Акордеонът като глобус и буквар: Да учиш с музика и Дади

Четвъртък, 16 часа. Една учителка влиза в болничната стая на детско отделение. Малките пациенти са на легло. Не им носи голямо обещание да оздравят скоро. Но пък носи един голям акордеон. И за да тръгне от някъде, пита напосоки първия мъник: „Коя е любимата ти песен?“. „Кармен“, отвръща сериозно дребосъкът.

Помислих, че е някоя  нова фолк звезда, за която не съм чула, усмихва се години по-късно на спомена музикалният педагог Здравка Андреева. Майката на хлапето й обяснила, че всъщност момчето обича да слуша музиката от операта на Жорж Бизе. „Ако не бяхте отворили вратата, щяхме да си тръгнем“, признала й месеци по-късно, когато детето вече било изписано и учителката отишла да посети семейството му в Свежен.

Онази изненадваща среща с „Кармен“ край болничното легло е един от моментите й на пълно щастие, когато съдбата я потупва по рамото и прошепва в ухото й: „На прав път си!“.

След като още като ученичка обрала всички награди и станала лауреат на най-престижните конкурси за акордеонисти, а дълги години след това преподавала на свой ред на млади таланти в НУМТИ „Добрин Петков“, днес Здравка Андреева се е върнала в първите 7. Буквално. Чрез музиката обяснява света на малчугани в предучилищна възраст в няколко детски градини. Те вече познават Вивалди така, както и дядо й Кръстю от Карабунар - и двамата са ги виждали на портрети в рамка, които учителката носи във вълшебния си куфар. Можете да я видите също да влиза с цигулка и блок флейта при група подготвачета в „Столипиново“. Да търси искрица радост в очите на деца аутисти с цимбалите. Да свири и пее за всички в своя Ютюб канал.

Заради мисията й да стига чрез музиката до децата и да им помага да вървят напред Здравка Андреева получи отличието в раздел „Образование“ в тазгодишната кампания „Пловдив - град на доброто“.

А всъщност никога не е искала да бъде преподавател. Когато в студентските си години отишла за първи път на стаж в училище, се случило да влезе при първокласници. В края на часа излетяла от стаята и се зарекла: „Никога няма да стана учителка!“. Но ето, че цял живот работи това.

Музиката дошла в живота й за вразумяване

Като 8-годишна палавница пощурявала родителите си в Казанлък със свето вироглавство. „Хайде, обличай се, отиваме в читалището“, хванала я веднъж в желязна хватка  ръката на майка й. И така се почнало с акордеона. Скоро Здравка вече била най-добрата в състава, истински концертмайстор. Във времената на соца, когато беше немислимо да се пътува зад граница, обиколила света с акордеона си. Оказах се най-добрата дори на най-прочутия конкурс за акродеонисти  в Клингентал, спомня си Здравка Андреева. Цялата зала плакала по време на изпълнението на българката, която вече била ученичка в Музикалното училище в Пловдив.

Пътят й съвсем естествено се изкачил на тепето - до Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“. А после не знаех какво да правя, спомня си Здравка Андреева. По онова време кариера в музиката била немислима за момиче с класически акордеон. Не оставало нищо друго, освен да стане учителка по музикалния инструмент в училището, което сама е завършила.

Случило се така, че веднъж прочела във Фейсбук за курс по Валдорфска педагогика. Холандци провеждали във Варна обучение по принципите на Рудолф Щайнер и неговата философия: „Да възприемем детето с уважение, да го възпитаме с любов, да му дадем свобода“.  Може пък това да е да е моето, помислила си учителката по акордеон. И се оказа мое, прави равносметка днес.

  Много е близко до Петър Дънов, но по германския начин -

обяснява Здравка Андреева. - Вярвам, че децата идват от духовен свят и в първите 7 години е важно да им помогнем да се приземят в нашето материално битие.

Не да ги караме постоянно да показват колко са умни. Не да ги принуждаваме да учат стихотворения наизуст. А да докоснем духовното, да му позволим да порасне и да разцъфне.

Всяко дете идва при учителя си с въпрос, на който той трябва да му отговори: „Кой съм аз?“. Затова трябва да се мисли за всяко дете поотделно. Във Валдорфската система няма оценки, в края на учебната година преподавателят пише какво е забелязал у детето. Това е поема. И чрез музиката става много лесно“.

Още докато изучавала методиката, Здравка Андреева направила първия си тренинг с колеги. Днес мечтае това да е следващото нещо в живота й - да подготвя преподаватели.

“Не съм импулсивен човек, дълго мисля нещата. Но заема ли се истински с нещо, тръгва - казва тя. - На мен ми се получи.

