато в Нидерландия 88% от населението говори английски, в Италия не е точно така.

Младото поколение, разбира се, много повече се справя с английския, но не е както в Холандия.

- А настаняването?

- Характерно за италианските университети е, че много рядко имат кампуси от типа на университетите в САЩ и във Великобритания - като общежитията за първата година на студентите. Търсенето на квартира е оставено на децата и родителите на свободния пазар. Университетите дават напътствия и доста полезна информация. Едно от предизвикателствата е намиране на квартира, но е решимо.

Вече 15 г. се занимаваме с Италия като дестинация и - за разлика от Холандия, откъдето е случвало да се върнат приети студенти заради липсата на квартира, с Италия не сме имали такива казуси.

Като агенция, специализира в работата с Италия, оказваме допълнителна помощ. Свързваме студентите с вече установили се на Ботуша наши младежи. Проучваме вече настанените дали нямат възможност да приемат още някого в квартирата. Освен това свързваме всички започващи българи в дадено учебно заведение - ако искат, да се срещнат предварително, да се уговорят, да си наемат заедно квартира. В комбинация това, които самите университети правят, и нашата експертиза, засега са овладени предизвикателствата.

- Устройването на квартира повишава ли много издръжката?

- Повечето студенти отиват в Северна Италия, в района на Милано. Това е малко по-скъп град от София - от гледна точка на разходи за квартира, транспорт и стандарт на живот. Но в супермаркетите не бих казал, че е по-скъпо от България. По отношение на квартирите, ако не държиш да си в центъра, а малко по-изнесен в покрайнините, но близо до метро, при всички положения се намира изгоден вариант.

Но средно родителите трябва да бъдат подготвени със сума между 600 и 800 евро на месец, за да могат студентите да нямат притеснения. Това е минимумът.

- Може ли издръжката да се подпомогне със стипендия?

- Стипендиите са на база постижения на студентите. Всеки университет по различна система ги оценява. Освен академичните, има и регионални стипендии, дори и за частните университети. Във всяко висше учебно заведение има

държавен офис, в който младежите с по-ниски доходи могат да подадат своите документи и да кандидатстват за финансово подпомагате от региона, в който е учебното заведение.

За Милано например е Ломбардия. След като вече са приети студентите и са започнали следването си, могат да кандидатстват за такава помощ.

В Католическия университет тази година обявиха единна такса от 6000 евро за всички студенти от Европа, но голяма част от българите подават документи за финансово подпомагане от Общината и в последните няколко години 60-70% от студентите успяват, ако не да премахнат изцяло таксата за обучение, поне доста да я намалят.

Италия, с две думи, е една от най-социалните дестинации за висше образование в чужбина.

Единственото затруднение е свързано с необходимостта да се следят изискванията на много институции и да се вадят много справки.

Но ако не от първата, от втората година българите могат да се възползват пълноценно от тези възможности.

- Колко са българските студенти в Италия и какво учат?

- Няма официална статистика. Това, което ние забелязваме, е, че най-желани са Политехнико де Милано, Католическият университет в Милано, Бокони и дизайнерските академии. Но държавните университети - във Венеция и Падуа, все повече добиват популярност. Там предизвикателството е, че достъпът до голяма част от програмите е с изпит. Но българските студенти са подготвени и успяват.

- Има италиански паралелки в езиковите гимназии, включително и в Пловдив. Разчитат ли младежите на тази подготовка или предпочитат английските програми?

- 90% са в английските програми, дори да са от италиански паралелки. Имаме няколко примера с младежи, които не биват приети в английските програми, и едва вторият им избор е за обучение на италиански. Като че ли се чувстват по-комфортно да учат на английски. Възможностите да се учи италиански са безброй. И българите, които знаят италиански, определено имат предимство.