Александрина разказва за мъдростта на възрастните хора

Приказката "Превзетият цар" на третокласничката от пловдивското ОУ "Виктория и Крикор Тютюнджиян" е победител в категорията за автори на възраст до 10 години във второто издание на националния конкурс "Приказка от мен за теб".

Освен че е фен на Хари Потър, Александрина прави и своите първи авторски опити  във фентъзи литературата. Даже вече е събрала цяла тетрадка със свои творби. Всичко започнало, когато получила от майка си книга за това как се пише добра история. На героите й вечно им се случват разни магически неща.

Александрина обича и да пее, силна е също в математиката. 

 Превзетият цар

Имало едно време един цар на име Стоев, които бил тиран - налагал своята воля чрез страх от данъци, укази и армията си.

Цар Стоев издал заповед да бъдат убити всички възрастни в неговото кралство, защото не работели, храната била малко за всички и т.н. (открито не харесвал и как изглеждат).

В кралството живеело едно момиче на име Тара заедно със своя дядо. То нямало други роднини и било много притеснено за дядо си и хората като него, затова го попитало какво да прави.

Той й отвърнал:

 - Закарай ни до изоставената ферма до гората.

Тара това и направила.

Фермата била изоставена, но имала всичко необходимо, за да може Тара да настани възрастните хора.

С всеки изминал ден възрастните учили Тара на градинарство, как да познава билки и гъби, как да познава какво ще е времето, за звездите и планетите, на занаяти и изкуства.

След известно време се разнесла вест, че царят е болен и предлага награда на всеки, който го излекува.

Дядото на Тара й казал:

- От другата страна на гората, до северната скала, расте дърво, чиито листа ще излекуват царя. Набери 15, направи ги на отвара, както съм те учил, и ги занеси на царя, но го предупреди, че тази отвара ще действа само 3 дни и трябва после да направи нова.

Тара послушала дядо си и направила заръчаното.

Царят лежал болен и след като изпил отварата, започнал да се чувства по-добре.

Тара поискала обещаната награда и той й я дал, след като тя му казала къде се намира дървото.

Веднага след като си тръгнала, царят заповядал:

- Идете и изкопайте дървото, за да го посадите тук! И ще ми правите отвара всеки ден! Само аз ще имам това дърво!

Слугите направили каквото наредил.

Минала седмица, две, но дървото започнало да изсъхва.

Царят наредил да доведат Тара.

Войниците на цар Стоев веднага се заели със заповедта, намерили Тара и възрастните хора и завели всички при царя.

Той се ядосал:

- Убийте всички!

Дядото на Тара излязъл напред и попитал царя:

- Царю, ако ни убиете, кой ще Ви каже как да върнете живота в дървото?

 Царят се уплашил и казал:

- Добре, ще живеете, но ми кажете защо дървото умира?

- Защото Вашите слуги нямат опит и са изкопали дървото, унищожавайки корените му, а без корени дървото умира - отвърнал дядото. 

- Какво да направя, за да има корени? - продължил да пита царят. 

- Това аз не знам, но Бела знае - отвърнал дядото и посочил към възрастна жена, която стояла отдясно до Тара. 

- Бела, заповядвам ти дървото да има корени! - казал царят. 

- Мога, ако Стоян ми приготви тор специално за това дърво - отвърнала Бела и на свой ред посочила мъж, който стоял отдясно до нея.

Разговорът продължил, докато всеки от възрастните не отговорил на въпрос на царя.

Той започнал да разбира, че не знае и може всичко, както се заблуждавал.

Погледнал към Тара и я попитал:

- Ти затова ли спаси тези стари хора, за да можеш и знаеш всичко? 

- Царю, както дървото без корени изсъхва, така и младите без опита и знанията на възрастните не могат  - отвърнала Тара. - Възрастните и природата могат да ни дадат много повече, отколкото може да искаме, но това си има цена!

- Каква е тя? - попитал царят.

Тара се усмихнала отговорила:

- Уважение и почит!

По бузата на царя се търкулнала сълза.

А там, от другата страна на гората, до северната скала, на мястото на изкопаното дърво била поникнала млада фиданка от корените  на изкопаното дърво.

Приказка за миналото... когато бях принцеса

Имало едно време една принцеса. Тя била красива, умна, възпитана и с много добро сърце. Момичето имало и много хубава дарба - глас като на славей. Много обичала да пее. От сутрин до вечер гласът й ехтял в двореца. Когато запеела, всички птички се събирали да слушат красивия <210> глас, а цветята разцъфвали. Близо до двореца живеела зла магьосница, която много завиждала на принцесата. Един ден тя омагьосала девойката чрез черна отвара. В същия миг принцесата загубила гласа си и заплакала горчиво. Злата магьосница била много щастлива, защото знаела, че само принц от далечно царство, в чийто двор растяла вълшебна билка, можел да развали магията.

Царят, като видял какво се случило с дъщеря му, обявил, че който успее да излекува принцесата, ще му даде половината царство и ръката й.

Новината стигнала до принца от най-далечното царство, който притежавал тази билка. Той откъснал от цветовете на вълшебното растение и тръгнал към царството на девойката. Щом се погледнали, те веднага се влюбили. Принцът дал от вълшебната отвара и изцерил девойката. Те се оженили и заживели щастливо.

Дария Веселова, трето място в категорията до 10 г. 

 

 

 Илюстрация на Даниела Здравчева, 7 г., Школа по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК-Пловдив

 

Разкъсаната черга

Живеели накрай гората

в къщурка бедна трима братя

със своя престарял баща.

