Доц. д-р Теофана Гайдарова: Искат ни за работа добър английски, а български?

- Доц. Гайдарова, безнадеждно или „безнадежно“ е положението с грамотността, щом тази дума е най-масово сгрешената на приемния изпит по български език в ПУ „Паисий Хилендарски“?

- Наблюденията ни никак не са обнадеждаващи! От две години не сме имали кандидатстудентски изпит и ми се струва, че за това време нивото на грамотността е станало още по-ниско. Фактът, че има само 21 отлични оценки и нито една пълна шестица при 736 явили се на изпита, е много показателен. Предполагам, че кандидат-студентите не са се готвили специално за изпита по български език, но подготовката за матурата би трябвало да е достатъчна за успешното му полагане. Когато езиковата култура е налице (което е задължително при завършване на средното образование), изпитният формат няма значение.

Критериите, поставени от Комисията по български език, са постижими. А резултатите с всяка година стават все по-ниски. Тройка се постига при 21 грешки, а двойка се пише за 22 грешки на всяка задача. Текстът, в който имаше заложени правописни и граматически грешки, беше 21 реда, а проверяващият пунктуационните умения - 19 реда. "Отличен 6.00" пишем при 3 допуснати грешки - и тук сме дали аванс. Това е най-либералната скала в историята на нашия изпит.

За съжаление, нямаше нито една безгрешна работа. А кандидат-студентите са завършили български училища и би трябвало да имат добра езикова култура.

Наблюденията на изпитната комисия са твърде тревожни - някои кандидат-студенти не владеят елементарни правила

- А една голяма част от тях искат да станат учители…

- Да, изпитът е възможен вход за различни специалности, но най-вече се явяват кандидати, които искат да станат психолози, учители в детски градини, начални учители, преподаватели по български език и литература и т.н. Разбира се, те могат да кандидатстват и с матуритетните си оценки, от които явно не са доволни, за да се явяват на кандидатстудентски изпит.

- В последните години политиките на МОН са в посока най-добрите да стават учители. Интересът расте заедно с повишаването на заплатите и конкуренцията стига до 9 души за място. Виждате ли в първи курс наистина подготвени студенти?

- За жалост, не всички първокурсници имат необходимите от училище базови знания. Има прекрасни студенти, с които се работи много добре. Но има и такива, на които им липсват 12-те училищни години - поне по отношение на българския език.

Знанията, ако ги има, трябва да проличават във всякакъв формат

- И средното ниво е по-скоро притеснително?

- Наблюденията на изпитната комисия са твърде тревожни - някои кандидат-студенти не владеят елементарни правила, свързани с правописа на а и ъ, о и у, е и и, с правописа на двойните съгласни - двойно н и двойно т. При употребата на местоименията честа грешка е липсата на ударение на и при кратките форми на личните и притежателните местоимения (ѝ). Членуването на имената от мъжки род не е овладяно.

Типична грешка е липсата на затваряща запетая след подчинените изречения, обособените и вметнатите части. Но не само там. Често няма запетаи и пред (на) който, че, защото и др. под. - въобще пунктуационните правила не се познават добре.

Не би било коректно да направя съпоставка на резултатите от матурите и от кандидатстудентския изпит. На държавния зрелостен изпит след 12. клас има и въпроси по българска литература, и въпроси върху текстове за четене с разбиране. Затова не може да се сложи категорично равенство между двата изпита, но знанията, ако ги има, трябва да проличават във всякакъв формат.

Неграмотността се вижда най-вече в собствените текстове. В другите задачи - за поправка на правописни, граматически и пунктуационни грешки, кандидат-студентите целенасочено правят корекции. Започнат ли обаче да пишат собствен текст, следят само съдържанието, но не и фòрмата. В много изпитни работи личи и неумението за създаване на текст по зададена тема.

Априори се приема, че българинът знае своя роден език. Но на практика това не е съвсем вярно  

 

- Къде губим децата по пътя към грамотността - когато учат А и Б в училище или още когато на 2-3 г. родителите слагат в ръцете им устройство вместо книга? Имат ли вина учебните програми?

- Изгубваме ги още в най-ранна възраст. Причините са много и комплексни. Изключително важно е възпитанието в семейството - да се насочват децата към хубавите книги, да се пробужда любопитството им за четене. Целенасочената работа в това отношение трябва да продължи в детската градина и в училището. Нежеланието за четене също е много сериозен проблем. Чувала съм, че гимназистите не си купуват дори учебници, да не говорим за книги. Може би и стилът на учебниците е понякога много тежък и децата губят интерес. Учебните програми не желая да коментирам, но и в тях има сериозни недостатъци. В новите учебни програми повече се залага на практическата грамотност, но явно не е достатъчно.

