Държиков хванал китарата още в трети клас

"Имахме летни ученически бригади, а най-интересната беше на разкопките на Римския стадион. Разкопавахме от паветата до последното стъпало. Бях ръководител на групата и дори си пазя интервюто, което ми бяха взели”, разказва председателят на Общинския съвет Александър Държиков. Той е учил в СУ „Св. Константин-Кирил Философ” (тогава „Антон Страшимиров")  в "Кючук Париж", където живее и досега.

„Живеех точно срещу прозореца на моята класна стая. Цялото свободно време прекарвахме в двора на училището в много игри. От 1. до 7. клас бях отличен ученик”, разказва Държиков, който е инженер по управление на транспорта.

Споделя, че е спортувал, участвал е и в състава за народни танци. „Тогава всички училища имаха художествени състави. На сцената на кино „Тракия” и „Въстанически”, сега читалища, се изнасяха много концерти. Тогава научих много български хора и песни. В "Кючук Париж" имаше много музиканти. Баща ми свиреше на китара и акордеон. Вуйчо ми, на когото съм кръстен, беше професионален музикант и в трети клас ми подари китара и  „кола за китаристи”, която пазя и сега. Стана ми като хоби и досега да си свиря”, споделя Държиков, който и до днес е душата на компанията сред приятелите си.

В ученическите години не му били чужди лудориите. С момчетата от Кючука замервали възрастни с модерните навремето фунийки. „В училището имахме строга дисциплина. Ако на родителска среща кажат, че не слушаш, осв​ен че можеше да отнесеш шамар в училището, вкъщи вече те чака пердах. Винаги съм седял на първия чин, запомнях всичко и не беше нужно да чета вкъщи. Извън класните стаи се радвахме на свободата. Лятно време излизахме  рано, обикаляхме целия град, катер​ехме се по тепетата, ловяхме риба в Марица и се прибирахме по тъмно. Бяха спокойни времена”, спомня си шефът на местния парламент.

За Александър Държиков днес е особен ден - изпраща внучката си в първи клас. И тя ще седи на първия чин, горд е дядото.