Следвайте ни

Десислава Даскалова: Още 15 минути сън повишава успеха в училище

Установете дневен режим, питайте и слушайте първолака

„Домашна психология” е рубрика, в която се опитваме да помогнем на родителите в справянето им с предизвикателства в отглеждането на дете. Как да го „разгадаем” и как да реагираме адекватно? Кога има повод за тревога и къде да търсим помощ? Как да подкрепяме детето в неговото израстване и съзряване? Такива въпроси, които възникват в контекста на различни казуси, коментират професионалисти - със своя опит, авторитет и примери от своята практика.

 


Десислава Даскалова е завършила консултативна и клинична психология, специализирала детска психология в Пловдивския университет. Консултант е по когнитивно-поведенческа психотерапия. Има 15 г. опит в различни социални институции и лична практика. В момента е в екипа на Общностен център, който подкрепя деца до 7 г. и техните семейства.

 

 


С тръгването на училище първолакът встъпва в нова социална роля. Готов е да учи, ако бъде подкрепян от родителите и училищната среда. Тогава ще може да се справя. Но ако фокусът върху постиженията е много голям, може да стане много тревожен.

 


В училище детето попада в нова среда и нови условия. Процесът на адаптация продължава различно в зависимост от нервната система. Децата трябва да усвояват нови умения, да получат нови знания и при липса на адекватна подкрепа им е много трудно. Адаптацията поглъща голяма част от енергията и може да доведе до различни затруднения. Още по-трудно е, ако в училище няма връстници от градината. Тепърва на първолака се налага да намери своето място в класа. Дори да е посещавал подготвителна група, се сблъсква с куп нови правила - да не се разхожда в час, да следи звънеца, да си подрежда чантата, да следва инструкциите на учителите, да ползва тоалетна, когато му е позволено. Запомнянето на тези правила може да е много трудно за някои деца. Учители споделят, че те имат нужда да станат, да се разходят. Деца, които трудно се адаптират, понякога отиват и се свиват в ъгъла. Хубаво е в такава ситуация да бъде потърсена помощ от психолог или педагогически съветник.

 


Ако се забележи, че детето има затрудения в усвояване на материала, лоша дисциплина, агресия, но и плахост и липса на желание за контакт и интерес към училище, е налице затруднена адаптация. Възможно е тези сигнали да дойдат най-напред от учителя или възпитателя. Съветвам родителите да не отхвърлят с лека ръка препоръките им, а заедно да търсят причината.

 


На тази възраст е важно родителят да помогне за формиране на добра самооценка, защото такива деца минават през този период по-лесно. Детето трябва да се чувства ценно. Колкото и трудно да е за родителите да отделят време, нужно е да играят заедно, да четат или просто да го слушат. Много е важно да научат детето да се справя и с неуспеха, загубата, срама, трудностите и пораженията. Когато то усеща, че е достатъчно силно да се справи с емоциите си, ще придобие вътрешна сила да приеме света около себе си. Не трябва да забравяме, че детето научава повече, когато се поощрява за постиженията, отколкото като се санкционира за неуспехите. Трябва да се поощрява за конкретни постъпки - веднага след като е направило или казало нещо хубаво.

 


Вярвайте в него! Когато детето вижда, че родителите са убедени в способностите му, то също започва да си вярва. Ако обратната връзка е позитивна, конкретна, своевременна и адекватна, това помага. Но не трябва да се прекалява с похвалите, защото децата развиват зависимост и правят нещо само ако знаят, че ще получат похвала или награда. Затова е важно да говорим за чувствата постоянно. Но по подходящ начин. Как беше в училище? Какво правихте? Какво яде? Това са най-омразните въпроси на детето. Важно е как ги формулирате, защото то вече не е в детската градина. Питайте „Кое беше най-хубавото ти преживяване днес? А най-лошото?”. Или: „Ако можеш да промениш нещо от днешния ден, какво би било то? Нещо натъжи ли те? Какво те разсмя?”.

 


Когато родителят пита, трябва да слуша отговора. Повечето механично задават въпрос и когато детето започне да споделя, правят нещо друго. Така създават впечатление, че питат формално. Най-важното за детето е да чувства интереса и съпричастността - това ще му донесе увереност.

 


Родителят трябва да помага, но не и да пише домашните. Иначе оценките ще са негови, не на детето. То трябва да се научи да се справя само. Стартът на учебната година не значи, че трябва да го освободите от грижи за домашен любимец и оправяне на стаята.

 


Графикът създава ред и сигурност

 


За кратко на детето се налага да свикне с нов режим. Освен това трябва да полага усилия за усвояване на учебния материал, който за нас е елементарен, но за първолака е непознат и труден. Важно е родителите да научат децата да планират времето си. Ключова роля за това е изграждането на дневен режим - да се създаде ритъм, който може да е скучен, но създава ред, сигурност и предсказуемост.

 


Добре е да се направи списък на всички дейности през седмицата, а после да се отбележат най-важните. Те могат да с обвържат с определено време и да се маркират в различен цвят. Важно е детето да познава часовника, за да отнася определените дейности към час.

 


Хубаво е първолакът да е в клас 15 минути преди часовете. Така ще му бъдат спестени притеснения, бързане и неудобството да стига до чина и да вади тетрадките си пред целия клас. Също толкова е важно да бъде взиман от училище навреме. Така родителите изграждат умение за точност и отговорност към ангажимент.

 


Достатъчното време за почивка е изключително важно за здравето на детето. Трябва да се определи час за лягане и да се спазва. Ако имаме предвид и хормона на растежа, минимумът е 9 часа сън. Обяснете на детето защо сънят е толкова важен за мозъка, дори и това да предизвика въпроси. Някои родители прехвърлят отговорността на психолога: „Твоят психолог каза, че трябва да спиш минимум 9 часа”. Това е предаване на властта. Родителят не бива да го прави спрямо специалистите. Хубаво е сутрин детето да се събужда достатъчно рано, за да се разсъни, да направи сутрешен тоалет и да закуси. Това ще спести много нерви. Освен това е доказано, че има директна връзка между броя на часовете сън и оценките в училище. 15 минути сън повече може да повиши успеха.

 


Да се включи активно и таткото

 

Тръгването на училище съвпада със седмата година на детето, когато то психологически се отделя от майка си и бащата става изключително значим. Той трябва активно да се включи в училищния живот, за да може детето да свикне с правилата и да ги приема. Но по добър начин. Детето се е сбило. Появява се бащата и прави забележка на другото дете и на госпожата. Не!

 


Връзката с бащата е много важна за мотивацията за учене и за намаляване на агресията. Много от децата преживяват стрес заради силната конкурентна среда в някои класове. В тази възраст състезателната нагласа е полезна. Може да се възприеме като игра. Но ако цялото ежедневие е ориентирано като изпреварване на съучениците в смятане, послушание, рисуване, това води до непосилни за крехката детска психика нива на стрес.

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?