Атансион! Ученици разиграват криворазбраната европеизация

„Всеки кавалер да си вземе по една мома и да танцува валс! Атансион!...“, се чува напоследък по коридорите откъм Актовата зала на пловдивското СУ „Пейо Яворов“.

„Ун, дьо, троа… Катър!“, отмерват такта 8 тийнейджъри от 9. А клас с побългарените френски реплики на Добри Войников от „Криворазбраната цивилизация“.

Режисьорът на продукцията и учител по биология и химия Танчо Агушев току се качва на подиума да оправи мизансцена: „Няма да ми се нареждате като Хора на пловдивските момчета!“.

Освен че реди сцените в бъдещия спектакъл, е пипнал и оригиналния текст, за да стане в ученическия прочит „Криворазбраната европеизация“. Така след възклицанието: „Бравос, мадам Злата! Кой Ви е левият крак?“, следва реплика: „Не тоя ляв, европейския ляв!“.

„Дявол нечестив! Джендър! Престорен чиляк, па дошъл да лъсти света…“, хули една от героините напъните за поевропейчване. „Тре биен! Бравос! Музика!“, ечи от сцената. Но вместо валс гръмва парче на Рики Мартин.

Откакто репетират, Теодора, Яница, Ангел, Алис, Кристиан, Илаида, Христина и Петя са вкарали в речника си „адио“, „мон шер“, „оревоар“. Иначе учат английски и тъкмо побългарените френски изрази са им едно от най-трудните неща в текста.

Обаче е забавно, 

влизаш в чужда кожа, преживяваш нещо ново,

изброяват тийнейджърите. Малцина имат някакъв опит на сцена - в детски тържества или с народни танци. Само Петя е била на изпит по актьорско майсторство в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. Сега напредва с връстниците си в школската трупа „Европа зад кулисите“ в СУ „Пейо Яворов“ . От октомври тя работи по свой вариант на „Криворазбраната цивилизация“ с пари по Националната програма на МОН „Заедно в изкуствата и спорта“.

Танчо Агушев оставил учениците сами да изберат коя пиеса да направят  - култовия текст на Добри Войников или „Най-чудното чудо“ от Стефан Цанев. Така със стар даскалски трик младият учител ги накарал да прочетат и двете. Тийнейджърите от дигиталното поколение веднага намерили в интернет мюзикъла на Хачо Бояджиев. И изборът бил ясен. Агушев подозира, че и родителите са казали думата си. Доста от децата са от селата, раснали в патриархални порядки, има и две от ромски семейства.

Текстът е актуален във всяко време, откакто е създаден, но учителят го е направил да звучи още повече в крак с живота на днешните хора. Закача се със слабите европейски политици, намигва към джендър вълненията.

Даже на Урсула фон дер Лайен е намерил място в текста

И на рапа - заедно с валса и хорото. „Хората измислили туй-онуй, пък сега гледат да ни затворят „Козлодуй“, та да купуваме ток от скъпо прескъпо“, палят се героите. И им става едно такова революционно: „Няма да стоя като Световната здравна организация по време на пандемия, я!“.

Учителят по биология вече има известен опит с пиесата на Войников. Още преди години школската трупа спечелила първо място на фестивал в Шумен с нея. Сега я връща на сцената с нов привкус. А докато се гради представлението, се върши още куп важна работа.

Децата се откъсват от екраните и започват да общуват, споделя Агушев. Създава се толкова силна връзка, че учениците от трупата от 2004 г. още го търсят. „Стана така, че младежите забравиха да говорят помежду си. На репетициите, макар и с чужди думи, използват лексиката. Отново се гледат в очите“, казва той. Работи с тийнейджърите за координация, движение в пространството. На много неща учи театърът, богатство е, обобщава Агушев. На моменти трудно се справя със срама и задръжките на тийнейджърите, които пък иначе искат да са забелязани. Мотото на трупата, независимо от състава ѝ през годините, е едно и също:

„Обичай изкуството в себе си, а не себе си в изкуството!“.

На сцената трябва нещо да кажеш, не да се покажеш, перифразира учителят по биология.

Говорят си с тийнейджърите и за Станиславски, и за Брехт. „Така не просто се откъсват от устройствата, а научават много неща, отварят си кепенците", прави паралел преподавателят с метафората на Милен Русков от „Възвишение“. Слушайте се, често им повтаря. „И каква по-добра работа в екип от това да правиш театър - обобщава учителят. - Изживявайки различни хора, намираш себе си. Защото толкова лесно се губим по пътя към самите нас.“

След успеха на „Гара Виктория“ Белослава и Йордан се целят в НАТФИЗ

Театралната трупа „Европа зад кулисите“ вече достигна „пълнолетие“. Създадена е през 2004 г. Миналата година след известно прекъсване поднови дейността си с абсурдната трагикомедия „Гара Виктория“ по текст на Харол Пинтер в компилация със стихове на Недялко Йорданов. Ролите на диспечер и таксиметров шофьор по време на нощно дежурство са първа крачка за настоящите единасетокласници Белослава Ангелова и Йордан Кавръков към приемните изпити в НАТФИЗ. А школският спектакъл събра редица награди: плакет и грамота от XVI Младежки театрален фестивал „Океан от любов”- Пазарджик; първа награда за цялостен спектакъл от I Национален младежки театрален фестивал „Малката Мелпомена“ в Пловдив, две първи награди за млада актриса и млад актьор и второ място за спектакъл и режисура от XX Национален фестивал на любителските камерни и кафе-театри в Свищов, първа награда за цялостен спектакъл от ХХХVI издание на Международен фестивал на изкуствата "Утринна звезда“ в  Банско.

От създаването си школската трупа вече има репертоар от 11 заглавия и над 50 участия в страната и чужбина. През учебния театър са преминали над 75 ученици.

Театърът е носител на грамота от участието си на фестивала “Театрална къща” в Пловдив през май 2005 г.

През 2006 г. ”Europe behind the curtains” участва на Световния образователен фестивал в Италия, където спечели грамота в категория “Евротеатър” за спектакъла “Ние, нормалните”.

Между биологията и сцената

Някъде преди 20 г. Анти Спин купон на Българския младежки червен кръст се вихри в тогавашната дискотека „Марс“. А снимката на имитатори на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе влиза на шоу страниците в националните издания. Ако се вгледат в чертите под грима на достолепната оперна прима, днешните ученици на Танчо Агушев може би ще познаят своя учител по биология. Още се помнят театралните му подвизи в театър „Търа-търа“ към младежката организация на БЧК под тепетата, която Агушев дълго оглавяваше. Завършил е театралната школа на проф. Надежда Сейкова. Има зад гърба си и доста постановки в Мюзикхолния театър.

Вече 21 г. Танчо Агушев е учител по природни науки  в СУ „Пейо  Яворов“. Театърът и биологията ме зареждат с енергия, казва той. И децата. Когато умувал дали да учи за доктор или за учител, избрал настоящата си професия тъкмо заради общуването с младите хора. „ Всеки учебен час е мини спектакъл, затова не омръзва. Както не омръзва една постановка дори след 300 представления – всеки път е различно – казва Танчо Агушев. -  Общото е тръпката. Ако я загубиш,значи не си за сцената и за пред дъската. Не може да си чиновник и в двете професии“. И на децата, и на родителите им казва, че иска учениците му да станат добри хора. А всички книги и учебници могат да се прочетат – еднакви са навсякъде.

.

Снимки: Валентина Биларева