Те имали си две неща -

къщурката и черга стара,

с която всички през нощта

завивали се, за да спят.

Ала по своя вечен път

поел бащата в ден студен

и за наследство да се карат

започнали тогаз: - На мен -

пръв викнал братът най-голям, -

на мен таз черга завеща

приживе нашият баща!

Но вторият му креснал: - Срам!

Как лъжеш, брате! Знаеш сам,

че чергата на мен остави

баща ни. Или пък забрави?

Да не остане по-назад

и третият накрая брат

в кавгата включил се: - Най-млад

понеже аз съм, най-зелен

остави чергата на мен

бащицата, а не на вас.

Затуй и ще я взема аз!

- Не ти, а аз… Не, тя е моя… -

към себе си задърпал своя

край гневно всеки брат и - праас -

не издържала тя тогаз -

на части чергицата цяла

разкъсала се, не успяла

братлетата да усмири…

Но чак разкъсана на три

щом всеки брат видял я там,

замислил се - не може сам,

а разбирателство е нужно!

И, засрамени, след кавгата

прегърнали се всички братя.

И заживели те задружно.

 

Борислав Ганчев (Борко Бърборко)

Второ място в категорията за възрастни

Приятели

В един малък град близо до гората живели двама приятели. Единият се казвал Гошо, а другият Пешо. Те били неразделни и често ходели в гората да събират различни неща. През лятото събирали ягоди, боровинки и малини. През есента събирали гъби, от които баба им правила вкусна каша.

Веднъж те се разхождали в гората и решили да намерят мястото, за което слушали, че растат манатарки.

- Хайде да отидем навътре в гората! - казал Гошо.

- Опасно е, може да има мечки - отвърнал Пешо.

- За какви мечки говориш, в нашата гора мечки няма! - казал Гошо.

- Добре, да отидем!

Вървели, вървели и се озовали на една широка и голяма поляна. Тя била пълна с манатарки, които ги примамвали да идат при тях и да ги откъснат. Децата започнали да берат гъби и да пълнят торбичките си.

- Ще ги занесем вкъщи и ще ги изсушим за зимата - казали децата и продължили да берат.

Неусетно попаднали пред една огромна хралупа.

- Тази хралупа е на мечка - казал Пешо.

- Пак започваш с твоите мечки - отвърнал Гошо. - Виж какви хубави круши има на това дърво. Хайде да си наберем!

- Недей, може да са омагьосани!

- Ти луд ли си? Сега ще видиш, че си въобразяваш!

Гошо отхапал от една круша и след секунда тялото му започнало да се покрива с мечешка козина. Навел се напред и започнал да бяга като мечка. 

Пешо не знаел какво да прави. Изплашил се много, а в това време в далечината се появила огромна мечка. В първия момент си помислил да бяга, но се сетил, че мечките не пипат умрели хора. Проснал се на земята и се престорил на умрял - нито дишал, нито шавал.

Мечката се повъртяла около него, подушила го, огледала го и като видяла, че не мърда, си тръгнала.

Като видял, че мечката е далече, Пешо станал и тръгнал да търси приятеля си.

Вървял, вървял и стигнал до една чудновата колиба. Момчето влязло вътре и какво да види. В дъното лежало едно голямо рунтаво мече. Досетил се, че това е приятелят му и извикал.

- Гошо, ти ли си?

Мечокът изръмжал страшно, но не нападнал Пешо. Само го погледнал с тъжни очи. Пешо разбрал какво става и бързо излязъл. Спомнил си, че баба му им е разказвала за един мъдрец, който живее в гората. Тръгнал да го търси, за да го попита знае ли как да премахне магията от приятеля му.

Вървял, вървял и стигнал до една къща, която имала на покрива си огромен монитор. Натиснал звънеца и на монитора се изписало: „Ще спасиш приятеля си, ако му дадеш да пие вода от десетото кладенче. Върви само направо и не спирай! Ако спреш, ще закъснееш и приятелят ти ще остане завинаги мечок". Без да чака, Пешо тръгнал. Трябвали му много усилия, за да върви, без да спира. Препречвали му пътя храсти, поточета, животни, но той не спирал. За да не обърка броя на кладенчетата, слагал по едно камъче в джоба си. Като стигнал до десетото кладенче, налял вода и тръгнал обратно. Мислил само за това - да спаси приятеля си. С последни сили изминал трудния път обратно до колибата, където бил приятелят му. Не се страхувал от мечока, само се молил да му помогне водата. Дал му да пие и след минутка чудото се случило. Тялото на мечока се освободило от козината и той върнал човешкия си образ.

Двамата приятели се прегърнали и без да чакат, тръгнали да търсят изход от гората. Скоро разбрали, че всички им помагат. Храстите се разтваряли, за да им направят пътека, птичките летели над тях и показвали посоката, накъдето трябва да вървят. Лошото било, че Пешо бил много изморен и силите го напускали. Тогава Гошо казал:

- Облегни се на мен, ще ти помогна да вървим!

Вървели така, докато излезли от гората. Стигнали до началото на града и какво да видят: един огромен монитор бил поставен на най-високата сграда, а на него пишело: „Всеки човек трябва да си има най-добър приятел, който да му помага в трудни моменти“.

Антонио Попов, 4.  Б клас в НУ “Хр. Ботев”, Пловдив, поощрителна награда  в раздела за деца над 10 г.