Следвайте ни

Четири модела комбинират присъствено с онлайн обучение

27% от педагозите се боят да се върнат в клас, защото са от рискови групи

viber icon

Четири варианта за обучение, което съчетава присъствено в клас и онлайн от разстояние, предлагат учени от Педагогическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Моделите са за начален, прогимназиален, гимназиален курс и за ученици със специални потребности - ако епидемичната обстановка наложи отново преустановяване на занятия и прехвърлянето им в електронна среда.

Изведени са след задълбочен анализ, включително на практики в други държави. Докладът е представен на Отраслов съвет в МОН, където бе решено да се върви към присъствен старт на учебната година, но с готовност при нужда да се мине към онлайн обучение от къщи.

Авторите отчитат, че 2020 г. остава в историята с безпрецедентно затваряне на училищните сгради в над 190 образователни системи и преминаване за 2 до 7 дни в онлайн режим - кризисна мярка срещу Covid-19. Днес предизвикателствата са

как безопасно да се отворят наново училищата и как натрупаният опит по време на кризата да се използва за трансформация на учебния процес,

включително на моделите на обучение от разстояние в електронна среда. 

Изследването стъпва на теоретичен анализ на модели за обучение от разстояние в електронна среда; сравнителен анализ с други страни; интервюта с учители, директори, родители и ученици; статистически анализ. Сред целите му е установяване на предимства и минуси на дистанционното обучение в нашите училища при затворени сгради, като се очертаят нужните промени за  успешното започване на новата учебна година и се проучат  новите роли на учители и  родители. 

Екипът е направил

интервюта с 10 266 души: 585 учители,126 директори и зам.-директори, 6951 родители и 2604 ученици.

В изводите има няколко основни момента. Важна особеност на българския модел е, че синхронните  форми са използвани много по-често от асинхронните, за разлика от САЩ, Великобритания, Германия - тези високотехнологични страни избягват преподаване в реално време заради рисковете във виртуална среда и навлизането в личното пространство. У нас родителите са особено чувствителни към овладените знания, 2/3 са помагали в онлайн среда.

Проблемите са липсата на служебни лаптопи на учителите и ограничен достъп на учениците до технологии; липса на верифицирана единна платформа за е-обучение и правила за ползване; липса на дисциплина сред учениците; свръхнатоварени учители.

Запитаните открояват като предимства: самостоятелност и иновативност на педагозите, по-гъвкав учебен процес, интердисциплинарност и проектно базирано обучение, практическа ориентираност, променена роля на учителя  като създател на съдържание, екипна работа, родителите са по-заинтересовани и имат преки наблюдения върху учебния процес.

За слаби страни считат липсата на физически контакт, зависимост от технологичната инфраструктура, опасност от засилване на неравенството, негативно влияние върху психиката на децата и социалните им контакти, претоварване, слабо взаимодействие с немотивираните.

Изследването извежда няколко условия за безопасно и успешно започване на учебната година: дезинфекция на сградите, намаляване на децата до 15 в стая, график с комбиниране на учебни часове присъствено и онлайн,

зелен коридор и часови пояс за учениците преди занятия и след края им,

като мерките са според ситуацията в селището. В чужбина се мисли и за поетапно връщане, като най-рано започне учебната година за начален курс, децата със СОП и последните класове.

27% от учителите у нас са в рискови групи и се притесняват от присъствено обучение. Те могат да бъдат пренасочени към електронни и смесени форми и по-кратък престой в училище.

Балансът между двете форми е различен - до 10% онлайн за начален етап и до 20-30% за гимназиален.

Други организационни промени са: индивидуални учебни планове и програми за учениците според техните интереси и постижения, намаляване на числеността в група, създаване на длъжност "онлайн учител". 

Авторите препоръчват

графици с различен час за начало на първия час и различен час за завършване на учебния ден за отделните класове,

да се използва допълнителна база и музеи, библиотеки, театри, спортни зали, читалища, а онлайн да се правят виртуални разходки в световни музеи, библиотеки и държави съобразно учебното съдържание. Необходимо е да има групова работа и в двата режима.

Всяко школо трябва да избере платформа с постоянна обратна индивидуална връзка с ученика и с родител поне 2-3 три пъти седмично и да подбира електронни ресурси, да прилага интерактивни методи и образователни игри. За уроците могат да се ползват различни мобилни приложения, QR кодове, добавена реалност, електронни учебници. В подбора могат да участват и учениците. 

Препоръчва се на сайтовете да се качат ръководства за ползването на платформите и да се създадат планове за комуникация със семейната общност. Успоредно да се разгърне подобряването на инфраструктурата със създаване на STEM училищна среда, снабдяване с електронни устройства и адаптивни технологии за ученици със СОП. При нужда да има готовност и за предоставяне на материали на хартия на необхванати в онлайн обучението, като пак да има интерактивност и игровизация.