 С децата е като на сцената. Или успяваш да завладееш този, който стои отсреща, или не.

Най-важна е сугестията, внушението. А музиката помага за това, защото всички деца в ранното си детство са музикални“.

Преподавателката е създала своя система и свое музикално занимание, което прилага вече 9 години. В него показва различни музикални инструменти, разказва истории, повежда към далечни земи. Понякога ненадейно на помощ идват буквите, друг път нещо преживяно от личния живот. Благодарна съм, че получих свободата да го правя, и ми е много леко, споделя тя.

Но невинаги е било така. Тогава пак децата я спасяват.  „Дади, ти правиш най-хубавите неща и искаме да сме  винаги при теб“, казали й малчуганите, когато била съкрушена от загубата на баща си. „Много си красива!“, направил й друг път комплимент невръстен джентълмен в Пазарджик. От тях се научих аз също да отговоря с добро: „И ти си много красив“, разказва Здравка Андреева.

Най-тежко е със страдащите деца и умствено изостаналите, защото понякога човек трудно приема болката. Но учителката умее да разказва с музика и за нея, за да бъде понесена и тя. Вратата към нейния личен свят винаги е открехната за децата - знаят, че когато Дади е тъжна, слуша Вивалди. Разказвала им е как Бетовен е загубил слуха си.

Че композиторите, също като нас, понякога са много, много тъжни. И ето така е бил написан „Реквием“ на Моцарт.

Винаги внимавам точно докъде стигам, подчертава учителката, която иска бъдещето й в света на музиката да е свързано с арттерапията.

Тръгнала по детските отделения още като преподавателка в НУМТИ „Добрин Петков“. Заедно с нейни ученици изнасяли концерти в детската хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“. Впоследствие 2 години водела и занимания по музика за децата, които са настанени в клиниката.

В последната година Здравка Андреева работи по социален проект на Община Пловдив с деца, чийто майчин език не е български. Срещите с тях в „Столипиново“ ми дадоха кураж, че тази работа има смисъл и наистина им помага, казва преподавателката.

Родители пък я окуражили да направи своята „Музикална работилничка с Дади“.

А един от най-големите й почитатели и верни приятели винаги я чака у дома - териерът Рошко. Той е вече на преклонните за четириногите 16 години. Но пък с радост участва в изпълненията, когато стопанката му реши да направи видео за Ютюб.

 

Събира в книжка ритмите на 44 държави 

Вече съм на възраст да дам каквото съм събрала в себе си, казва Здравка Андреева. И в следващия миг възкликва по детски: „Написах книжка!“.

Казва се „С музика и Дади по света“ и всъщност ще бъде поредица от няколко издания. Първото е посветено на Африка. Сега го редактират и рисуват, наесен трябва да излезе от печат.

Какво правя най-добре, запитала се един ден Здравка Андреева. Работя с деца, бързо дошъл отговорът. И 

съдържанието на първата книжка се родило само за 3 дни.

Здравка Андреева винаги включва географията в своите музикални занимания. Обикновено носи и глобус. И показва на хлапетата - например  къде се намира държавата Кения, където са възпели в песента „Колеоко“ едно весело петле. Покрай сестра си, която е професор и университетски преподавател по география, Дади е обиколила 44 държави. За първи път се качила на самолет на 42 години. И оттогава не е слязла.

Щом аз мога да си го позволя с учителска заплата, всеки може. Пътуването е най-голямото училище,

казва тя.

Винаги разказва на своите възпитаници какво я е впечатлило по далечните земи.  Как се стига до там, колко часа и с какво се пътува. Как се клати самолетът над екватора, защото горе има ветрове. На всеки воаяж задължително купува инструмент и музика от местния фолклор - нещо като сито от Африка, нещо като гъдулка от Индия, нещо като бузуки от Гърция. Дори невинаги успява да разбере как се казват. Но музиката няма нужда от превод. Хареса ли я веднъж тя, и децата веднага я възприемат.

В книжката също ще бъде така - със снимки, рисунки и кюар кодове, за да може родител да сканира кода с телефона си и детето да чуе песента в канала на Здравка Андреева в Ютюб.

Най-странното място, на което е била, е Салар де Уюни в Боливия. Намираш се на 3000 метра височина и 100 километра пътуваш без хоризонт - морето и небето са се слели, показва видео на телефона си учителката по музика. От Космоса мястото се вижда като най-голямото огледало на Земята.

Би се върнала отново в Игуасу - мястото с 272 водопада в Латинска Америка.

Следващата книжка ще е посветена на Япония. Искам да разкажа всичко на децата. И ще го напиша, и ще го изсвиря, и ще го изпея, за да разберат, казва Здравка Андреева.