44

Да покажеш с колело Европа без клишетата

Европейци от различни градчета зърват в последните месеци един чудак на колело. Носи на багажника две платнени чанти с разпределен поравно багаж за баланс. Между тях се вее флагче с отпечатани върху него знамена на всички държави в Евросъюза.

Има запас от 3 думи на местния език и две четки за зъби - с едната всяка вечер смазва колелото, за да продължи пътя си на следващия ден. Под ръчката на спирачката е монтирал огледалце - да е в приличен вид, когато влиза при деца от училища по маршрута си.

Два пъти е пукал гума и е падал от велосипеда в Рим, военни са го връщали от забранена зона на гръцката граница, куче го е гонило в нашето Съединение.

Но какво са тези неудобства в сравнение с каузата на 41-годишния начален учител от Франция? Да сбъдне детската си мечта да обиколи Европа с колелото си и в същото време да покаже континента на учениците, но без политика и клишета.

Точно за 150 дни Жан Божоние ще обиколи европейските държави в рамките на своя проект „L’Union Europeene a velo“. Събира преживявания и кадри от забележителности в столиците, но повече от малките населени места с техните хора и култура. Навсякъде спира в учебни заведения. Децата получават стикер с логото на проекта, на който има и кюър код. С него през телефоните си могат да влязат в блога и фейсбук страницата и да следват учителя в пътешествието му.

От това място в Северна Франция тръгнала обиколката на Жан

 

Така опознават цяла Европа, независимо къде се намират на нейната карта

Понякога Жан не успява да стигне до децата - на места пречели противоепидемичните мерки, другаде училищните власти погледнали на него с недоверие, а други просто не споделят европейските идеи.

Но аз обикалям не заради политиката, а с образователна мисия, казва френският учител. Поставил си е няколко цели - да изживее авантюрата на детската си мечта за европейски тур на две гуми, като в същото време покаже на децата  страните приятели от общността на ЕС. Французите например не познават България, казва учителят. Наясно са с Германия и Италия, по-малко са им близки Литва и Словакия. Затова на всички етапи от обиколката си Жан снима местата, през които минава, и ги споделя в мрежата. Всяка вечер качва и видеа. Бягам от клишетата, искам децата да зърнат Европа с истинския живот на хората в нея в малките населени места, обяснява приключенецът.

Опитва се също да им повлияе чрез екообразование - със снимки на велоалеи и съдове за разделно събиране на отпадъци ги приканва към отговорно потребление.

Самият той учи нови езици, запалва и тях.

 Много държи и на още една своя мисия - да внуши на децата, че могат да постигнат мечтите си, дори да са в малко селце в географията на света.

Спортен, образователен и човешки проект, обобщава в три думи Жан

Той е преподавател на деца от 2 до 11 г., което във френската образователна система е нещо като предучилищен и начален учител, а длъжността се нарича „професор“. Води часовете по всички учебни предмети - френски, математика, история, спорт, музика. В продължение на 11 г. е работил в чужбина - във Финландия, Канада, Австралия, Еквадор и Чили. Шест години след като се завърнал в родината си, поставил началото на своя велопроект и поискал разрешение да работи половин година, а през останалото време да пътува.

Но всичко всъщност започнало точно 26 години по-рано. Като 16-годишен тийнейджър Жан отишъл на почивка. Там се размечтал да обиколи континента на велосипед и даже си нахвърлял карта. В маршрута отбелязал места, които тогава познавал - например Манчестър, заради футболния отбор. Направил и сметка, че ще харчи по 32 франка на ден. Запазил скицата, сгъната в кутия близо 30 г.  През това време станал учител, работил, спортувал. „Когато пандемията ни затвори, си казах, че трябва да мисля позитивно - разказва французинът. - И се върнах при родителите ми да взема скицата.“

Учителят сменил колата си с добър велосипед, в който инвестирал 1300 евро. Има тренинг да върти педалите из цяла Европа, защото се е занимавал с планински крос, хокей на трева, малко хокей на лед в Канада, практикува йога, а сега се опитва и да плува. Освен това пее и много обича хоровете.

Точно на 1 февруари потеглил от родното си градче в Северна Франция на брега на океана.

Оттогава е изминал над 5000 км с колелото, малко с ферибот и с влак.

Маршрутът го отвел първо по море до Ирландия, от там пак с ферибот до Испания. На колело стигнал до Португалия, после до Рим пак с ферибот. Две седмици останал в Италия. После доплавал на кораб до Гърция. След това с влак към София, от Септември на колело до пловдивското село Ръжево Конаре. Там в ден 70 от обиколката си се срещна с децата от ОУ „Христо Ботев“, след което продължи към Стара Загора и Букурещ.

По пътя си Жан е посетил различни училища - две в Ирландия, португалско и испанско, френско училище в Лисабон, френски институт в Испания, американска гимназия в Сицилия.

Точно на 1 юли Жан трябва да се прибере отново у дома.

А следващата му мечта е да създаде семейство с приятелката си, която срещнал преди 4 г. И може би да влезе в политиката - защото харесва добрите идеи. А може би не - понеже тя често ги опорочава.