Новата ситуация налага повече инвестиции в технологии и квалификация, допълнителни правила в училище за режим на труд и почивка на учителите, за основно и допълнително възнаграждение, за отпуски и социални придобивки.

Ще се наложи изготвяне на годишно разпределение за присъствено обучение, но и алтернативно - за дистанционно, с опция за преместване на часове във временни помещения, на открито, в музеи. В годишния норматив на учителя пък трябва да се отразят дейности за подготовка и обучение от разстояние в електронна среда.

От ПУ подчертават и нуждата от изработване на механизми за включване на семейната общност, но без да се пречи на родителите да работят от къщи, както и на локални модели за приобщаване на необхванати и нови схеми на сътрудничество с Агенция по социално подпомагане.

Начален етап:

До 10% онлайн, присъствено - до 10 деца в клас

Началният етап е най-труден за обучение от разстояние в електронна среда поради възрастовите особености  и здравно-хигиенните изисквания – влиянието на монитора, несформирани знания и умения за учебен процес,  неизградени стилове за учене и мотивация.

Тази възрастова група има нужда от е ласкаво и силно подкрепящо поведение на учителя, затова присъствието му е от изключително значение. 

Обучението от разстояние в електронна среда не е подходящ модел за начален етап, но при наложителност  от ПУ съветват да се следват  базисни насоки. Учениците да виждат учителя, дори и на монитора, да чуват гласа му, да виждат и чуват съучениците всеки ден. Началният учител изгражда постоянно умения за комуникация, за самостоятелна работа, за работа в екип и група,  за решаване на проблеми,  за работа с полезна и значима информация от разнообразни източници, за критично и конструктивно мислене, за работа с информационни технологии.

Затова се препоръчва обучение с  видеоконферентни срещи. 

Образователните телевизионни предавания не могат да заместят учителя в социално-емоционалното развитие и във възпитанието на ученика, категорични са от ПУ.

Обучение от разстояние единствено с асинхронност, т.е. изпращане на материали на хартиен носител за обучение и връщане на решени задачи, категорично  не е подходящ и вменява ролята на учителя на родителите. Семействата, които работят, дори и от къщи, се затрудняват да балансират между работата си и преподаването на децата. Родителите, които не могат да обяснят учебното съдържание, не създават условия за мотивация за учене. В следствие се стига до ниски училищни постижения и ранно отпадане от училище.

Анализът стига до извода, че работата със семейната общност за ученици от началния етап е базисна за ефективно обучение от разстояние в електронна среда.  В тази посока, като добри практики могат да се изведат: помощ от по-големите деца в семейството, създаване на родителски общности.

Най-подходящи за началния етап са: гъвкав модел за срещи „лице в лице“ на ученик и учител. Допуска се и модел 1:1, който осигурява индивидуализация на обучението, но при него има най-много рискове за психиката и социалните умения.

При обучение от разстояние в електронна среда експертите препоръчват 15 минути учебен час за подготвителен, 1. и 2. клас, а за 3. и 4. – 20 минути.

В междучасията по 15 минути  да се възлагат дейности за двигателна активност, а визуалният и зрителен контакт в дигитална среда се преустановяват. Най-удачно е онлайн  обучението да става между 9 и 12.30 ч.

Желателно е учителите да запишат урока с учениците и да го качат на сайта на училището или да изпратят линк на мейлите на родителите. Така те ще имат яснота за методиката, изискванията и за съдържанието на урока и учебникът ще се ползва като помощно, а не като основно средство за обучение от родителя.

Препоръчаният график е за групи до 10 ученика, като минимум 2/3 е присъствено. Балансът може да се постигне с различни комбинации между подготовка в клас и онлайн от къщи – 3:2 или 4:1 дни седмично, друг вариант  е редуване на седмици в съотношение 1:1, 2:1 и 3:1. Добре е да се определи ден за проектно-базирана индивидуална или групова работа.

Прогимназиален етап:

2 дни в училище, 3 дни от разстояние

Прогимназиалният етап предполага базисно използване на модели на обучение от разстояние в електронна среда. За учениците, особено от 5. клас, е сложно преминаването към  обучение с много учители, а за седмокласниците - подготовката за НВО. Затова ролите на класния и  педагогическия съветник са ключови. Учениците вече ползват електронни устройства за учене и забавление, почти постоянно са във виртуална среда и почти всеки ученик разполага с устройство. Важно е обаче да се разработят ръководства за работа с учебните платформи.