Следователно причините са и в учебните програми, и в учебниците, и в учителите, и в родителите. Родителите не бива да се надяват детето да получава познания единствено в училище. Както се грижат да е нахранено и облечено, така трябва да полагат усилия и да е научено и възпитано. Не може да бъде оставено единствено в ръцете на учителя и от него да се очакват чудеса. Родителят има едно, две или три деца, преподавателят - 26 в  класната стая. Може ли с всички да работи еднакво в часовете, в които трябва и да обучава, и да възпитава?!

Да има повече часове по български език, занимания по реторика, изразително четене и краснопис

- Може ли да се навакса пропуснатото по отношение на езиковата култура?

- Ако човек осъзнава необходимостта от това и има желание да го направи, може.

Но по-сигурният начин е да има общодържавни изисквания - при заемането на определена позиция във фирма или в общинската администрация наред с владеенето на английски и компютри да се изисква и владеене на българския книжовен език. Априори се приема, че българинът знае своя роден език. Но на практика това не е съвсем вярно. Ако се въведе изискване за овладяност на българския език, хората ще се замислят по-сериозно.

- Хората, начело на държавата с дипломи от елитни университети, говорят неправилно, а в парламента – дори с неприлични думи. Ако възрастните са немарливи към езика, кой да създаде у децата усещане, че да се говори и пише правилно, е важно?

- Нашето твърде болно общество по никакъв начин не може да намери мярката и доброто решение на подобни въпроси.

 

И проблемът е, че всъщност никой не го изисква - за определена позиция се иска английски или друг чужд език, дигитална компетентност. А българският език? Къде е той в скалата на изискванията?!

В чужбина е задължително да се овладее местният език, и то на съответно ниво, за да може чужденецът да се реализира. Така всеки, който желае да се реализира в България, трябва да владее писмено и говоримо българския книжовен език, независимо от произхода и етническата си принадлежност.

- Бъдете министър за 15 минути - какво бихте въвели, помечтайте!

- Не мечтая да съм министър, но имам конкретни предложения. Да се въведат повече часове по български език не само в училище, но и за бъдещите начални учители, които поставят основите на езиковата грамотност. В 12. клас задължителната матура да бъде по български език, а литературата да се включи към незадължителните. За определени позиции да се изисква

проверка на знанията по български език при постъпване на работа.

И всяка година за такива длъжности да се правят опреснителни езикови курсове.

В миналото наша семейна приятелка беше машинописка в държавната администрация. На 6 месеца минаваше задължителен опреснителен правописен курс. Необходимо е да правим осъвременяване на познанията си в областта на българския правопис и правоговор. Защото хората, които са завършили отдавна, няма как да знаят променените норми. Институтът за български език трябва не просто да издава нови речници, а и да отбелязва в отделни издания само настъпилите промени. Така ще се улесни овладяването им.

- Могат ли да помогнат модерните опити за досег с литературата - да се слуша аудиокнигата, вместо да се чете „Времеубежище“ на Георги Господинов? Или така съвсем ще закърнее общуването с нея?

- Не съм против аудиокнигите, но по-добре е да се общува пряко с текста.

Визуалното възприемане е много важно

Опасно е само когато в текста има правописни и пунктуационни грешки. Ще дам два примера. През 90-те години започнах да водя часове по езикова култура в университета и все се спъвах в думата „комин“. Теоретично знаех, че се пише с о, но много добре ми изглеждаше с у. Не можех да разбера защо, докато веднъж, препрочитайки за пореден път любимата си четирилогия на Димитър Талев, осъзнах, че в текста думата е написана с у. Това изписване се е запечатало в съзнанието ми и оттам е дошла грешната представа.

Отново през 90-те години, когато моите племенници бяха деца, им купувах много книги -  шаренки, красиви, но... пълни с правописни и пунктуационни грешки

(дори от типа на гледЪт, казЪл). Поправях ги старателно по страниците, защото печатаното слово внушава респект и сигурност. В онези години дори в учебниците се наблюдаваха нарушения на книжовноезиковата норма, което беше ужасно! Сега книгопечатането е по-коректно - има коректори, които въвеждат ред в правописно и пунктуационно отношение.

- Според библиотекарите дори четящите деца не посягат към детската класика, а любимите им книги са като комикси - например „Дневниците на един Дръндьо“. Илюстрации с по няколко изречения текст. Какво пропускат, когато това е досегът им с литературата?