Падаш, продължаваш, държиш се за доброто

Само веднъж през пътешествието  си дотук Жан е падал от велосипеда си. Случило се и да счупи спица. Когато стане така, просто ставаш и продължаваш, посъветва той децата от Ръжево Конаре.

Два пъти е пукал гума в Рим. Има си една резервна и лепенки, с които да поправи пораженията сам, докато стигне до магазин на велосипеди за ремонт. Най-вероятно е да спукате задна гума, защото там пада тежестта на тялото, обясни той на учениците.

Но по-важни са му житейските уроци по пътя из Европа. Веднъж видял госпожа, която си изхвърляла боклука в природата. Опитал се да <210> каже, че това не е хубаво, а тя станала агресивна. „Дори се почувствах в опасност - споделя Жан. - Но това беше урок за мен. И си казах, че оставам в положителното и оставям негативното настрана.“ Следващия път, когато видял мъж да хвърля пластмасова бутилка през прозореца на влака, не казал нищо. „Предпочитам с моите дела, думи и с личния си пример да насърчавам позитивното и добрите постъпки“, е изборът на Жан. Затова от Пловдив постнал снимки на велоалея и контейнери за разделно събиране на отпадъци.

„Всичко, което ти се случва на път, е урок - убедил се е той. - Научаваш се да бъдеш по-смирен.“

 

Колко е важна половината

Най-важният момент е по средата на пътя, казва Жан. А за него тя се случи тъкмо в България.  Още преди да поеме на тура си, негов приятел военен моряк му казал колко решаващ е този момент психологически - като когато изкачваш връх, стигнеш до горе и започнеш да се спускаш, но изведнъж може да се окаже, че не са останали сили за това, което е всъщност по-лесното. Затова французинът съветва децата да бъдат устремени, но и да разпределят правилно силите. Самият той е амбициран, но се е научил и да се пести.

На ден може да мине с велосипеда си до 130 километра - ако е например в Холандия, където е равно и пътищата са добри. В планина, при трафик и под стрес обаче си е поставил лимит от 70 км на ден. Когато е уморен, не бори разстоянието напук, а спира.

Много важно умение е да контролираш темпото си, да се адаптираш в средата, да подреждаш правилно, изтъкна Жан пред учениците. Почти като в живота - целта не е да стигнеш бързо до финала, а да можеш да издържиш дълго в спокоен ритъм, да контролираш ситуацията, да се научиш да не се напрягаш непосилно. И да можеш да изживееш всичко по пътя.

Велосипедът му с 24 скорости най-често слиза от пътя за вода и кафе. От маршрута е в състояние да го отбие и прясна българска салатка.

Винаги проверява прогнозата за времето и бърза да изпревари дъжда или пък спира и му дава преднина. Така от 50 дни свел дъждовните само до 4. Има един непромокаем панталон в багажа. Вечер се къпе и суши, а на другия ден е готов отново да продължи.

 

Оценката му за България:  Дупките не са чак толкова големи

Прекосявайки страната ни с велосипеда си, Жан разбива убеждението на българина, че пътищата ни са ужасно надупчени. Най-лошите са в Италия, категоричен е пътешественикът. Освен това там са осеяни с натрошени стъкла.

Тук се отнасяли с уважение към него, като го видят на пътя с колело.

Има много български знамена навсякъде, впечатлил се французинът. И хората са любезни. Щом им каже „здравейте“ със своя чуждоземски акцент, веднага се усмихвали. 

 

България през очите на пътешественика

Изненадал се колко много хора говорят френски в София. Готина столица, обобщава чужденецът. Оказало се, че в нея може да ползва всички езици, които знае - английски, френски, испански и разбира се, езика на жестовете.

Най-важното в общуването е да намериш общ език, извежда поуките се от буквалното Жан. Държи и на уважението към другите, като винаги е готов на своята крачка, за да го покаже и скъси дистанцията. Затова във всяка държава, през която минава, научава задължително на местния език думите „здравейте“, „благодаря“ и „довиждане“.

У нас го изумило, че може да се пуши в ресторант и във влака. Европа вече е дисциплинирала пушачите и следи стриктно дали спазват забраните на обществени места.

Сред снимките от България, които Жан е качил в блога си, има снимки на българските левове, шопската салата, изгледи от Пирин и Ръжево Конаре, земеделска техника с боднати на нея български и европейски флаг, велоалея, малка баничарница, пивница „Роден край“.

 

Когато изгубиш посоката

Не трябва да се разчита изцяло  на технологиите. На това се е научил Жан, откакто обикаля Европа с велосипеда си, понеже доста често му се случва GPS-ът да изгуби пътя или да го прати решително право в задънена улица. Че дори и по несъществуващи пътища.

Точно така се случило, когато Жан влязъл в България от Гърция на 7 април. Джипиесът показал път, подходящ за колело. Щом тръгнал по него обаче, отсреща се появили военни. „Тук е забранено, обръщай!“, отсекли мъжете в униформи от пограничната зона.

Жак пробвал да мине край реката, но гумите затъвали в кал. Пробвал да върти педалите успоредно на жп линията - сторило му се опасно. Затова се качил на магистралата. Така дойдох заедно с камионите, смее се французинът.

Снимки: Валентина Биларева

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?