Учениците са в етап, който изисква психологическа подкрепа за социалните им контакти, свързани с приятелски, съученически и междуполови отношения. Бързо откриват забавните опции като драскулки, емотикони, скрити анимации, снимки, видеочат, смяна на фона, но учителите и родителите не изостават. Това е елемент от формирането на дигиталната грамотност.

За учителите се налага да ползват по-атрактивно представяне на учебното съдържание за задържане на интереса.

Всички платформи предоставят достъпност от почти всички устройства във виртуалната мрежа, удобен и интуитивен интерфейс, визуализация на оценките на учениците, непредадени самостоятелни работи, имат виртуални класни стаи и опции за видеовръзка.

За да има съвестно отношение към учебния процес, е много важна работата със семейната общност. В тази посока добри практики са: включване на учениците от прогимназиалния етап като подпомагащи процеса на  братя  и сестри от началния етап - това формира отговорност;

съвместно разработване на проекти чрез интернет връзка по определено учебно съдържание;

при близко местоживеене и ежедневни контакти на учениците двама-трима да учат заедно; създаване на родителски общности чрез социалните мрежи и съседски отношения.

Най-подходящи модели за прогимназиалния етап са редуване на присъствено обучение с учене от разстояние в електронна среда по различен график; моделът един учител - един ученик за деца ниски  постижения, СОП или с проблеми в техническото осигуряване. Проблемите от техническо естество могат да се решат с помощта на мобилни устройства, принадлежащи на членове на семейната общност. Обучението да се осъществява чрез достъпните мобилни приложения. Учебните часове трябва да се ориентират към по-практическо приложение с цел повишена мотивация. Да се прилага моделът на обърната класна стая, който стимулира самостоятелност и активност. За образователните медиатори и  родителите е важно да съзнават отговорността си за обхвата на учениците в обучението от разстояние в електронна среда. За медиаторите биха могли да се разпишат изисквания за подпомагане на това обучението в длъжностната им характеристика.

Авторите на изследването препоръчват 30-минутен онлайн учебен час и 15 минути междучасие – във времето на обичайните първа или втора смяна. Присъственото обучение да е в групи до 15 ученици, а редуването му с електронно от разстояние да става в съотношение 2:3 дни или с редуване на седмици, като вариантите са 1:1, 2:1, 2:2. Обучението от разстояние да е предимно за нови знания с видеовръзка, а присъственото  - за упражнения, да има дни за проектно базирано обучение. 

Гимназиален етап:

Редуват седмиците от 1:1 до 3:1

Най-лесно обучение от разстояние в електронна среда. Учениците боравят спокойно  с устройства, почти постоянно са във виртуална среда и почти всеки има поне мобилен телефон. Не се налагат обяснения за интерфейса на обучаващите системи. Учениците са в предпочитана от тях електронна среда, но им липсват социалните контакти. Дори учениците, които не харесват училището, в анкетите заявяват, че искат да ходят, защото им „е скучно“. 

Важно за тази възрастова група е ограничаването на избора на съдържание.

Част от учениците вече са осъзнали, че виртуалната комуникация, виртуалните приятелства, виртуалната любов не са стойностни като реалните. Тези, които не са, се нуждаят от подкрепа, за да не попаднат в условия на насилие и тормоз.

Учителите провеждат уебинари, подбират и създават електронни ресурси. Независимо от поколението,  овладяват и реализират все повече модели на образование в електронна среда  и функционалности на електронните платформи. Младите учители, а понякога и учениците, подпомагат учителите с по-дълъг стаж. Налага се  по-атрактивно представяне на учебното съдържание за задържане на интереса - с различен дизайн, ангажиращо и с различни функции за интеграция в различни системи и различни устройства. 

Платформите имат удобен интерфейс, а възможните образователни технологии са: видеоуроци, уебинари, мобилна, кореспондентска и онлайн среда. 

В тази степен близо 30% от учителите заявяват, че заради попадането си в рискова група се боят да се върнат в училище, а 50 % се притесняват от зараза в градския транспорт.

Подходящо е те да се включат предимно в обучение от разстояние в електронна среда, а за присъствени занятия да помагат учители от Корпуса на доброволците.

В сила се препоръчаните добри практики и за гимназиален курс. 

Препоръчително е учебният час онлайн да е 30 минути, а междучасията по 15 – във времето на обичайните смени. Присъственото обучение да е в групи от 15 души, като редуването с онлайн формат  е само на седмици: 1:1, 2:1, 2:2, 3:1. Обучението от разстояние да е за нови знания с видеовръзка а присъственото - за затвърждаване. В професионалните гимназии – онлайн за нови уроци, присъствено за практика, отново с дни за проектно-базирана работа.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?