- Пропускат да се насладят на хубав стил и прекрасен български език. Пропускат неповторимите светове на Елин Пелин и Йордан Йовков, на Емилиян Станев и Йордан Радичков... Ето затова не умеят и да пишат.

На моята кръщелница по случай завършването на 5. клас подарих романа „Войната на таралежите“ на Братя Мормареви. Казах й, че това е книга от моето детство, от детството на нейните родители - да я прочете, да й се наслади. Важно е да дадеш в ръцете на детето смислено четиво. Дали ще му хареса, или не, е друг въпрос. Но да знае, че го има, да се е докоснало до нещо, различно от Дръндьо.

Мисля, че и сега се пишат и издават много приятни и стойностни детски книги. И тук е ролята на родителя да насочи детето към тях. Да му покаже, че съществуват, без да е натрапчиво досаден. Но зависи и от любопитството на децата.

 

В училище има и други проблеми - малкото часове по български език. Мисля, че освен тях, децата трябва  да имат и часове по реторика и изразително четене - да се научат да се изказват, да говорят убедително. Не всички ще усвоят тези умения, но някои ще успеят. Да се въведат часове по краснопис. Има кандидат-студенти, които пишат с толкова уродливи кирилски букви, че е срамно, че имат средно образование.

В началното училище детето трябва да се научи да чете, да пише и да смята. Да пише красиво буквите, да говори книжовно, да чете изразително, да уважава писаното и устното слово. Изразителното четене е много важно. Като прочета на студентите изразително един текст, те споделят, че веднага разбират не само смисъла му, но и къде са запетаите. За жалост, съм се натъквала на студенти, които даже сричат.

Това е истинска трагедия. За функционалната грамотност дори не искам да говоря. Драматично е до каква степен ние увреждаме децата си!

 

В 12. клас матурата да е по български език, а литературата да се включи към незадължителните

- Какво се договориха катедрите по български език от държавните висши училища, за да опазят българския език?

- През юни катедрите по български език се срещнаха във Велико Търново на национална кръгла маса „Българският език в глобализиращия се свят“. Участваха петте големи държавни университета: Софийският, Пловдивският, Великотърновският, Шуменският и Благоевградският. Представителите им обсъждаха различни въпроси, но много от тях бяха свързани с преподаването и доброто овладяване на българския език в университета. Проф. д-р Красимира Алексова от Софийския университет и аз от Пловдивския университет се изказахме за преподаването на българския език в педагогическите специалности: "Предучилищна и начална училищна педагогика", "Начална училищна педагогика" (с чужд език), "Предучилищна педагогика" (с чужд език) и др. В различните университети тези специалности са назовани по различен начин, но общото е, че в тях се подготвят бъдещи учители. За съжаление, часовете по съвременен български език са изключително малко. В Пловдивския университет имаме 45 часа лекции и 45 часа упражнения, отредени за фонетика, лексикология, морфология и синтаксис на СБКЕ. Това е за цялото следване. Самите студенти изразяват неудовлетвореност, че курсът е толкова кратък. Дори методиката на преподаване на българския език се учи повече. А теоретичните базисни знания са крайно недостатъчни.

Какво още предлагат Катедрите по български език - очаквайте подробности

 

 

Д-р Теофана Гайдарова е доцент в Катедрата по български език на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Курсовете, които води, нейните научни интереси, занимания и публикации са главно в областта на съвременния български език, езиковата култура, теорията на книжовните езици. Доц. д-р Гайдарова е председател на комисията по български език на приемните изпити в ПУ.

 

Когато учителят пише "инжИнер"

Езикова култура трябва да учат всички бъдещи учители, независимо какво ще преподават, категорична е доц. д-р Теофана Гайдарова. И разказва две случки от своя опит като учител преди години. Влизайки в класната стая, заварила скупчените около дневника петокласници. Като попитала защо се смеят, й отвърнали, че тяхната класна ръководителка (преподавател по музика) не знае български. В дневника в графата за професия на родителя написала „инжИнер“. „Случайно е станало!“, опитала да ги убеди Гайдарова. А те отвърнали: „Не е случайно! На три места е така!“.

Друг път учителката по философия написала на дъската в 11. клас: „Боржуазни теории за…“. "Една по-смела ученичка й казала, че се пише буржоазни. „Това няма значение за философията“, отвърнала преподавателката. „Как така да няма? Правописът е задължителен за всички!" Детето ти прави забележка, а ти не си признаваш очевидната грешка - недоумява доц. д-р Теофана Гайдарова. - Затова е важно езиковата компетентност на всички учители да бъде на добро ниво не само заради тяхното собствено самочувствие, но и заради примера, който дават на своите ученици.“