Следвайте ни

Доц. д-р Морис Гринберг: Има технологии за деца с увреждания, но не се познават

АСИСТ прави безплатна оценка на нуждите и препоръчва подходящото средство

viber icon

- Какво ново се предлага като технология за допълваща и алтернативна комуникация?

- Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) е специфична област, свързана със средства, технологии, подходи и практики от последните 50-60 г., включително с най-новите информационни технологии и изкуствения интелект, които се ползват при затруднения в говора и/или писмената реч. Фокусът е върху деца и младежи, на които животът предстои и е важно да разполагат с помагащи технологии при комуникационни ограничения, но е важна и при заболявания като амиотрофичната латерална склероза (заболяването на Стивън Хокинг), афазия, ​алцхаймер, паркинсон, инсулт и др. 

Важна при избора и въвеждането на ДАК е ранната интервенция - когато се установи проблем, се прави оценка и се преценява кое е подходящото средство.  Детската церебрална парализа обикновено засяга физически, а в някои случаи и интелектуално, но въпреки това 70% от децата са в нормалния спектър на когнитивни възможности. Ала понякога не могат да говорят и да използват ръцете си. Тогава още с установяване на уврежданията трябва да има средства, с които детето да компенсира. Защото липсата на взаимодействие със средата и

невъзможността за говорене намалява общуването 80 пъти,

а това забавя развитието и при напълно запазени когнитивни способности.

Детето може да започне да ползва набори от картинки и символи за общуване или комуникационни табла. Те могат да са достъпни чрез таблет със софтуер за синтезирана реч. Трябва да учи нови думи, за да пита. Родителите трябва да знаят как да ползват такива средства.

Това може да стане, ако в процеса е въвлечен от самото начало екип специалисти - логопед, психолог, специалист по ДАК, невролог, член на семейството и др., които да направят оценка на нуждите на детето и изберат и внедрят най-подходящата система за ДАК за състоянието му в различните етапи на развитието. Достъпът до помагащи технологии за ДАК трябва да е осигурен от социалната система, която да предоставя или подпомага закупуването им. 

Отношението на обществото към тях следва различни модели. Изживял времето си е медицинският, който третира хората с увреждания  като болни и като обект на медицинска интервенция. Съвременните модели са свързани с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и правото на всеки да комуникира, да изразява мнението си и да участва в социалния живот. Тези права трябва да бъдат осигурени чрез предоставяне на нужните помагащи технологии за ДАК.

- Къде сме ние?

- България е изостанала значително. Няма обезпеченост от помагащи технологии за ДАК и те не се финансират в рамките на държавна система за оценка на нуждите и механизъм за предоставяне и помощ в използването им. Не са в списъка с помощни средства. Такава държавна система трябва да включва екип от специалисти с участие на хората с увреждания и техните семейства, който възможно най-рано да направи оценка на нуждите, да избере подходяща система за ДАК, да разработи план за развитие на комуникационните умения и да обучи специалистите и близките на човека с увреждания.

На III международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“, организирана от фондация „АСИСТ - Помагащи технологии“, Катрин Лемлер, известна с постиженията си с използване на система за ДАК с контрол с поглед, разказа за един свой ден като изследовател в Университета в Кьолн, където работи. Тя е завършила магистърска степен и консултира хора с увреждания и социални асистенти в областта на ДАК. Води активен живот, което е възможно в социалната система на Германия, където тя има лични асистенти и система за ДАК с контрол с поглед, закрепена на нейната моторизирана количка, с която може да иде навсякъде. Комуникира със синтезирана реч.

Ние работим с Ана Кръстева, която сега е във втори клас. Тя получи като дарение от една фондация такава система и благодарение  на усилията на семейството ѝ, на Ресурсния център за подпомагане на процеса на приобщаващото обучение в Търговище и личната ангажираност на ресурсния учител Борис Бисеров, завърши първи клас в масово училище. Ползва система за ДАК с контрол с поглед - камера, която се монтира под екрана или е вградена и следи погледа. По този начин той замества движението на мишката, водена от ръката. Специализиран софтуер позволява да се избират картинки или да се пише текст, който след това се произнася от софтуер за синтезирана реч. Ани отговаря на учителката така. Писането с поглед е по-бавно и трябва подготовка и култура на участниците в приобщаващо образование, за да е успешно.

- Защо не може да е масово?

