71

Хартиено писмо издигна класна в Нейна Прелест СНИМКИ

Ученици просълзиха директорката на ПГХТТ инж. Людмила Ганчева със спомени от школския живот и признания за обич към учителите в конкурс за ръкописно писмо

Жълтата рокля на класната от първия учебен ден преди 5 г. „прошумоля“ при разгръщането на хартиено писмо до директорката на Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника. Още книжни послания, събрани в импровизирана пощенска кутия в школото, припомниха за едно изгубване по коридорите при първото влизане в гимназията, за първата двойка по математика, за пътя от тетрадката до хромбука… „Колко яко, нали?!“…

Общо 68 писма събра инж. Людмила Ганчева, която предизвика гимназистите от всички 31 паралелки да излязат от устройствата и да й пишат по романтичния интимен начин от миналото – на ръка в хартиено писмо. Акцията бе по повод Деня на ръкописното писмо - 23 януари, а днес авторите на посланията с най-красив почерк, без грешки и с най-трогателно съдържание получиха наградите си – писалки с мастило и луксозна хартия за писма. И личен отговор до всекиго от директорката.

Сред отличените е и една млада учителка – Петя Панчева, която преподава по руски и български език и литература. „Школо, кафе, дете…",  започват нейните шеговити строфи.  „Девети А, девети Е, пълно е с мъже, лошо, 2!“, реди нататък учителката чак до финала, където обобщава: „Обичам ги и те го знаят, но за домашното ще трябва да се постараят!“.

Такава любов и такива емоции не съм очаквала, признава инж. Людмила Ганчева. Избърсала сълза, докато чете писмата, а първоначално намислените категории за краснопис, най-смешно и най-трогателно писмо се омесили във всяка от страничките от тетрадка. И ето че училището си има петима рицари и дами на ръкописното писмо.

Надежда Тодорова от 12. Б два пъти писала своето – на ръка не е като с компютъра, не може да се редактира.

Сара Петкова от 10. Ж пък открила как да се справи с това предизвикателство – съставила първо писмото в компютърен

файл, а после го преписала старателно. На две страници голям формат тя разказва за вълнението си от първия учебен ден, когато се изгубила по коридорите в голямата и непозната сграда на новото училище. Спомня си как не смеела да погледне директорката, а после се оказало, че може да се говори с нея съвсем приятелски. В гимназията се видяло, че отличничката има пропуски по химия. „А един пъзел не е цял без последното си парче, нали?“, пише гимназистката и благодари на преподавателката си, с чиято помощ наваксала. Едно от най-хубавите неща в училището за Сара е школското радиопредаване, в което звучи и интересна информация, и модерна музика, а тя самата вече е част от журналистическия екип „Клио“. От миналата година учи и с хромбук. „Колко яко, нали?“, възкликва десетокласничката. Гимназията е спомен, за която винаги ще разказва.

Писмото на Емануела Русева пък е писано с мъничко тъга – че след 4 месеца дванайсетокласничката ще си тръгне от училището, което чувства като дом. Споменът за първия учебен ден през 2017 г. е ярък като жълтата рокля на класната. „Нейна Прелест Светла Николова, на която дължим безкрайни благодарности, че 5 г. ни изтърпя детинското, леко глупаво и доста мързеливо от наша страна поведение – пише Емануела. – Обичаме ви, класна!“. Сега се усмихва на тайно проронените сълзи за първата двойка по математика. И си спомня как всеки ден носел нещо ново и интересно, тъжно или смешно. Вече голямо момиче, Емануела оценява усмивката, с която директорката  посреща в трудните дни на пандемията, и това, че учителите са дали и уроци по човечност и справяне с живота.

Иван Динчев от 9. Е клас пише за първи път хартиено писмо. Бъдещият инженер по топлотехника не помни да е писал даже на Дядо Коледа, но също е сред наградените.

В писмата се вие и едно хоро, летят топки и ракети от спортния празник на училището. Оказва се, че за някои от учениците това са съвсем непознати преживявания – онези, които са постъпили в школото, когато пандемията започна и „забрани“ всякакви извънкласни дейности със събиране на много хора. 

Където и да се разпилее випуск 2022, догодина инж. Ганчева че чака отново хартиените му писма – следващото издание на конкурса ще е и за бивши възпитаници.  На сегашните инж. Ганчева написа: "Мили мои деца, благодаря ви за топлите вълнуващи писма, които ми изпратихте! Сякаш нашите разговори наживо продължават във вашите писма: вие споделяте, аз ви слушам, чета".

А още преди да започнат да идват посланията - съвсем наистина по пощата и с марка, двама деветокласници създадоха свой проект за марка на училището.

Рая Божкова и Мариян Александров сами си направили плика за писмото си от амбалажна хартия, залепили ръчно нарисуваната от тях марка на гимназията и запечатали уважението и обичта си с восъчен печат на гърба.

Снимки: Наташа Манева

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?