- Изостаналите като нас имат преимуществото да ползват натрупания опит на напредналите. Но у нас невролозите, които установяват дадено състояние, често не са информирани какви технологии за ДАК съществуват.

И се пропускат възможности

Така е при хората със заболяването на Стивън Хокинг, които губят говор и се парализират. 

Има подкрепа за въвеждане на средства за ДАК в системата за приобщаващо образование - в центрове за специална образователна подкрепа, регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, училища, детски градини. Преди 5 г. по проект на МОН такава технология бе предоставена на 20 учебни заведения и специалистите бяха обучени. Подкрепата от МОН продължава, но понякога се случват парадокси - има средства за помагащи технологии, но специалистите не знаят как да ги използват и не познават ползите. А хиляди деца биха се възползвали, ако се прилагат.

В Наредбата за приобщаващо образование по наше предложение бе добавен член, който препоръчва осигуряване на система за ДАК, ако ученик се нуждае от нея. Но този текст не се знае от родители и учители. Затова в последните години акцентирахме на обучения на специалисти. Вече има 5-6 места в България, в които се работи ефективно - РЦППО -Търговище, ЦСОП -  Плевен, Варна, Велинград и Пловдив и др.

Наличието на помагащи технологии за ДАК в училища и дневни центрове е важно, но те са лични средства, с които децата трябва да разполагат през целия ден. Иначе всичко се ограничава до 1-2 занимания на седмица по един час. Все едно човек да може да говори два пъти седмично.

- Колко струва такава система?

- За деца със запазена фина моторика са нужни ламинирани албуми, каквито има от десетки години, но в България се ползват рядко. Чрез тях с посочване човек формулира цели фрази. Такива нискотехнологични средства са много евтини.

Могат да се използват таблети със специализиран софтуер за комуникация и синтезирана реч с цена около 2500 лв.

Когато достъпът до компютър е важен поради липса на фина моторика на ръцете, е нужен например контрол с поглед.

Това струва между 2500 и 5000 лв.

Устройството следи прецизно погледа при различна условия на осветеност, отчита движенията на главата и тялото. Неволевите движения се компенсират. Това оскъпява. Такива системи могат да се ползват няколко години с уникални възможности. Ако си представим разходите на активно дете с типично развитие и тези за система за ДАК, разликата не е голяма. Въпреки това за много семейства сумата не е по силите.

- Не е ли още по-голяма нуждата при онлайн обучение заради ковид?

- Високотехнологични системи за ДАК могат да се използват през Zoom например. Ако човек е трудно мобилен, може да получи образование у дома през интернет. Анжела Пенчева комуникира така по Скайп с учителите си и завърши гимназия това лято. Преди години написа автобиографична книга. Актриса е в трупа за хора с увреждания и член на нашата фондация - посланик  на новите технологии. Тя пише свободно, дори стихове, комуникира през социалните мрежи и показва какво може да направи човек, когато има нужното оборудване, въпреки ограниченията заради детска церебрална парализа.

Когато не са налични помагащи технологии за ДАК, това е своеобразна присъда. Защото, когато човек не може да говори, другите не му говорят. Ако не може да каже по-сложни неща, защото няма средствата, не може да задава въпросите, които иска. И другите си създават впечатление, че не знае, не се интересува, не разбира.

- Какво съветвате?

- Семействата, които сме консултирали, често кандидатстват в общините за финансова помощ след оценка, която изготвяме. Винаги са получавали частично или пълно покриване на разходите.

Има разбиране в социалната система,

но тя не е на ниво обща процедура за кандидатстване на всеки човек с увреждания и система на оценка, индивидуален план, избор на подходяща помагаща технология и подкрепа на всеки етап от използването.  

Много специалисти правят оценка. Но почти няма такива, насочени към оценка на възможностите и нуждите от ДАК. Понякога комуникацията се подценява дори от родителите - смятат, че разбират детето и не им трябва допълнително средство, но е само на битово ниво. Не се отчита потребността на децата да споделят и питат. „АСИСТ - Помагащи технологии“ дава безплатни консултации, оценки и помага в ползването на ДАК. 

Визитка

Доц. д-р Морис Гринберг е председател на УС на фондация „АСИСТ - Помагащи технологии“, преподавател в департамент „Когнитивна наука и психология“ на Нов български университет.

 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Въпрос

Въпрос

10.12.2020 | 20:58

Някой знае ли повече за кампанията на УНИЦЕФ? Например как се кандидатства за такова средство там?

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?